Васко Начев: Правителството има притеснения, как биха се отразили промените в газовата директива на ЕК върху „Турски поток лайт“

Васко Начев, енергиен експерт, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Заради несъгласие с дадени от „Булгартрансгаз“ разяснения по документацията, дружеството  „Атоменергоремонт“ е подало жалба срещу поръчката за строителство на газопровода от турската до сръбската граница, по който „Газпром“ ще транзитира за Европа от „Турски поток“. Търгът е за 2,8 млрд. лв., той бе обявен от държавната компания на 21-ви декември, като срокът за приемане на оферти изтичаше този петък – 15-ти февруари.  И така с жалбата на „Атоменергоремонт“ търгът за проектиране, доставка на материали и построяване на тръбата на „Турски поток“ през българска територия е спрян временно. Какво ще произлезе, следва анализа на енергийният експерт Васко Начев. Добър вечер.

Васко Начев: Добър вечер.

Водещ: Г-н Начев, преди да стигнем до въпроса за спрения търг, моля ви да ни обясните – защо се провежда търг за строителство и пазарен тест за транзитьори, тоест пазареният тест за обвързващи оферти за пренос на газ, след като построяването на продължението през България е още на стадия „потенциална възможност“? Не се ли получава: рибата е още в морето, ние слагаме тигана?

Васко Начев: Вижте, би могло и такъв прочит да бъде направен, но според мен единствената причина беше да бъдат съкратени сроковете, тъй като „Булгартрансгаз“ искаше да направи всичко възможно, така че, както се казва, да угоди на „Газпром експорт“, тъй като в 2020-та година намерението на „Газпром“ е да преминава газ през наша територия. Та това е единствената причина, според мен. Беше обявена едновременно обществената поръчка с няколкото етапи на пазарния тест, като условието беше – единствено ще  се премине към реализация, ако има достатъчно заявен капацитет. Мисля, че си спомняте и вие и вашите слушатели как на първият на етап 3, фаза 1 се провали след това и фаза 2 и едва на 3-то ниво изведнъж – страхотен интерес , в кавички, разбира се. Интересът от „Газпром“, швейцарската компания „Мет“ и „Булгаргаз“, като трябва да отбележим, че „Булгаргаз“ не заяви капацитет, а само присъствие. И това беше единствената и причина това да се случи, тъй като „Булгаргаз“ има все още действащ договор и не може да подписва нов такъв, при положение, че няма промяна в неговият договор за входна точка, която все още е Негро вода, тоест от посока Украйна и Румъния.

Водещ: Г-н Начев, да се върнем на спреният сега търг за проектиране и построяване на тръбата „Турски поток“. Какво ще произлезе от спирането? Първо, защо е спрян и след това какво ще се случи след спирането?

Васко Начев: Знаете ли мотивите за обжалването са съвсем условни, защото ако бъдем докрай откровени, компанията, която внася жалбата, трябва да ви кажа, че тя се занимава със всичко друго, но не и с изграждане на газопроводи от такъв калибър. Всъщност у нас са много малко компаниите, които биха могли, не бих могъл в момента точно да ви цитирам и не мисля, че е редно да го правя, но със сигурност не е тази компания.

Водещ: „Атоменергоремонт“.

Васко Начев: Да „Атоменергоремонт“. Но знаете ли, много прозират нещата в посока, че това е поискано. И ще ви кажа защо – това е лично мое мнение, не обвързвам никой с него. Само преди ден излезе промяната, допълнението от газовата директива към Третия енергиен пакет на ЕС и там категорично бяха поставени няколко условия, под които евентуално ще попадне и „Турски поток“. И нашите хора вероятно искат хем да демонстрират готовност към основния играч – в случая „Газпром“, а от друга страна се притесняват да не би да ни бъдат поставени някакви ограничения, в следствие на тази промяна в газовата директива и някой трябва да направи стопирането, както се казва, на процедурата на тази обществена поръчка.

