Васил Тончев: България ще премине през няколко парламентарни избори, докато се избистри това реформаторско мнозинство, което ще може да направи така необходимите реформи в страната

Васил Тончев, директора на социологическата агенция „Сова Харис“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: От началото на януари темата за евроизборите доминира в политическия живот, защото резултатите от тях ще определят и неговата насока. Подкрепата засега за управляващото мнозинство ще покаже, дали изпълнителната власт ще получи кредит на доверие, за да продължи мандата си. Дава ли оптимизъм общественото мнение? За интригата за евровота разговаряме с директора на социологическата агенция „Сова Харис“ Васил Тончев. Добър вечер, г-н Тончев.

Васил Тончев: Добър вечер.

Водещ: Ако сегашната ситуация се запази, какво ще се случи на евроизборите?

Васил Тончев: Най-вероятно ще прескочат бариерата само трите системни партии ГЕРБ, БСП и ДПС и съответно ще разделят помежду си мандатите. Освен тях, първо да кажем, че съотношението между първите две партии е доста изравнено – 20% за ГЕРБ, 18,3% за БСП. Но това е при доста висока активност, каквато на тези избори обикновено не се получава. И ако се погледнат твърдите избиратели, тогава нещата са много по-близки, даже някъде 13% БСП срещу 12% ГЕРБ. Тоест и двете партии имат възможност в рамките на тяхната ниша, в рамките на техните гласоподаватели, които преди това са гласували за тях, значително да развиват резултата си и съответно по този начин ще може да се определи и победителят в тези избори. И всъщност на това ще бъдем свидетели в следващите четири месеца. ДПС стои доста необезпокоявана с възможност да стане пак медиаторът, самостоятелен в центъра на политическото пространство, при положение, че патриотите, които го бяха заели досега, се разделят и не участват заедно на тези избори, което е много възможно. По тази причина сме разделили отделните партии, за да се види тяхната тежест – тези партии, които имат някъде между половин и един и половина процента подкрепа, за да се видят всъщност и техните възможности за евентуални коалиции, за евентуални сдружения преди изборите.

Водещ: Г-н Тончев, на какво се дължи паритетът между ГЕРБ и БСП? Защо ГЕРБ губи, БСП малко вдига?  И двете партии се изравняват.

Васил Тончев: Да вземем за отправна точка парламентарните избори през 2017 г., тъй като  това бяха през последните години единствените избори, когато не се знаеше, кой ще бъде победителят. Сега сме в някаква аналогична ситуация. Всъщност нормално е, ГЕРБ е от 10 години на власт да търпи негативи в управлението. Това е логичен процес, който се случва навсякъде по света. Но от друга страна, мисля, че сега БСП е много по-организирана партия, много по-наясно със себе си. Мисля, че и включително това, което направиха, „Визия за България“, сега „Визия за Европа“, те действително дават някаква програма, някакви политики, които биха следвали, някакъв ангажимент към обществото, който се възприема добре. Най-малкото от тази част от политическото пространство. Мисля, че и като състав БСП са много по-организирани. Така че с всички тези предпоставки, ГЕРБ е също много добре организирана партия, много добре сложена, особено с много дълбоки корени в местната власт, с всички тези предпоставки нещата са много изравнени. Друг е въпросът, че нито една от тези партии с тази подкрепа, около милион гласа, може сама някак си да поведе страната и да направи необходимите реформи, които са ни необходими, за да се промени ситуацията у нас и някак си да тръгнем напред и повече, и по-бързо, както ни се иска. И в икономически план, и в организационно отношение.

Водещ: В случай, че този резултат се запази и на евровота, няма ли да станем свидетели и на предсрочни парламентарни избори? Защото дори премиерът Борисов каза, че ако управляващата коалиция няма повече депутатски мандати от опозицията, ще се отива на избори. А като гледам сметката от вашето изследване, резултатите показват точно това, отива се на избори. Предсрочни парламентарни. Дали ще се съгласите?

Васил Тончев: Не бих се ангажирал. А къде слагаме ДПС – в опозицията или в управляващите? Защото виждаме, че те са медиаторът, който и в момента в може би най-важните гласувания подкрепя управляващите в парламента. Тъй че сметките са доста по-сложни. Да, разбира се, ако БСП и ДПС имат чувствително предимство на тези избори, тогава много по-вероятни ще станат следващите парламентарни избори. Но мисля, че това сега е много предварително.  Мисля, че ситуацията още ще се усложнява в бъдеще и че България ще премине през няколко избора, докато се избистри това реформаторско мнозинство, което ще може така необходимите реформи в страната.

