Весела Делинска, НБ „Иван Вазов“-Пловдив: В библиотеката се съхраняват 352 ръкописа на пергамент и хартия, полагаме изключителни грижи за тяхното опазване

снимка: pixabay.com

Весела Делинска, реставратор в Лабораторията за консервация и реставрация в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив:

 

Фокус: Г-жо Делинска, една от стратегическите цели на Пловдивската народна библиотека е да опазва и популяризира документалните колекции със статут на движими културни ценности, които притежава. При много от елементите от тези колекции се налага намеса на специалисти, за да могат те да бъдат правилно реставрирани и консервирани. Точно тази роля изпълнява Лабораторията за консервация и реставрация при Народна библиотека „Иван Вазов“.  Обяснете ни в какво се състои процеса на работа на един реставратор в културната институция в Пловдив?
Весела Делинска: Тъй като наистина Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив съхранява изключително ценни издания, моята грижа е главно за най-важните от тях, а именно ръкописите. Имаме 352 ръкописа, които са на пергамент и хартия. Основната грижа е за тяхното опазване, като във връзка с това се предприемат различни дейности. Ако има разкъсвания по тях, те се реставрират със специална хартия, подлепват се. Също така се мисли и за опазването им, като главно ние следим параметрите на околната среда в хранилището, в което те се съхраняват. Стремим се те да са в стабилни стойности, понеже хартията и пергаментът са материали, които търпят големи влияния от околната среда. Те са много крехки и трудни за опазване. Също така следим и за това те да се намират в специални кутии от безкиселинен картон и от специална хартия, която отговаря на изискванията на хартията с архивно качество. Стремим се да правим най-доброто за този тип документи.
Реставрацията на книгите от общия фонд на библиотеката включва малко по-различен тип намеса. Имаме подвързии, които се реставрират. Понякога се случва, ако те не са оригинални, да бъдат подменени с нови. Всички оригинални елементи на книгите се запазват в процеса на реставрацията,. Имаме и много картини, които са маслена живопис върху платно, като на тях също обръщаме внимание. Разглеждат се всички аспекти, свързани с произведенията, които се съхраняват в библиотеката. Следим обектите да бъдат съхранявани съобразно нормите.
Фокус: Ще е интересно за нашите читатели да изведем един пример. Нека да си представим, че при вас е постъпил фрагмент от ръкописна сбирка в тежко състояние, с многобройни разкъсвания. Какви са операциите, които следват, за да бъде той реставриран и съответно консервиран?
Весела Делинска: Когато имаме документ или обект в такова тежко състояние, първото, което правим са визуални изследвания. Също така тестваме и хартията – дали тя е с висока киселинност. Тези проучвания включват и заснемане на обекта, за да бъде документирана всяка една стъпка в процеса на реставрационните операции. Първото, което се прави след това  е механично почистване на хартията. Ако има петна, които могат да се премахнат с разтворители, се прави химическо почистване на документа, след което се пристъпва към залепване на разкъсванията със специална хартия, която се нарича „японска“ хартия. Запълваме всички липсващи участъци, като се стараем тази хартия да бъде интонирана в подходящ цвят. Понякога ако документът е пострадал от плесени и мухъл, цветът на хартията се променя, променя се също и в зависимост от това при какви условия е съхранявана. Имаме документи с много здрава ръчна хартия, но имаме и такива на хартия, в която вложените материали при производството й са намалили нейното качество с времето. Тя е чуплива. В такъв случай се прави деацидификация – това е процес, който означава премахване на киселинността на хартията. Третира се с определени химически разтвори. Със запълването на липсите на документа укрепваме и самата хартия като материал, за да не се разрушава тя в бъдеще. Понеже хартията търпи в тези процеси нагъвания, ние я пресоваме с механична преса, между специална хартия. Така възстановяваме документа в максимално близък до оригиналния му вид.
Фокус: Предполагам, че е нужен много инструментален и експертен капацитет при подобна дейност?
