Велизар Шаламанов: За да се възползваме от инструментите на солидарност от НАТО трябва да ги познаваме и да изградим капацитет за управление на сложни програми и проекти

Велизар Шаламанов, председател на Надзорния съвет по комуникация и информация на НАТО, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Всеки, който се интересува от сигурността в Европа, трябва да анализира Балканите поради разположението им. Регионът отразява всяка промяна в баланса на силите между Русия, САЩ, ЕС, Близкия Изток, а напоследък и Китай. И в този смисъл остават изключително важни въпросите: какви промени стават във военно-отбранителното отношение на Балканите и накъде се движи военният им потенциал. Поканих за анализ Велизар Шаламанов, който от 1 юли е председател на Надзорния съвет по комуникация и информация на НАТО.

Велизар Шаламанов: Най-голямата промяна в последните години всъщност е свързана с разширяването на Северноатлантическия алианс в нашия район. Ние виждаме, че освен България и Румъния, към Алианса се присъедини Хърватска, Словения, Черна гора. Съвсем скоро ще поздравим и Република Северна Македония в Алианса и това създава стабилност. Но в същото време остават опитите за влияние на страни, които традиционно имат интереси както и на страни, които виждат в това възможност да развият своето влияние в Европа чрез Балканите. Страни, които проявяват все по-голям интерес към нашия регион.

Водещ: Г-н Шаламанов, динамиката в развитието и ориентацията на балканските държави променя ли баланса на силите в региона и от тези  промени има ли последици за Европа?

Велизар Шаламанов: Всъщност терминът за баланс на силите е само поглед към ситуацията, свързана със сигурността. Когато споменах НАТО – Северноатлантическият алианс, доктрината е свързана със способност за възпиране и отбрана в съюзна среда, което всъщност поставя акцент върху консенсуса между страните, провеждане на консултации, наистина във висока степен на солидарност, на готовност, на оперативна съвместимост. Така че много отделни елемент заедно създават нещо много повече от простата сума на тези отделни елементи, което не може да бъде постигнато от страни, които действат самостоятелно, които искат да предизвикат тази система на сигурност, която е базирана не толкова на военни баланси, колкото на способността за мобилизация, способността за гарантиране на сигурността чрез солидарност и консенсусни решения. В никакъв случай обаче не трябва да си затваряме очите пред развитие на нови технологии, пред нови рискове, които са свързани с използване на киберпространството за цел, свързани с военна доминация, с различни проявления на хибридни, рискови заплахи, които действат под нивото на така наречения чл. 5 за колективна отбрана. Те са именно областите, където трябва да търсим повече сигурност, повече капацитет за преодоляване на дисбаланси и на създаване на впечатления, че някой може да се възползва от временно предимство и да дестабилизира системата за сигурност на Балканите.

Водещ: Какви дисбаланси могат или съществуват вече на Балканите и кой и как би могъл да се възползва от тях?

Велизар Шаламанов: Аз ще започна от по-нетрадиционните неща. Недостатъчно развитият капацитет на повечето от страните на Балканите в сферата на киберотбраната, в същото време създаването на доста сериозни способности за дейности в киберпространството на големи страни с потенциални интереси в региона, които се чувства недобре представени. Бих споменал Русия, но защо не и Китай и други големи страни. Това създава определен дисбаланс. Самият факт за активното използване на такива способи на действие, свързани с киберзаплахи, които са част от официалната доктрина на Руската федерация, но не просто част от доктрината, а  част от строителството на въоръжените сили, от тяхната подготовка, от  тяхното оборудване, заедно с подценяване на този тип рискови заплахи от страна на някои балкански държави, също води до такива дисбаланси. И именно затова са и инициативите в НАТО за ангажимент към киберотбраната, за ангажимент към по-голяма устойчивост на различни системи, извън отбранителната, именно срещу такъв тип въздействия.

Водещ: Как се оценяват военните способности на страните от Балканите и възможностите им за реакция срещу рисковите заплахи?

Велизар Шаламанов: Такава оценка първо трябва да бъде направена много прецизно. За съжаление, повече фокус в последните години имаше върху района на Балтийско море, на прибалтийските страни и в резултат на тези анализи всъщност се развиха инициативи за разширено предно разполагане, за усилване на различни отбранителни системи. Според мен районът на Балканите и Черноморският регион като че ли беше подценяван, но сега той идва на дневен ред и този анализ ще покаже какви са необходимите стъпки. Но пак искам да подчертая, че силата на съюзния отговор на рисковете и заплахите в сферата на сигурността  е в бързата реакция, високата готовност, високата степен на свързаност, на оперативна съвместимост. Така че всеки един, допри малките страни с малкия капацитет, с който разполагат, да могат да го добавят в една колективна система. И затова не просто бройката на въоръжение и техника, а степента на нейната модерност, на нейната оперативна съвместимост, на нейната киберзащита са определящи.

Водещ: Защо бяха подценявани Балканите?