Водещ: С какво „Турски поток“ през България – или „Турски поток лайт“, както го наричат – влиза в тази газова директива?

Васко Начев: Те са две поправките и двете поправки се отнасят и за „Турски поток“ и те са, че компания, която транзитира газ, тя не може да бъде собственик и на самото трасе, т.е. или транзитираш, или притежаваш трасето, това е едната от поправките и другата е, че една компания максимум може да ползва 50% от капацитета на даден газопровод. Това са двете неща, определено „Газпром“ попадат вътре и по двете точки.

Водещ: С продължението на „Турски поток“ „Газпром“ попада и по двете точки от директивата?

Васко Начев: Да, по двете точки от директивата. Но тук трябва все пак да споменем, че има една забележка, тоест отваряне на скоба, и тя е, че държава, на чиято територия се случва това нещо, тя има право да предговори със съответен желаещ, но трябва да информира ЕК и съответната дирекция и тя да прецени дали е възможно това да се случи, т.е. да се поиска дерогация, което означава да е повече от 50%, примерно – 60, 70, 90… или няма значение колко, но да е повече от 50. Това трябва да реши освен държавата, където влиза съответният газопровод, така и ЕК. Това е основното и затова нашите хора, предполагам, че имат известни колебания и съмнения и се отиде на този вариант да бъде обжалвана обществената поръчка, т.е. да се спечели врем, ако не друго. Защо сега КЗК трябва да излезе със становище, дали е обоснован искът и т.н. Това ще отнеме известно време, което дава пък глътка въздух на тези, които имат притесненията.

Водещ: В тази ситуация какво може да направи „Булгартрансгаз“ и българското правителство?

Васко Начев: „Булгартрансгаз“ в момента нищо не може да направи, единствено КЗК – от там се очаква решението, дали е основателно обжалването, или не е. Ако не е основателно, просто процедурата продължава и най-вероятно ще бъде, ако пък е одобрено, т.е. бъде призната тази жалба, тогава наново трябва да бъде стартирана процедурата с промяна на съответните изисквания относно документацията.

Водещ: Кои са притеснените, за които споменахте, които искат да печелят време от спирането?

Васко Начев: Според мен, самото правителство, засега там има колебания. Да всичко е в полето на „Булгартрансгаз“, но въпреки всичко изглежда има някакви притеснения за това, как би подействала новата директива, т.е. промените в газовата директива как биха се отразили на този проект. Знаете, че ние неведнъж сме наказвани и сме си плащали немалко средства единствено от  недоглеждане на нещата. Нека този мек вариант сега да помогне.

Водещ: Г-н Начев, има ли някой съмнения, че по тази тръба през България ще тече друг газ, освен руски?

Васко Начев: Вижте, каквото и да ви говорят, на практика капацитетите, обемите и начините, по които са направени нещата не дават никакъв шанс за друг газ, освен този, който възнамерява да транспортира „Газпром“, сега говоря към днешна дата и в близко бъдеще, но тъй като резервирането на капацитети е за 20 години напред, значи представете си: следващите 20 година на наша територия нищо друго няма да се случва, т.е. освен руски газ през България никакъв друг доставчик няма шанс да влезе на пазара, говоря като пренос. И тук веднага трябва да отидем към този прословут газов хъб „Балкан“, който колкото и да не разбира човек, виждайки какво се случва, не е трудно да се досети, че той няма как да функционира с един доставчик, един играч на газовия пазар, говоря като транзит. А що се отнася до интерконектора Гърция-България, там има някаква възможност за доставка на газ на наша територия, но тъй като изходът към Сърбия е блокиран де факто на 100% на сръбска територия от „Газпром“, кажете ми, как тогава ще стана износа, дори и ние да имаме най-голямо желание това да се случи?

Водещ: Г-н Начев, как да разчетем репликата на посланик Макаров, че бъдещето на „Турски поток“ зависи от това доколко българското правителство е готово да го отстоява както пред ЕК, така и пред тези, които се противопоставят на него?

