Венцислав Андонов, „Граовска младост“-Перник: В българската народна музика са закодирани много знаци към бъдещето

Венцислав Андонов, ръководител на Народния оркестър „Граовска младост“ към Двореца на културата в Перник, в интервю за предаването „Перничани – потомците на Кракра“ на Радио „Фокус“

Водещ: За музика ще говорим в следващите минути, а срещата ни е с Венцислав Андонов – ръководител на Народния оркестър към Двореца на културата в Перник.

Г-н Андонов, каква е кратката визитка на оркестъра, който ръководите?

Венцислав Андонов: Оркестър „Граовска младост“ е създаден преди 60 години като професионален оркестър към Ансамбъл „Граовска младост“. Тази година отпразнувахме, на 15 март, 60-годишен юбилей. Както разбирате оркестър не можем да се назовем, защото сме камерна група, оркестър е нещо по-голямо. Ние имаме кавал, гайда, гъдулка, тъпан, контрабас. Държа да подчертая имената на моите колеги, с които работя в оркестъра повече от 20 години: кавал Симеонов Димитров, гайда моя милост Венцислав Андонов, гъдулка Методи Методиев, тамбура в момента Валентин Варадинов, контрабас – Валери Христов и  ударни инструменти Енчо Найденов. Оркестърът е с много разнообразна програма, натрупана през последните 20 години. Може би в репертоарния си лист имаме над 80 пиеси от различните краища на България, разбира се не всичките са авторски. Имаме много  известни и популярни хора и мелодии от нашите предшественици, завещани от гъдулари като Атанас Вълчев, Георги Петров, гайдарят Никола Атанасов, въобще много разнообразна ни е програмата.

Водещ: Казват, че музикант къща не храни, но очевидно, че вие успявате, след като оркестърът е с 60-годишна история, а голяма част от вашите музиканти повече от 20 години са негови членове?

Венцислав Андонов: Точно така. За съжаление, тази приказка за музиканта и за къщата все по-често навлиза в нашите разбирания за съществуване, тъй като за съжаление, пак казвам, изкуството, народната музика не е в печелившия  отрасъл, както ни се иска да бъде. Има много проблеми в музиката, като цяло, но в народната музика малко се поизкривиха нещата последните 20 – 25 години, с навлизането на т.нар. „поп-фолк“ народната ни музика изостана назад.  Сега се правят опити за модернизиране, за синхронизиране с разни други жанрове в музиката като поп, етно и не знам си какво, което не е лошо, има много успешни опити, ние също опитваме, правим такива интерпретации, но истинската народна музика, която представлява интерес за чуждестранните гости, които посещават България и трябва да видят истината за България, тя някак си остава скрита.  Искам да изразя благодарност на всички ръководства на Община Перник през тези години, че са запазили оркестъра, защото всички знаете, че много от оркестрите в България за народна музика се закриха, за наша радост при нас това не е така, макар че  оркестрите са голямо финансово перо в бюджета на общината. Наистина заплатите не са ни високи, но всеки намира начин да си допълни бюджета.

Водещ: Има ли публиката необходимост от този вид музика днес?

Венцислав Андонов: Разбира се, че има. Всеки един българин, когато му засвириш българска народна музика, какъвто ще да е, колкото и да не я харесва, му трепва нещо в сърцето. Не може да чуеш „Дельо хайдутин“ и да не подскочиш лекичко, не може да не заиграеш, дори и да не можеш да направиш стъпките на едно граовско хоро или на една ръченица. Значи в българската музика са закодирани много знаци, много символи към бъдещето. Така че България е една уникална държава на малка територия, с малко народ, но с много история, която не трябва да оставяме просто така във времето.

Водещ: Вие имате и преподавателска дейност в Софийския университет…

Венцислав Андонов: Точно така, преподавател съм в катедра „Музикална педагогика“.

Водещ: Обикновено упрекваме младите хора, че не познават българското изкуство, не се отнасят с нужното уважение? Какви са вашите впечатления?

Венцислав Андонов: Не мога да кажа, че е точно така. Връщам се на по-предните мои думи, когато споменах, че музиката тръгва по комерсиален път. Значи тя е комерсиална дотогава, докогато  наистина музикант къща не храни, но започне ли да го храни, няма избор. Младите хора обръщат внимание на това. Те идват при нас подготвени до някаква степен от музикалните училища, във висшето образование доразвиват знанията, натрупани във времето и това им помага по-лесно да се реализират след това на музикалния пазар в България. Повечето от тях стават учители по музика, защото такъв е и профилът им, но голяма част от тях остават и в изпълнителското изкуство, което е  много хубаво, защото винаги има нужда от нова, млада, свежа идея в развитието на българската музика.

Водещ: Нерядко ние българите първо очакваме оценката да дойде отвън и едва, когато я получим, осъзнаваме какво притежаваме.

Венцислав Андонов: Абсолютно вярно.

Водещ: Как е оценен българският фолклор в чужбина, вашата гайда е звучала, включително в Париж.

Венцислав Андонов: На много места е звучала гайдата ми и не само моята, а българското изкуство е популярно по цял свят – както песенното, така и музикалното, така и танцувалното. Това са детайли, които пак казвам, приети са много добре на запад, поради простият факт, че ние бяхме доскоро затворена система, когато излязохме навън бяхме много добре приети. Сега е по същия начин, защото България все още има много добри професионалисти. Много от моите колеги заминаха да работят в Америка, в Канада, в Палма де Майорка, където създадоха свои собствени школи, където чужденци изучават и развиват българското танцувално, песенно, инструментално изкуство, извън нашите граници, което също е много добре. Пак казвам, където и да отиде български ансамбъл, дори и най-слабият да е, а такива съм сигурен няма, те пораждат други чувства, други настроения, други емоции сред зрителите. В България, как да кажа, ако слагаме една десетобална система и в Западна Европа и въобще в другия свят слагаме оценка „8“, в България за съжаление бих сложил „4“. Въпреки че много големи концерти се правят напоследък, забелязвам оживление сред редиците на колегите ми от по-големите ансамбли. Но един път завинаги трябва да се разбере, че нашето изкуство, нашите ансамбли не са цехове за производство на копчета, където може да се каже – произведени на стойност еди-колко си копчета. Това е изкуство, то живее в мига, дори се създава с мига и остава в него. Така че, докато ние не се научим да разбираме нашето собствено изкуство, никога няма да ни разберат и другите.

Водещ: В най-близък план какво ви предстои?

Венцислав Андонов: Надявам се съвсем скоро да създадем вторият си самостоятелен албум. Първият -„С Граово в сърцето“, го издадохме през 2007- 2008 г. Понатрупахме материал, понатрупахме самочувствие и съм сигурен, че добри хора ще ни помогнат да осъществим и тази идея. Искрено се надявам на добро отношение от страна на Община Перник и на Двореца на културата, защото ние сме една малка част от културния живот на Перник, а той не е никак скромен. Той е много добре синхронизиран, много добре развит с културните си институции, пак държа да подчертая, че оркестър „Граовска младост“ е част от ансамбъл „Граовска младост“, който е отпразнувал своя 60-годишен юбилей тази година. 60 години не са малко история зад гърба на един творец, какъвто е ансамбъл „Граовска младост“. Пожелавам на всички изпълнители от тази формация да са живи и здрави и да носят само позитивни и добри отзиви за нашия град и за България.

Росица АНГЕЛОВА