Весела Пелова, Държавен архив-Враца: Учители като Елисавета Багряна са за пример

Снимка: Държавен архив

Весела Пелова от Държавен архив – Враца в интервю за Радио „Фокус“ – Видин

Радио „Фокус“:  Какво се знае за врачанския период на Елисавета Багряна?

Весела Пелова: Това е интересна тема – младостта на Багряна и нейният Врачански период. Този период е доста добре проучен в нейната биографична книга – „Дни черни и бели“ от Блага Димитрова и Йордан Василев. Елисавета Багряна идва във Враца като съвсем млада учителка в смесената тогава гимназия по време на войните, живее при сестра си, която е омъжена във Враца. Съпругът на сестра ѝ е офицер във Врачанския гарнизон. По време на Първата световна война за две учебни години Елисавета Багряна живее във Враца. Спомените за нейното учителстване са така интересни днес.

Радио „Фокус“: Какви документи са запазени в Държавен архив Враца за този период от живата на Елисавета Багряна?

Весела Пелова: Това, което имаме в Държавен архив за врачанския период на Багряна са ревизионните книги на Врачанската мъжка гимназия. В тях  са вписани протоколи от ревизиите, които е правил директорът на учителите. От тези протоколи на ревизиите можем да видим как се е справила младата, амбициозна учителка по български език и литература Елисавета Багряна с момчетата от мъжката гимназия, които са били само няколко години по-малки от нея. Тя ги е респектирала като преподавател, директорът е отбелязал в протокола, че тя владее вниманието на учениците и прибягва към така познатото у учителките крескане, а със спокоен глас обяснява на учениците българската литература и българската граматика. Много са интересни тези два протокола, които са запазени. Елисавета Багряна по това време е била красива млада жена, която е правела изключително впечатление. Директорът е вписал, че Багряна трябва да бъде по-скромна в прическата и в деколтето си.

Радио „Фокус“: Какво е запомнила от Враца Елисавета Багряна?

Весела Пелова: Това, което Елисавета Багряна е запомнила от Враца е много интересно. Нейни спомени има записани от гостуванията ѝ в града ни. Те се дължат на една врачанска традиция на събиране на спомени на изявени и изтъкнати личности относно Враца и техни врачански период. Врачани се гордеят с града си и може би с една идея повече дори от жителите на други градове, чиито достойнства традиционно са всеобщо признати, и то безспорно, в национален мащаб. И понеже местният патриотизъм е любимо занимание на врачани, то те с удоволствие търсят все нови основания за гордост. Това е може би една от причините за честото събиране на спомени на изявени и изтъкнати личности относно Враца и техния врачански период. Това се отнася не само за заслужили врачани, но и за много известни лица, живели и работили в града през различни периоди.

Тези спомени са не само любопитно, но и ценно четиво, което съдържа богата информация.  Това се отнася не само за заслужили врачани, но и за много известни лица, които са живели и работили в града през различни периоди. Тези спомени могат да се видят в почетната книга за гости, която е водена от Врачанската община през различни периоди, в летописната книга на Клуба на дейците на културата, на читалище „Развитие“. В Държавен архив Враца се съхраняват и спомени на хора, които са свързали живота си по един или друг начин с Враца, оставили са следа в живота на врачани . Елисавета Багряна е може би най-любимата знаменитост, работила във Враца. Спомените от нейното учителстване са изключително любопитни и интересни. Тя се отзовава с радост на поканата да впише собственоръчно нещо от врачанското си битие и като се има пред вид, че е била учителка не е чудно, че спомените ѝ я отвеждат в годините на младостта сред любимите ѝ ученици.

Радио „Фокус“: Кои са били ученици на Елисавета Багряна?

Весела Пелова: За някои от известните ученици на Багряна не се е знаело, че са учили за известен период във Враца. Такъв е случаят с българският композитор, който рано си отива от този свят Димитър Ненов от Разград. Неговото пребиваване във Враца се осветява само и единствено от спомените на Багряна. Дори в дома-музей на Димитър Ненов в Разград останаха доста изненадани от този факт и благодарение на тези спомени на Багряна се попълни биографията му за ранните му години. Баща му е бил офицер, бил е разпределян в различни гарнизони и така е дошъл и във Враца.

Радио „Фокус“: Идването на Елисавета Багряна във Враца се оказва интересен исторически факт.

