Венета Ифандиева, пчелар: Нозематоза и вароатоза са болестите, които най-често се срещат при пчелните семейства – те могат да бъдат пагубни за тях ако не се вземат навременни мерки 

снимка: pixabay.com

Венета Ифандиева, координатор на Югозападна България по пчеларство и член на Управителния съвет на асоциацията „Обединени пчелари“ в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Каква е реколтата от мед, която очаквате тази година?

Венета Ифандиева: Заради сравнително доброто време тази зима очакваме хубава реколта, тъй като самите пчелни семейства се развиват много добре. В момента пчеларите сме фокусирали усилията си върху пролетното подхранване на пчелите. Очакваме времето трайно да се стабилизира, за да може да извършим преглед на пчелните семейства.

Фокус: Като количество какъв очаквате да е добива от мед?

Венета Ифандиева: Първо ще започна с това, че миналата година бе много лоша за пчеларите, като в Област Благоевград отчетохме почти нулева година. Най-много до 5 кг. – 10 кг. мед успяхме да добием от някои семейства. Чрез тези количества успяхме да се спасим и да не ликвидираме пчеларството в региона. За тази година надеждите ми са, че ще имаме по-добре реколта. Лично аз имам 50 пчелни семейства и в момента наблюденията ми показват, че вече започнаха да събират прашец. За по-добрата реколта тази година помага и самото време, което не е нито много студено, нито много топло.

Фокус: Каква е причината за нулевата реколта мината година?

Венета Ифандиева: Миналата година най-голям проблем ни създаде времето. Предполагам си спомняте, че имахме 2 месеца, в които температурите бяха много ниски и пчелите не можеха да излязат, а в следствие на това заболяха и от болестта – „Нозематоза“.

Фокус: Споменахте болести по пчелите. В тази връзка какви всъщност са най-честите заболявания?

Венета Ифандиева: Най-често ни се налага да се борим именно с „Нозематоза“, а също така и с „Вароатоза“. Самата „Вароатоза“ е паразитно заболяване на пчелните семейства, предизвикано от външен акар. Ако пчеларите на вземат мерки на време тази болест може да се окаже пагубна за пчелите. Обикновено през август месец започва новата пчеларска година и това всъщност е периода, в които трябва да се вземат марки за защита на пчелите от „Вароатоза“. Има много пчелари, които третират семействата само веднъж срещу това заболяване, но всъщност това не е достатъчно. Най-малко два – три пъти трябва да се третират пчелите. Обикновено преди началото на пчеларската година в общината се събираме всички пчелари и с помощта на гост-лектори от София и не само дискутираме важни теми, свързани с пчеларството, но и със защитата на пчелните семейства. Тогава  обсъждаме и кои са най-добрите препарати за третирането на пчелните семейства. Освен това във всяка община има лекари, които ни помагат в грижата за пчелите като на промоционални цени ни дават оксалова киселина, тимол и други препарати, които ни помагат за защита на пчелите. Непрекъснато се извършват и прегледи на самите пчелни семейства.

Фокус: Какви са най-честите проблеми, с които се сблъсквате при отглеждането на пчелите?

Венета Ифандиева: Най-големи проблеми ни създава това, че отглеждането на пчелите е много скъпо. Високи са цените на препаратите, на специалните храни, с които захранваме пчелите през пролетта. Лошото е, че заради това много малко са младите хора в Област Благоевград, които се занимават с пчеларство. Обикновено, решавайки да се захванат с този занаят си мислят, че е лесно, но в последствие разбират, че всъщност е много трудно. Самото отглеждане на пчелните семейства изисква и предварителна подготовка. Тоест най-малкото трябва човек да е запознат с биологията на пчелите. Аз винаги препоръчваме на пчеларите, без значение дали са млади или по-възрастни да посещават опреснителни курсове, защото там могат да научат много важни неща.

Фокус: А има ли как хората, които не се занимават с пчели да Ви помагат. Например да съдят повече овошки?

Венета Ифандиева: Тази година по покана на Мария Габриел бях на посещение в Брюксел, заедно с още 14 пчеларя. Темата на визитата ни бе свързана с това да обсъдим проблемите на пчеларството. Тогава стана ясно, че причините за смъртността на пчелите са най-вече свързани с глобалното затопляне, но и с пестицидите, които използват фермерите. Пчелите ходят по дадените култури, засадени от земеделските производители, но заради обработката с различни вещества, те се отравят. Тук ще отворя една скоба, за да кажа, че в България имаме и друг голям проблем, който е свързан с това, че нямаме специализирана лаборатория за изследване на пчелите, която да е безплатна и да е достъпна за пчеларите – при проблем да откарат там пчелните семейства, за да се установи какво се случва. Лично аз наскоро имах проблем с пестициди, тъй като една дама напръска медоносните ми дървета с тях и това отрови част от пчелите ми. Разбира се имах желание да извърша изследване на пчелите, но за това ми бе поискано 300 лева за изследване на почвата. Аз обаче се отказах. Тук идва и отговорът на Вашия въпрос – моят апел към хората е да садят повече овощни дървета. Аз имам своя градина, поддържам и оранжерия, близо 300 квадрата. Засадила съм Арония и много други видове медоносни дървета и растения, за да мога да помогна както на себе си, така и на други пчелари. Според мен всеки човек трябва да уважава пчеларството, защото знаете, че ако пчелите изчезнат, то след 4 години и нас няма да ни има. Важно е да кажем, че в Европейският съюз има около 17 милиона пчелни кошера и около 6 000 пчелари, които произвеждат около 250 000 тона мед на година. В Област Благоевград този занаят не е толкова добре развит, за разлика от региони като Варна, Добрич, Монтана и Плевен. Затова именно хората са тези, които могат да спомогнат за развитието на пчеларството при нас.

Ливия НИНОВА