Водещ: Казвате няколко избора. Какви освен евроизборите?

Васил Тончев: Парламентарни, и то не само едни. Има още неща, които е наложително да станат. Да се направят необходимите съкращения в администрацията, да се увеличат примерно  доходите в държавния сектор, но за сметка на бюджета и на останалите икономически субекти в страната, а за сметка на съкращения, на оптимизация на работа. И това е необходимо във всички сфери. Само че за това е  необходимо да имаш нужната подкрепа.

Водещ: Казвате поредица парламентарни избори, вие в какъв времеви период я виждате?

Васил Тончев: След 2019, 2020 до 2021 г. До изчерпването теоретично и на мандата на президента, до изчерпването и на мандата на този парламент, който предполагам, че ще бъде предсрочно изчерпан.

Водещ: Вие имате въпрос във вашето изследване: кои български политици имат значимо влияние в Европа. Каква картина за бъдещето дава то?

Васил Тончев: Вижте, мажоритарният елемент ще бъде важен. Хората все пак се ориентират, избират, една значителна част от тях, има и такива, които гласуват от типа фенове, „Левски“ и ЦСКА, но те стават все по-малко. Така че и посланията, политиките съответно поне засега като че ли повече тежат политическите личности. Тези, които са утвърдени и в политиката – най-изненадващо получаваме изключително висок резултат за политическите личности. За Томислав Дончев, който хората биха припознали за водач на листата на ГЕРБ, без да има някакви индикации, че е спряган за това. В същото време виждаме, че от другата страна Сергей Станишев като лидер на ПЕС също тежи най-много, макар че там има и друг конкурент, Елена Йончева също има доста висок рейтинг с потенциал да нараства. От друга гледна точка пък, Бойко Борисов с това, което направи с европредседателството, което за мен е безспорно успешно, и с това, което прави на Балканите, също така се одобрява от общественото мнение, получава висока оценка

Водещ: Според вашето проучване Станишев е най-активният български евродепутат, а втори е Ангел Джамбазки. Знаете, че преди дни излезе такова проучване за целия Европейски парламент и класацията е точно обратната – на първо място е Ангел Джамбазки, а някъде по-навътре, в златната среда на евродепутатите е Сергей Станишев.

Васил Тончев: Индикацията не е „активен“, а с най-голяма тежест. И акцентът е доста по-различен. Да, това, което е направил Сергей Станишев през този мандат, се оценява по този начин заради тежестта на това, което е направил, и най-вече от гледна точка според мен за Шенген. Едно е да си евродепутат, друго е да работиш все пак и от позицията на председател на ПЕС. Тежестта става съвсем  друга. И мисля, че хората са отчели това.

Водещ: Каква активност на евроизборите очакваме? Дали тя ще се запази такава, каквато показва и вашето изследване – 56 %?

Васил Тончев: Не, определено няма да е толкова висока. Това е активност в България обикновено е на парламентарни избори. И това са предпочитанията на хората, които биха гласували така и това го правят на парламентарни избори. Това, което виждаме и в изследването, на въпрос: колко са сигурни, тези, които са абсолютно сигурни, че ще гласуват, тоест твърдите гласоподаватели, са около 42%. Тоест това означава около 2,4-2,5 милиона гласоподаватели. Докато на парламентарни избори отиват към 3,2 милиона. Тоест тези хора просто няма да гласуват най-вероятно и съответно това ще доведе до съответните размествания и до това партиите да бъдат подкрепени от техните твърди ядра, от техните твърди привърженици. На миналите европейски избори гласуваха около 2,250 милиона. Сега очаквам да е малко по-висока, тъй като мисля, че темата „Европа“ стана по-близка на българските граждани и това, което става в Европа, някак си се разбра, че много повече ни засяга и мисля, че ангажиментът на хората ще бъде по-голям на изборите.

Водещ:  Може би защото и самите партии призовават, че тези избори са решителни. Те ще покажат дали изпълнителната власт ще получи кредит на доверие, за да продължи мандата си. Това го казва БСП, казват го и патриотите, казват го и ГЕРБ.

Васил Тончев: Има и такъв момент. Вътрешнополитическото значение на изборите също ще бъде много по-важно и по-значимо.

