Велизар Шаламанов: Координационният център във Варна ще допринася за диалога с Русия и за намаляване на напрежението

Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната, в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

Водещ: „България демонстрира ангажираността си към силна Европа и е надежден съюзник на Балканите“. Това е оценката на посланика на САЩ у нас Н. Пр. Херо Мустафа. Тази седмица беше и срещата на българската делегация, водена от министър-председателя Бойко Борисов с президента на Америка Доналд Тръмп. С какви намерения отиде там българската делегация и с какво се върна?  Г-н Шаламанов, имаше ли ключов характер тази среща?

Велизар Шаламанов:  Определено това е среща, която отдавна е планирана, която е подготвена грижливо. Аз не бих казал, че закупуването на самолети F-16 e тази повратна точка, която ускори провеждането на срещата, защото става дума наистина за дългосрочни стратегически интереси между двете страни и те се развиват още от началото на промените в България. Те доведоха до сериозна подкрепа на САЩ по отношение на членството ни в НАТО и в ЕС. Сега всъщност има един поглед 10 години напред, което е изключително важно.

Водещ: Но според някои анализатори сме имали значително по-големи очаквания именно заради факта, че страната ни е купила самолети  F-16, тоест отделила е немалко средства за военни разходи, какъвто ангажимент имаме като страна член на НАТО?

Велизар Шаламанов: Всъщност тези очаквания трябва да бъдат ясно формулирани. Единствено по-отчетливи такъв тип послания аз съм чул от г-н Паси, нашият бивш външен министър. Що се отнася до постигнатото споразумение за следващите десет години, то има доста сериозни елементи за полза на България, свързани с енергийната диверсификация, с икономическото сътрудничество в сферата включително на нови технологии, 5 G технологията специално е спомената. Но, естествено, основен приоритет за САЩ винаги е сигурността и отбраната, където има много ясен ангажимент за задълбочаване на нашето сътрудничество в сферата на превъоръжаването за съвместно производство на продукти, свързани с отбраната. Това са все много важни стъпки, а и България за първи път от много време, бих казал повече от 10-15 години, прави ясна заявка за засилена роля в Черноморския регион, който е от ключово значение за нас.

Водещ: Именно тази роля в известна степен породи притеснения –  така да го кажем, след като министър-председателят заяви, че предстои изграждане на координационен център във Варна. Какво на практика означава това?

Велизар Шаламанов: Това на практика означава, че ще направи стъпка към събиране на повече информация, предоставяне на тази информация с цел координация на предното разполагане на сили на НАТО в Черно море. Това се вписва изцяло в този процес на Адаптирано предно разполагане, който стартира с решението от  2014 г. и 2016 г. Този център в много голяма степен е естествено разширение на центровете за интеграция на силите в София и Букурещ, фокусиран върху Черно море. И такъв център всъщност беше заложен още във визия „2020“ през 2014 г., с която президентът Плевнелиев тогава представи предложенията на България за засилване на сигурността и отбранителния потенциал на Алианса в Югоизточна Европа.

Водещ:  Точно това щях да ви попитам, дали трябва въпроси от такъв характер да бъдат съгласувани с главнокомандващия на страната. Казвате, че това вече е било решено?

Велизар Шаламанов:  Да, това е част от редица стратегически документи, в една или друга степен формулирано, и аз не се съмнявам, че е имало такива консултации, защото посещения на такова ниво, става дума за президента на САЩ, не може без консултации в рамките на Съвета по сигурността, където президентът има представител. Нека не забравяме, че визия „2020“ всъщност беше приета от Съвета по сигурността на Министерски съвет на 1 септември 2014 г. От тогава има адаптирана стратегия за национална сигурност и редица други документи. Както и в момента тече стратегически преглед на отбраната, с участието на всички институции, включително президентската институция.

Водещ:  Да се върнем отново на конкретиката с координационния център във Варна. Каква дейност ще развива и дали ще бъде логистичен или по-скоро военен център ще бъде това?

Велизар Шаламанов: Логистиката е неразделна част от военната дейност. Затова не бива да бъдат разделяни по такъв начин. Аз искам само да уточня, че към момента в резултат на решенията в НАТО такава координационна функция се осъществява в командването на военноморския компонент на НАТО от Великобритания. Става дума от българска страна да бъде предложен един допълнителен принос като начало, чисто български, но във взаимодействие със съседни страни ат Черноморието и стратегически партньори. Развитието му като един многонационален център, който постепенно в процеса на консултации, в процеса на стратегически преглед на бъдещо развитие на НАТО, който ще се състои 2020 г., да бъде предложен като част от т.нар. Структура на силите на НАТО.  И като координационен, той е център за действително съгласуване на всички планове, свързани с учения, посещения на пристанища, действия в извънредни ситуации, включително подкрепа на гражданските власти. Нека да не забравяме, че България домакинства такъв център по линия на гранична полиция в Бургас. Така че засилената координация, засиленото сътрудничество за избягване на инциденти, за реагиране при различни форми на напрежение е нещо, което помага да се намали напрежението, да има повече вътрешна прозрачност в НАТО. Аз съм сигурен на базата на формулата възпиране-отбрана-диалог това ще бъде център, който ще допринася за диалога с Русия и за намаляване на напрежението, което Русия предизвика с анексията на Крим, с анексията на части от Грузия и с действията в Молдова.

