Венцислава Борисова, НЧ „А.Златаров-1872“: Поглеждайки назад няма как да не видим забележителните неща и забележителните люде, които са творили тук

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Венцислава Борисов, председател на НЧ „Асен Златаров“ кв. Дивдядово, пред Радио „Фокус“- Шумен

 Фокус:Читалището в кв. Дивдядово отбеляза 148-и рожен ден само пред дни. Г-жо Борисова, как е било поставено началото?

Венцислава Борисова:На 25 март преди 148 години, именно на Благовещение група пламенни родолюбци, начело с Димитър Блъсков в глухия двор на църквата полагат основата на читалище, което наричат на този светъл празник. Самото време е изисквало подобна постъпка. Обществото в средата на 19 век вече е осъзнавало нуждата от пълноценен духовен живот. Дивдядово се е нареждало на едно от първите места тогава по уредба на селските училища и е изпитвало своята нужда от културно средище, което да развива народополезна дейност. Началото е поставено от Димитър Блъсков. Той урежда библиотека, наречена на името на Маринчо Бенли, който е виден наш дарител и я кръщава със звучното име книгохранилница. С родоначалието се свързват имената на Добри Войников, Васил Друмев и Илия Блъсков. След смъртта на Илия Блъсков читалищното ръководство поема известният учител Петър Пъргов, а след Освобождението начело на настоятелството застава неуморимият обществен деец и учител Велико Железов. През 90-те години на 19 век активни читалищни дейци са учителите от Шумен Янко Чолаков и Райна Башмакова, както и Марин Чолаков и Атанас Шишко, учители от Дивдядово. В зората на 20-ти век читалищните дела са поети от млади и енергични учители- Влади Шекеров, Бончо Брадваров, Тодор Атанасов, Марко Пенков и Николай Стойнов. В следващите години дейността непрекъснато се обогатява. В новопостроения читалищен салон се редуват представления, четения, концерти. Третото десетилетие на миналия век е белязано от размаха на читалищния председател Вичо Атанасов, който освен като такъв се изявява и като оратор, художник на декори, режисьор, стожер на дейността. По негово предложение културно- просветната организация приема ново име- това на големия общественик и учен-химик проф. Асен Златаров.

Фокус:Как функционира читалището през всички тези години?

Венцислава Борисова: С успешната дейност на различни колективи и формации. С богати традиции са изявите на мъжки и женски хор, коледарска и лазарски групи, група за автентичен фолклор, танцови колективи и театрален състав. По различни поводи залите на читалището са се огласяли от звънките гласчета на най- малките ентусиасти, извивали са се кръшни хора, осъществявали са се юбилейни концерти, рецитали и родови среищ. Не са подминавани празници, пресъздавани са обичаи, съхранявани са традиции, с много жар, всеотдайност и посветеност на читалищните дела от много и различни поколения самодейци. С гордост отбелязахме рождения си ден, защото институцията в истинския смисъл на думата се нарича читалище. Създадена е през Възраждането, сред най- старите институции е, има я в енциклопедията, посветена на читалищата от Възраждането.Тя е с 91-годишно театрално дело, 55 години танцово изкуство, 40 години автентичен фолклор и коледарска дейност. Говорим за организирана художествена самодейност, за много награди, златни отличия, записи в БНР и прочие. В духа на местния патриотизъм, както казва в книгата си „Род и родно място“ Тончо Жечев, Дивдядово се намира на най- красивата точка на планетата и тук няма как да не се раждат красиви и стойностни неща.

Фокус:Празник без гости за 148-тата годишнина, не е изпълнен с тъга?

Венцислава Борисова: На този рожден ден не се почерпихме с торта, не празнувахме, няма да проведем и годишното си събрание, но използваме времето в унисон с извънредното положение за анализ и равносметка. И като погледнем днес назад няма как да не видим забележителните неща и забележителните люде, които са творили тук. Правили са декори, рисували са, създавали са музейни експозиции. Ние, които сме днес настоящето и осмисляме читалището, сме длъжни да черпим от опита и мъдростта им, да стъпваме по пътя, който са извървели и да сме достойното продължение. Радостта ни идва от това, че не страдаме от дефицит на хора, на идеи, на възможности. Работим с детска градина и училище в квартала, имаме самодейци и дарители, имаме желанието и смисъла да бъдем. Читалищното настоятелство благодари на всички творящи хора при нас- родители, читатели и приятели на културния ни дом, за съпричастността да съхраняваме историческата памет, духовността, песенните, танцовите и музикалните традиции в селището ни. Заради пандемията читалищата са преустановили дейността си, репетииции, отдаването на книги. Ние също спазваме стриктно разпорежданията, с цел опазване на здравето ни и на тези около нас, но съм сигурна, че художествените ни ръководители използват това време да замислят нови културни продукти, самодейците ни трупат желание, за да дойдат след време в читалищния дом затъжени, а читателите с препоръки кои книги да добавим в читалищната библиотека.

Ивелина ИВАНОВА