Венцислав Фурлански: С повишаването на температурите се очаква сериозно влошаване на здравословното състояние на гората, увеличават се площите засегнати от корояди

Венцислав Фурлански – директор на РДГ – Смолян, в интервю за Радио „Фокус“ – Смолян.

„Фокус“: Г-н Фурлански, какво е състоянието на родопската гора?

Венцислав Фурлански: До настоящия момент тази година развитието и разпространението на короядите беше забавено от продължилите до късно ниски температури и превалявания. С намаляване на валежите и повишаване на температурите се очаква сериозно влошаване на здравословното състояние на горите. Вече се наблюдава появата на нови площи, засегнати от корояди, за които за съжаление все още собствениците, включително Държавните горски и ловни стопанства, не са извършили инвентаризация и не са внесени преписки в Регионалната дирекция по горите. Със затопляне на времето големият обем повредена и изсъхнала дървесина създава предпоставки за възникване на каламитети и горски пожари и е много важно незабавното усвояване. Важно е да се отбележи че от нападенията от корояди страдат предимно иглолистните култури, като естествените насаждения са засегнати в по-малка степен. Най-масовите залесявания на територията на Регионална дирекция по горите -Смолян са в периода 1960-1989 год. В този период в стремежа си към увеличаване на продуктивността на горите горскостопанската практика пристъпва към реконструкция на малоценните и слабопродуктивни насаждения, предимно букови, зимнодъбови, келяв габърови и смесени широколистни насаждения, без да се отчита влиянието на месторастенето и надморската височина върху новозалесените култури. Освен при реконструкции немалка част от иглолистните култури са създадени върху голи, каменисти, ерозирани територии като технически проект за борба с ерозията, или върху нископродуктивни земеделски земи. Много голяма част от тях са създадени извън естествения им ареал на разпространение и върху каменисти и силно ерозирани терени. Именно тези насаждения пострадаха най-много от снеголома през 2015 г. Тъкмо те страдат най-много и от нападенията от корояди в момента, тъй като растат при неблагоприятни условия и са силно неустойчиви. Въпреки това, обаче, освободените площи се заемат по естествен път отново от характерната широколистна растителност за съответния район, а за местата, които не могат да се възобновят сами, горските стопанства планират и извършват залесяване с подходящи дървесни видове.

„Фокус“: Каква част от гората е засегната от корояди?

Венцислав Фурлански: В резултат от извършените лесопатологични наблюдения от 2015 година до момента са сигнализирани нападения от корояди върху 38 076 дка, което отнесено към общата площ на горите на територията на РДГ-Смолян е незначително – 1,5%, но тези нападения са съсредоточени в бялборовите гори в определени региони – общините Златоград, Неделино, Мадан, Баните, Рудозем, Смолян. Трябва да се отбележи, че в тези райони има много нововъзникнали короядни петна, които не са отразени и не участват в споменатата статистика. За съжаление сигнализирането и инвентаризирането на нововъзникналите короядни петна все още не е извършено и не може да се получи реална представа за общата засегната площ. Трудността идва и от това, че процесът е непрекъснат и се появяват все нови и нови засегнати площи, поради две основни причини – агресивността на вредителя от една страна и от друга страна ненавременното извършване на санитарната сеч. Санитарната сеч е ефективна в най-ранен етап, когато короядът все още се намира под кората. Усилията трябва да бъдат насочени основно в посока към усвояване на повредената дървесина от нововъзникналите короядни петна и транспортирането ѝ максимално бързо извън горските територии.

„Фокус“: Усвоена ли е вече нападалата от снеголома от 2015 г. дървесина?

Венцислав Фурлански: Практически усвояването на повредената дървесина от снеголома през 2015 г. в пълен обем е невъзможно, тъй като има много недостъпни места, поради липса на пътища или много стръмни и трудно достъпни терени. Въпреки всичките трудности държавните горски стопанства Златоград, Славейно, и Смилян усвоиха много голяма част от тази дървесина. Вече трета поредна година тези стопанства с приоритет добиват повредена дървесина, с изключение на отделни сечища за добив на широколистни дърва за огрев с цел задоволяване нуждите на местното население. Лесовъдите на частна практика активно подпомагат частните собственици на гори да  реагират адекватно при усвояване на засегнатите площи. През 2016 г. РДГ-Смолян извърши проверки и изготви множество предписания за събиране на повредената дървесина.

„Фокус“: Кога и от кого се извършват задължителните сечи?

Венцислав Фурлански: Провеждането на задължителните принудителни и санитарни сечи е отговорност и се организира и осъществява от техните собственици, след одобряване от Регионалната дирекция по горите и със съгласуване с РИОСВ. В тази връзка неколкократно публикувахме Обръщение до всички собственици на гори да предприемат необходимите спешни действия. Най-важно е да се знае, че сечите в новозасегнатите площи трябва да се провеждат незабавно, за да не стават те огнища за разпространение на вредителите, включително и в съседни насаждения и имоти. Санитарната сеч е ефективна в най-ранен етап, когато короядът все още се намира под кората. Усилията трябва да бъдат насочени основно в посока към усвояване на повредената дървесина от нововъзникналите короядни петна и транспортирането ѝ максимално бързо извън горските територии, с което ще се редуцира числеността на короядите.

„Фокус“: Какви санкции се налагат за незаконни сечи и нанесени вреди на горски територии?

Венцислав Фурлански: Първата стъпка при констатиране на незаконна сеч е незабавното информиране на органите на досъдебното производство, с оглед данни за извършено престъпление. При доказано извършено административно нарушение, а не престъпление, изразяващо се в незаконна сеч в горски територии, съгласно Закона за горите са предвидени следните административни наказания: Първо: Парични глоби в размер от 50 до 3000 лева за физически лица и от 100 до 5000 лева за юридически лица. Второ: Отнемане в полза на държавата на дървесината – предмет на нарушение, както и на средствата за извършване на нарушението  или паричната им равностойност, когато липсват. Трето:  Обезщетение съгласно Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд за причинената вреда върху горската територия.

Даниела БОЙКОВА