Весела Пелова: Така е. Започват балканските войни, врачанските учители са мобилизирани масово. Министерството на народната просвета изпраща учителки на овакантените места, за да не спира учебният процес. Няма излишни ваканции, тогава дори войните не са били повод да се спира учебния процес. Така във Враца и в спомените на врачани от онова междувоенно поколение се появява Елисавета Багряна.  Дирекцията на Врачанската държавна девическа гимназия издава удостоверение,  че Елисавета Белчева от София е била учителка при същото училище от 1 септември 1915 г. до 31 август 1917 г. Прослужила е всичко две години. Удостоверението се издава  на Елисавета Белчева да ù послужи при прекласирането съгласно новите изменения на Закона за народното просвещение.

Само две учебни години остава Багряна сред врачани, но те създават неизличими следи както в нейните спомени, така и в нейните ученици и ученички. Тя е млада и хубава, ученичките я обичат.Тяхната любов тя ще съхрани за цял живот.

Пред своите биографи Блага Димитрова и Йордан Василев Багряна споделя: „Най-добре все пак се чувствах с ученичките… Ако имам хубав спомен от Враца, то е благодарение на ученичките и учениците. Те ме боготворяха! Често ги извеждах на разходка. Лозята около Враца са чудесни. И тогава се отпусках – играехме, веселяхме се. Самата тя обича и да рисува и пее, рецитира стихотворения, поставя и театрални постановки в читалището с ученици, участва в утра. През тези години тя се сближава с емблематични за онези години читалищни дейци между които Анто Бояджиев и Найчо Анков .

А учениците? Те ме боготворяха – краткото ѝ признание е показателно за въздействието, което тази удивителна жена е оставила върху чувствителните и впечатлителни души на талантливите си и интелигентни ученици – особено когато открием сред тях имената на няколко бъдещи музиканти и художници, които ще бележат културното развитие на България след войните. Това са Арсени Лечев и Димитър Ненов, композитори и музиканти, както и художниците Пенчо Георгиев и Иван Табаков.

Не всички от блестящите ученици на тази блестяща учителка имат обаче нейната щастлива съдба на творческо и житейско дълголетие и неизменно високо признание на таланта си през целия си живот. Димитър Ненов и Пенчо Георгиев имат драматичната незавидна съдба да напуснат този свят дълго преди учителката си, без да успеят да дадат всичко, на което са били способни. Въпреки това те остават неизменно в нейните спомени; дори в края на нейния дълъг, успешен, щедро наситен с преживявания и богато оценен живот тя все още пази жив спомен за тези прекрасни млади хора, които са озарили и осмислили живота ѝ във Враца. Свидетелство за това откриваме в личното ѝ признание оставено след едно гостуване за литературно четене на нейни произведения във Враца. Свидетелство за това откриваме в личното ѝ признание, оставено след едно гостуване с литературно четене на нейни произведения във Враца на 28 септември 1972 г. Откриваме го написано с нейния, запазил артистичността и четливостта си, почерк в летописната книга на врачанския Клуб на дейците на културата. Литературното четене се е провела  в Камерната зала на Врачанския театър. Стиховете изпълнява актрисата Снежина Челебиева, а критикът акад. Петър Динеков и Блага Димитрова са специални гости на събитието.

Срещата продължава в задушевна обстановка с почитателите на Багряна от врачанския клуб, която допълнително предразполага към спомени и откровения, споделени в летописната книга.

Тези спомени я отвеждат за пореден път навярно към любимите ѝ ученици. Какво е написала Багряна в летописната книга: „Да си спомниш младостта, винаги е и мило, и малко тъжно. Тази вечер се върнах в годините преди повече от половин век, когато, току-що излязла от университета, дойдох тук като учителка в Девическата гимназия. От двете години, които прекарах тук, най-силен и незабравим спомен остана за мен любовта на ученичките и учениците ми, от които по‐късно се явиха имена на знаменити и талантливи българи“. Ето как Багряна споменава талантливият пианист Димитър Ненов, рано загиналият художник Пенчо Георгиев, цигуларят професор Арсени Лечев и художникът Иван Табаков, с които, завършва тя „и досега се срещаме като добри приятели…“

Спомените на личности, които са живели толкова дълго и са преживели няколко епохи като Багряна, са изключителна ценност за изследователите. Благодарение на техния дълъг и ползотворен живот тези спомени са може би най-голямото им богатство, което могат да споделят и с нас. Ние сме особено благодарни на тази забележителна българска поетеса в ролята и на учителка днес в навечерието на 24 май. Такива учители са за пример .

Анна ЛОЗАНОВА