Велизар Шаламанов: Просто защото в системата на взимане на решения в НАТО около член 4 – консултации, свързани със сигурността, акценти върху един или друг район зависят от оценките, от остротата, с която се поставят въпросите на сигурността. Определено по една или друга причина в страните от Балканския регион, от Югоизточна Европа, представени в НАТО, като че ли  са не са оценени достатъчно като рискови развитията във и около тях, но определено, както казах, на дневен ред е анализът на Черноморския район и Балканите. И в много голяма степен това, което се разви при Балтика, е модел, който ще бъде приложен при преосмисляне и развитие на отбранителния потенциал в Югоизточна Европа.

Водещ: Кой ще изготви този анализ и кога може да се очаква, за да сме подготвени за процесите, които ще следват?

Велизар Шаламанов: Както подчертах, това е първо отговорност на всяка една страна, която защитава своите интереси в сферата на сигурността. Когато има съгласие, този въпрос се поставя на масата на командващия на силите за операции на НАТО в Монс и той може да организира в детайли с всички военни власти в рамките на Алианса такъв по-задълбочен анализа, защото отговорът не може да бъде страна по страна. Отговорът в рамките на НАТО и в рамките на ЕС трябва да бъде отговор на съюза, което означава принос от всички страни, но решение със съгласие между страните как взаимно могат да се подпомогнат и то не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план, свързано с развитие на нови оръжейни системи, на нови многонационални формирования, на нови способи за повишаване на готовността и оперативната съвместимост за намаляване на времето на реакция, както и намиране на други подходи за намаляване на напрежението, просто защото с постоянна ескалация се стига до момент, в който военната сила се оказва неизбежна, разбирайки, че тя не може да реши целия проблем.

Водещ: Известни ли са сумите, които страните от Балканите харчат за военна техника?

Велизар Шаламанов: Да, това е известно, защото се следи от различни международни организации. Да споменем СИПРИ в Швеция, страните, които са от НАТО, от Европейския съюз, също в рамките на процес на отбранително планиране споделят информация и в голямата си част тя е публична. Вие знаете, че има ангажимент в НАТО от 2014 година да се харчат 2% от БВП за отбрана. Но важното е 20% от тях да са за ново въоръжение, 2% за изследвания, за развитие на нови технологии, и най-вече да се харчат по възможно най-разумния начин, по моделите на интелигентна отбрана, които са насочени към многонационални проекти, към индустриално сътрудничество, към създаване на многонационални формирования.

Водещ: Правим този разговор, защото в часа на това интервю в Потсдам в Полша продължава срещата на министрите на външните работи от Балканите и на министрите на външните работи на страните от инициативата „Берлински процес“, която има за цел приобщаването на Западните Балкани. Такъв тип процеси не подменят ли реалното сътрудничество и реалното членство в НАТО и в Европейския съюз?

Велизар Шаламанов: Според мен не подменят. Те са просто инструменти за подготовка и за повишаване нивото на зрелост. Нека примерно отбележим, че сътрудничеството в северната част на Европа, NORDESCO, при скандинавските страни, дава един много добър пример, какво ниво трябва да бъде постигнато, за да бъдем истинска интегрална част от Европа и в сферата на отбраната. Там също има страни, които са членове на НАТО без да са членове на Европейския съюз, и обратно. Така че това са добри примери. В нашата част на Европа, поне от 1996 година с процеса на сътрудничество в отбраната, със срещите на министрите на отбраната, тече процес на узряване, на повишаване на доверието, но все още липсват конкретни проекти, липсват множество многонационални формирования, които биха променили облика на нашия регион. Все още, с изключение на членството в НАТО и Европейския съюз, сътрудничеството извън тези два съюза е откъслечно.

Водещ: България е член на НАТО, член е на Европейския съюз, но ето, модернизацията на армията върви много мудно. Защо?

Велизар Шаламанов: Според мен това е поради неумението да се възползваме от инструментите на НАТО и Европейския съюз, да се възползваме от процеса на отбранително планиране на НАТО и Европейския съюз, да търсим подкрепа от агенциите на НАТО и Европейския съюз, да извършим превъоръжаването чрез многонационални проекти, които ще гарантират съвместимост, готовност, индустриално сътрудничество, по-добро качество на по-ниска цена, за по-кратко време. Но това изисква решителност, изисква лидерство, изисква готовност за промяна за излизане от един модел още от времето на Варшавския договор, който изисква някой да ти каже какво да правиш, или пък ти се опитваш да решаваш нещата самостоятелно, без да се възползваш от инструменти на солидарност, които, уверявам ви, в НАТО работят изключително добре. Аз съм бил 8 години в агенция на НАТО и в много страни успехите, които са постигнати, се доказва ползата от работа за превъоръжаването през НАТО.

Водещ: Как трябва да се възползваме от инструментите на солидарност от НАТО?