Водещ:  Казахте, че ДПС се очертава бъдещ балансьор. А това заради политиката на движението ли е или заради разпада на малката коалиция? Тоест нестабилността в малката коалиция и, разбира се,  все още неизяснената позиция на извънпарламентарната опозиция?

Васил Тончев: Мисля, че най-вече заради разпада на малката коалиция. Макар че там разбирам, че настроенията са някак си на тези избори те да се явят поотделно. Те не биха могли и да имат единна платформа, но това донякъде е разбираемо, тъй като знаем, че по някои, и то много важни ключови въпроси, те са диаметрално противоположни. Знаем, че „Атака“ е много русофилски настроена партия, докато Валери Симеонов е точно на другия полюс.  И дори не разбираме какво казват те в една платформа, когато примерно се обсъждат санкциите срещу Русия дали да паднат или да останат. Когато едните са твърдо „за“, другите са твърдо „против“ – такива противоречия са несъвместими в рамките на коалиция за евроизборите. Така че нещата на разделението им може би изглеждат логични. Но другото заявление, което четем между редовете, между лидерите на партиите, че те желаят да запазят малката коалиция, парламентарното мнозинство и евентуална на други избори да работят заедно. Сега още всъщност не са решили как да постъпят.

Водещ: Много любопитни резултати вашето изследване дава за коалицията Обединените патриоти. „Атака“ има 1,7 %, почти 2 %, докато НФСБ и ВМРО са под 1 %. НФСБ – 0,8, ВМРО – 0,7.

Васил Тончев: Събрани заедно са близо до „Атака“, но малко под тях. Но това е традиционна подкрепа, била е в такива съотношения, не само сега. „Атака“ винаги е  имала повече привърженици.

Водещ: Излезе и информация, че Николай Бареков е обявил почти за готова коалицията си с „Атака“ за евровота. Вие сондирахте ли дали е възможно такава коалиция да има успех?

Васил Тончев: Важна е и външнополитическата подкрепа, която получава която и да е коалиция. Особено когато става дума и за европейски избори. Но дали това е възможно и как текат там преговорите, не мога да кажа предварително. Беше направена такава заявка, че Николай Бареков и „Атака“ ще участват заедно на изборите. Но дали ще стане, това тепърва ще разберем.

Водещ: Имате ли данни за политическата тежест на г-н Бареков?

Васил Тончев: Като евродепутат е в първата половина на листата. Тоест има и доста евродепутати от нашата страна, които са в анонимност, но Николай Бареков не е от тези. Но в същото време не е пък и от тези, които са отличници. Някак си като че ли в известна степен беше позабравен за българската сцена. Но виждаме, че в последно време се е активизирал, търсейки някакво ново амплоа и ново място на сцената.

Водещ: Любопитствам, за да изчислим теглото на влиянието и на шанса, ако „Атака“ и г-н Бареков направят коалиция. Затова ви задавам тези въпроси.

Васил Тончев: Бареков в други избори е бил много активен и е бил успешен в рамките на кампания, така че не знам, отсега не мога да гадая какво ще бъде неговото участие. Но според мен би могло да се очакват някакви позитивни резултати.

Водещ: А при извънпарламентарната опозиция от партиите от старата десница, с какво си обяснявате ниското им представителство в сондажите?

Васил Тончев: Ами с разделението и с това, как да ви кажа, образно ако трябва да ги характеризирам, е, че са орела, рак и щука. Някакви три формации се събраха, предпоставиха нещата и след това примерно оставиха на СДС никакви варианти по отношение на тяхното присъединяване, което всъщност пък за тях е много важно. Тъй като някак си СДС има емблематично значение в тази част на политическия сектор и сред този тип избиратели. И би придало съвсем  друг характер и образ на коалицията. Но поне засега СДС стои отвън, което не им дава големи шансове. Ако се обединят, тогава вече нещата биха станали по-други. Но и различна тежест има там. Все пак най-голяма тежест имат „Демократи за силна България“ и след това СДС в този спектър.

Водещ: И в заключение вашето изследване как можете да обобщите данните? Затяга ли се възелът на интригата за евровота?

Васил Тончев: Изследването показва моментна снимка, която е в самото начало. Предстои ни така интересно политическо време. Доста турболетни са нещата както в Европа и както промените, които се очакват в самия ЕС, така и техният отзвук у нас.

Възможни са доста сериозни промени, възможност за хората, възможен е и наказателен вот, възможни са и протести да възникнат. Възможно е и някой от големите субекти да направи значителни грешки.

Цоня Събчева