Весела Делинска: Да, точно така е. За момента тези операции в библиотеката ги извършваме на ръка, но, разбира се , тъй като има огромен брой документи, това може да се направи механично със специални уреди и по метода на листоотливането. В Националната библиотека в София доста от тези процеси са механизирани. Ние също търсим методи да се сдобием с литстоотливен апарат и да започнем такава обработка. Така ще се модернизира процеса на работа и ще се оптимизира дейността на Лабораторията за консервация и реставрация, за да може да обработваме по-голям брой документи. Това е целта ни – да реагираме бързо и по правилния начин, за да ги запазим.
Фокус: Кой е най-интересният случай, с който сте се сблъсквали във вашата реставраторска дейност?
Весела Делинска: Много са интересни самите обекти. Всички имат определени особености и затова всеки случай е различен. Реставрацията не е съвсем рутинна дейност, понеже понякога има различни характеристики на обектите. Но това, което за мен лично представляваше интерес, бе реставрацията на два стенописни проекта от Йоан Левиев, която приключи през изминалата година. Те бяха интересни от тази гледна точка, че включваха различни материали в себе си. Бяха на картон, но имаше рисунки с темперна техника, имаше и керамични отливки. Реставрацията беше много интересна понеже изискваше познания в много области на реставрацията – реставрация на керамика, реставрация на хартия и реставрация на живопис. И в крайна сметка резултатът, който се получи,  беше много хубав. Много се радвам, че те вече са съхранени в подходящи кутии, запазени и дигитализирани. Ние се грижим след като се реставрират, всички обекти да се дигитализират, за да бъдат по-достъпни чрез интернет и за публиката, която иска да ги види.
Фокус: Освен, че е трудна, работата ви е изключително интересна. Има ли млади хора, които искат да работят в тази област,  да се занимават с реставрация и консервация?
Весела Делинска:
Смятам, че има доста желаещи млади хора. Всяка година има много студенти, които искат да учат реставрация. Организират се ежегодни форуми на тази тема. Мисля, че тази професия все повече се развива и популяризира. Доскоро много малко хора бяха запознати с нея. Тя дълго време беше по-популярна в чужбина и може би не й се е обръщало толкова внимание тук. Всички колеги полагаме усилия да популяризираме тази дейност, да я направим по-достъпна и по-желана от младите хора, които биха искали да изучават нещо различно  и интересно.
Фокус: Има ли обмяна на опит между вас и други културни институции?
Весела Делинска: Да, има. Всички колеги се стараем да си помагаме един на друг  и който има нужда от помощ, да я получи. Аз лично бях на стаж в едни от най-добрите софийски ателиета, в Националната библиотека в София. Също така имаме и обмени по програмата „Еразъм“ и „Еразъм+“ с други академии от чужбина, като например в Италия и Австрия, където може да се види как се изучава дисциплината. Комуникация между нас е изключително ползотворна и е на много добро ниво. Миналата година бе организирана и кръгла маса на тема „Опазване на културно-историческото наследство, в която участваха колеги от Русия – едни от най-добрите специалисти от най-големите библиотеки. С тях също поддържаме връзка. Това са контакти, които съм щастлива, е имам. Мисля, че в бъдеще ще имаме нови и нови колаборации, ако мога така да се изразя.
Фокус: Ако трябва да сравним нашият професионален опит в областта на реставрацията и консервацията с този на специалистите в други държави?
Весела Делинска: Ние сме на едно много добро ниво. Не отстъпваме по знания на колегите си от чужбина. Още повече, че вече има и достъпна литература, която интересуващия се човек може да намери и в интернет. Обучението в тази област в България също е на едно чудесно ниво и е изключително добро. Тук трябва да отбележим, че при нас има нещо специфично – в чужбина се изучава само една дисциплина в продължение на 5 години,  например „Реставрация на хартия“ или „Реставрация на картини“, докато в България изучаваме всички тези неща заедно, включително реставрация на стенописи и дърво. Просто познанията ни са доста по-комплексни и ако имаме такъв сложен обект, за какъвто стана дума преди малко, може да реагираме по най-подходящия начин.
Тони МИХАЙЛОВ