Велизар Шаламанов: Първо, трябва да ги познаваме. Второ, трябва да изградим капацитет за управление на сложни програми и проекти, каквито са международните проекти, каквито са проектите за превъоръжаване с нова техника. И трябва да проявим малко повече решителност в процеса на освобождаване от старата техника, тъй като в този труден период, когато се лишаваме от старото, а все още не сме овладели новото, ние имаме гаранциите на атлантическата солидарност. Но в такъв един период могат да бъдат спестени много средства, може да бъде извършена решителна промяна в подготовката на хората, в тяхната мотивация, и ефектът ще бъде много голям. Но това изисква визия, лидерство, капацитет за управление на сложни програми и проекти в международна среда, това изисква повече българи в структурите на НАТО и Европейския съюз и повече участие в многонационални формирования на българските въоръжени сили.

Водещ: Има ли напрежение между партньорите ни от НАТО и от Европейския съюз, заради сделката с изтребителите у нас?

Велизар Шаламанов: Не бих казал, че има напрежение, защото в тази общност има високо ниво на доверие и уважение към суверенитета, към суверенните решения на всяка страна член. Така че решенията по този въпрос са български, те трябва да отчитат българския стратегически интерес, но и да бъдат в интерес на съюзите, в които участваме. Като тук има голяма доза на съвпадение на тези интереси. Силна България е добре за НАТО, добре за Европейския съюз. Бърза модернизация, бърза индустриална трансформация в отбранителната сфера, е в интерес и на България, и на НАТО, и на Европейския съюз. Всяко забавяне всъщност води до загуба и в трите измерения.

Водещ: В преговорите около цената на изтребителите F-16 дали няма да придобием самолети за шоу, вместо бойна техника, както допусна президентът Радев? Какви са рисковете?

Велизар Шаламанов: Искам да бъде много ясно, че F-16 е може би най-бойния самолет, защото е самолет, участвал успешно в най-много операции в най-много точки на света. Така че самият самолет, неговият комплекс от съоръжения, неговата военна електроника, правейки го част от една наистина добре работеща бойна мрежа, гарантират много високи бойни способности. Думите, че опитите за намаляване на цената чрез орязване на тези способности са риск, аз ги приемам като загриженост да бъде получено най-доброто. Това е в интерес и на НАТО, тъй като има нужда да имаме добри самолети. Но цената в случая е много по-изгодна, отколкото да продължаваме да поддържаме самолети, които нямат оперативна съвместимост, нямат модерно въоръжение и модерна електроника, и всъщност изолират България от НАТО и от Европейския съюз. Ако разглеждаме всичко в пакет, цената за придобиване на новите самолети и бързото изтегляне на старите с икономисване на средства от тяхната поддържка, ще бъде много в полза на процеса на бързо превъоръжаване.

Водещ: Господин Шаламанов, не мога да не ви задам въпросите и за Турция. Страната е готова да получи руската система за противоракетна отбрана С-400 и то в срок до две седмици. Това как ще се отрази на баланса на Балканите и каква ще бъде реакцията на НАТО?

Велизар Шаламанов: Както е известно, решението на Турция в тази посока е с цел да бъде засилена противовъздушната и противоракетната отбрана по отношение на съседи на Турция, които са в кризисна ситуация, и като някаква национална мярка в допълнение на гаранциите, които се дават от НАТО. Така че това са въпроси, които трябва да бъдат консултирани в рамките на НАТО и да бъде намерено най-доброто решение. Аз съм уверен, че Турция е много далеч от мисълта да се откаже от гаранциите, които дава НАТО за нейната отбрана и сигурност, и да разчита само на собствени сили или на някакъв вид стратегическо партньорство с Русия. Затова в един момент, и то не много далеч, този въпрос ще намери решение, защото той е в интерес преди всичко на Турция, в същото време и в интерес на НАТО, където Турция е важен съюзник.

Водещ: От 1 юли вие сте председател на Надзорния съвет по комуникация и информация на НАТО. Бихте ли ни казали няколко думи и за този съвет, какво представлява той?

Велизар Шаламанов: Това е съвет, съставен от представители на всички нации в НАТО – 29, надяваме се скоро и 30, които в качеството си на членове на Алианса, всъщност са собственици на Агенцията за комуникация и информация на НАТО. Това е най-голямата международна агенция в сферата на информационните и комуникационни системи, системите за кибер отбрана, която осигурява всички необходими услуги за функциониране на щаб квартирата на НАТО, на командната структура на НАТО, и във все по-голяма степен функционирането на структурите на силите на НАТО подпомага отделните страни, за да участват в тази федерирана бойна мрежа, която се използва при различни операции. И ролята на Надзорния съвет, най-вече на неговия председател, изгражда и поддържа консенсус между нациите по отношение на стратегическите цели, по отношение на използването на ресурсите, те не са малко, над милиард евро ежегодно, така че агенцията пряко и нациите чрез многонационални проекти и партньорство в сферата на комуникацията и информацията, да изграждат и поддържат най-добрата система за управление за най-добрия Алианс, да бъдат лидери в цифровата трансформация на НАТО и на страните от НАТО.

Цоня Събчева