Водещ: Имаше много опасения, че подобна база би засилила напрежението в Черноморския басейн и на Балканите. „Едно учение предизвиква контраучения“ – са част от тези опасения. Споделяте ли ги?

Велизар Шаламанов: Споделям, че всяко засилване на военната дейност води до нарастване на напрежението. Но това е част от дипломацията с други средства. Така че след като едната страна избра да използва този език,  без да има реципрочност, трябва да бъдат предприети действия от другата страна, именно за избягване на инциденти. Но нека да не забравяме, че когато този център, след като бъде инсталиран като български и стане многонационален, това означава да има офицери, служители от други страни – Румъния, Турция, САЩ, Германия, Полша, за да има взаимодействие как нещата да се развиват в Балтийско море, как нещата се развиват в Черно море, как се развиват в Средиземно море. Това със сигурност повишава ситуационната осведоменост, доверието и дава възможност дипломацията да работи много по-добре.

Водещ: Удар ли е изграждането на един такъв център по туризма, каквито коментари чухме?

Велизар Шаламанов:  Напротив, това означава, че България ще бъде много по-ясно откроена на картата на нашите съюзници от Западна Европа. Ще има много по-високо доверие в България, защото дори и с личното участие на специалисти, на офицери, на служители от тези страни доброто име на България ще бъде повод за повече туристи. А ние наистина искаме да има повече туристи от високия клас. Хора, които харчат пари и съответно спомагат за цялостната интеграция на България в европейската общност.

Водещ: Има ли вече яснота какво ще бъде финансирането на този център, кой ще го обезпечава ресурсно и технически?

Велизар Шаламанов: Като начало, естествено, това е център в рамките на Военноморските сили само че насочен към международно взаимодействие. Така че той ще бъде финансиран от нашия бюджет. Когато България успее да го превърне в международен, той ще има съответно международен бюджет с вноски от другите страни. А когато успее този център да бъде представен с приноса си към НАТО и съответно има заявка за възвръщане на направените инвестиции от наша страна, може да се очаква такова от общото финансиране на НАТО. Но това означава от самото начало всеки лев, или всяко евро да бъде прозрачно за съюзниците. Така че да имат достатъчно аргументи, когато се докаже неговата полезност за Алианса, да се потърси  връщане на направените инвестиции, поне частично. Но искам да подчертая, че създаването на центъра е действително един възел за събиране на информация. Много е важно да се развият нашите средства за наблюдение. Това означава действително подмяна на по-стари радари, с които наблюдаваме морското и въздушно пространство, засилване на капацитета на нашите кораби, на нашите два хеликоптера, използване на безпилотни самолети, за да се събира достатъчно пълна информация. Тази информация всъщност представлява основната ценност заедно с нейната оценка от експерти, които гледат към морската сигурност от всички възможни гледни точки.

Водещ: Следващата седмица предстои среща на върха на НАТО по повод 70-годишнината на Алианса. Какви са вашите очаквания? В „мозъчна смърт“ ли е НАТО, както се изрази френският президент?

Велизар Шаламанов: Определено не е в мозъчна смърт. Защото НАТО това са нациите и на най-високо ниво техните ръководители. Аз не виждам нациите от НАТО – 29, скоро 30, да са в мозъчна смърт. Още повече че НАТО за 70 години се доказа, че е единственият гарант за мира на Европейския континент. Но сега има нови предизвикателства. Вече ясно е очертана ролята на НАТО в киберпространството, в ход е дефиниране на ролята на НАТО в сферата на Космоса и аз очаквам в разговорите в Лондон, макар и за кратко време, да бъде адресиран и въпросът за развитието на новите технологии.  Не само 5 G, но изкуствен интелект, обработка на големи данни, за Космоса, както споменах, и други, които наистина ще определят развитието не само в сферата на сигурността и отбраната, но икономическото развитие и конкурентоспособността на страните от Европа и взаимодействието между Европа, САЩ и Канада.

Водещ: На дневен ред ли е пред НАТО преосмисляне на изискването за общи действия, когато е нападната една от страните членки?

Велизар Шаламанов: Няма абсолютно  никакво съмнение по отношение на валидността на член 5-и. Но не бива да забравяме, че има вече рискове и заплахи, които са така да се каже под прага на член 5-и. И това са най-вече хибридните рискове и заплахи, кибератаки, които не могат да задействат член 5-и. В тази област всъщност действа член 4-и, който чрез консултации и взаимна информация позволява отделна страна или група страни да предприемат действия. А пък, за да бъдат готови за такива действия, това предполага и работа в рамките на НАТО за създаване на различни многонационални формирования, многонационални центрове. Това е всъщност структурата на силите на НАТО, която многократно надвишава командната структура на НАТО и която реално действа в кризисни ситуации. Така че аз очаквам при прегледа, който ще бъде направен следващата година, особено в новите области, свързани с хибридни рискови заплахи, киберзаплахи, използване на Космоса, използване на нови технологии да има най-различни гъвкави формати и се надявам България да участва активно в тези иновативни дейности, които засилват НАТО.

Росица АНГЕЛОВА