Васко Начев: Това са изключително некоректни изказвания за мен, да не кажа нещо по-сериозно. Защото мисля, че руснаците много добре си дават сметка, че нещата не са такива, каквито бяха през 2009-а година. И ако те не искат или се опитват да заобиколят правилата, които Европа и ЕС като цяло, и в частност Европейската комисия се опитва да налага, значи те нещо не са съвсем в час и трябва да погледнат календара, че днес сме 14 февруари 2019 година все пак и нещата са по-различни от да речем 2009-та.

Водещ: Търгът е за 2 милиарда и 800 милиона лева. Откъде пари?

Васко Начев: Това е много резонен въпрос, но преди това ние трябва да знаем нещо друго – че ние се отказваме от милиард и сто милиона долара по сега действащия договор, който е валиден до 2029 година, за да изхарчим тези 2,8 милиарда, за които вие говорите. И от тях изваждайки печалбата, тоест загубите, които ще понесем, отказвайки се от този договор, остават едни 550 милиона. Знам, че вашите слушатели в момента не могат да се ориентират от тези цифри, но трябва малко по-дълго да се разясни защо са 550 милиона само, тъй като трябва да изваждаме това, което ще загубим на практика. И затова. А откъде ще дойдат парите? Най-вероятно компанията, която има интерес, ще отпусне кредити. Иначе аз не виждам, коя банка с лека ръка ще предостави средства без заложени активи. „Булгартрансгаз“ казват, че те ще успеят единствено от транзитните такси. Аз лично имам сериозни съмнения, че могат да постигнат такова разбирателство с която и да е банка, без да има насрещно нещо, заложено като актив.

Водещ: Енергийният министър Теменужка Петкова говори за годишни печалби от 300 милиона.

Васко Начев: Точно това имах предвид – 300 милиона. Но те не са 300 милиона, защото ви казвам, като извадим, и това е на разчет 20 години транзитиране на газ, но ако отидем на вариант 10 години, където е де факто сега действащият договор и като извадим един милиард и сто милиона, това са долари, което прави милиард и 800 милиона лева, те изобщо не изглеждат толкова, изглеждат доста по-малко. Така че много е лесно да се играе с цифри. Зависи от стартовата позиция, от къде се тръгва.

Водещ: В крайна сметка какво е бъдещето на тръбата през България на „Турски поток“?

Васко Начев: Изключително рисково и несигурно към днешна дата, защото има прекалено много условности. И затова, както започнахме разговора, аз допускам, че това обжалване е просто поискано с цел да се спечели малко време и в същото време да не показваме, че имаме притеснения пред основните желаещи, които искат да се случи този проект.

Водещ: В крайна сметка той ще се случи ли или това тупкане на топката няма да разочарова руснаците и те да преминат към Гърция?

Васко Начев: О, това е изключително спекулативно да се смята, че продължението на „Турски поток“ щяло да мине през Гърция. Такъв вариант просто не съществува, повярвайте ми. И всички, които най-вече от руска страна го твърдят, те просто блъфират, за да покажат, че имат друга опция. Но това е изключено, те са несравними нещата. Така че не бива да имаме никакви притеснения, че „Турски поток“ щял да мине през Гърция, ако ние не проявим снизходителност или добра воля и едва ли не изпълняваме желанията на „Газпром“, за да не ги разсърдим руснаците, както се казва.

Водещ: Тоест при една по-твърда позиция от страна на България може да се постигне необходимият търговски компромис, така ли?

Васко Начев: Разбира се. И това трябваше да бъде от ден първи. Не може ние да не получим нищо за това, че се отказваме от милиард и сто милиона по сега действащия договор. Това е недопустимо, разбирате ли? Всичко друго е на втора линия и нещото, което просто не може да бъде извадено пред черта, както се казва.

Цоня Събчева