Венета Тодорова, синоптик: По време на буря не е желателно да се стои в морето

Венета Тодорова, синоптик от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), филиал Варна, в интервю за Радио „Фокус” -Варна

Фокус: Г-жо Тодорова, кога се появяват мълниите, какво представляват и колко са опасни?

Венета Тодорова: Мълниите се появяват при буря и обикновено са съпроводени от гръмотевици. Явлението има електрически произход. За да възникне мълния, е нужно преди всичко гръмотевичните облаци да се наелектризират. Това може да стане тогава, когато в част от облака се образува електрическо поле с достатъчно голям интензитет за образуване на разряд, тоест трябва да се достигне една енергия, която да е по-голяма от критичната при ударна йонизация. Тя варира средно между 150 и 300 киловолта на метър. С други думи в облака трябва да настъпи процес на протичане на електрически ток, което е свързано с увеличение на електропроводимостта на неговата среда. Наелектризирането на средата, в която впоследствие може да се появи мълния, може да стане по няколко механизма – да се сблъскват и да отскачат ледени частици в самия облак, при което те се наелектризират, да се сблъскват поляризирани капки или ледени частици, но при наличието на външно електрическо поле, да има фазови преходи на водата – изпарение, кондензация, замръзване или топене. За да се появи една мълния, трябва да се осъществи разряд, да настъпи процес на протичане на електрически ток между две части на облака или между облак и земя. Мълнията се образува за около 20 минути и достига интензитет между 100 и 300 киловолта на метър. В 95% от случаите на мълния към земната повърхност се пренася електричен заряд, който е отрицателен. В останалите случаи зарядът е положителен, но преобладаващи са отрицателните мълнии. Независимо от процесите, които водят до наелектризиране на дадена среда, за изключително кратко време в канал се пренася електричество, което трябва да е в състояние да възстанови баланса, макари  частично, на електрическите заряди между отделните облаци, отделни техни слоеве или между облаци и земя. В природата съществуват различни видове мълнии, като най-известните са плоска, пунктирана, кълбовидна и линейна. Най-често наблюдаваната мълния е линейната, която е с форми на лента, паяжина и други. Характерно за тези мълнии е, че като дължина те варират средно между 2 и 2,5 километра, но в отделни случаи могат да достигнат и до 20 километра. Т. нар. канал, в който се пренася електричният ток, е широк с диаметър средно около 16 см, а скоростта, с която се разпространява мълнията, достига до около 200 000 км в час. Токът, който протича в канала, е изключително голям – между 10 и 20 килоампера. Интересното е, че температурата в самия канал по време на мълния се повишават до около 18 000 градуса по Целзий, а продължителността на една мълния е около секунда. Поради високата температура на канала на мълнията тя се вижда като светкавица, а поради бързото разширение на въздуха и след това охлаждане се появяват звукови вълни, които разпознаваме като гръмотевици.

Фокус: Има ли някакви различни специфики по отношение на близостта до морето?

Венета Тодорова: Изследване на географското разпределение на мълниите показва, че те имат по-голяма честота над континентите спрямо регистрираните над океаните и моретата поради спецификата на образуването си. Мълниите могат да се регистрират по няколко метода, сред които наземни спътници, балони или самолети. Наземните уреди, с които се регистрират мълниите, се наричат детектори. В Европа има над 110 детектора, а в България два. Единият се намира на покрива на Физически факултет на Софийския университет, а другият на покрива на полигона за борба с градушките в село Бърдарски геран, област Враца.

Фокус: Как да реагираме, ако сме на открито, във воден басейн, на плажа?

Венета Тодорова: По време на гръмотевична буря най-важно е да се потърси подслон с гръмоотвод. Повечето сгради, в които живеем, имат гръмоотводи. Допуска се да се говори по телефона, но не е желателно да се докосват метални предмети с цел безопасност. Не е желателно да се стои в морето по време на буря, тъй като водата е добър проводник на електрически ток. Ако все пак сме на открито, спецификата изисква да се клекне със събрани крака, а ръцете да бъдат стиснати. В автомобил може да се остане по време на буря, но е желателно двигателят на колата да бъде спрян.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА