Веселина Бабаджанкова, клуб „Зевзек“ – Смолян: Трябва да се усмихваме, защото животът е единствен и е кратък

Председателят на клуб „Зевзек“ – Смолян в интервю за Радио „Фокус“ – Смолян по повод денят на шегата 1 април, който е и рожден ден на Клуба.

 

Фокус: Госпожо Бабаджанкова, в деня на хумора и шегата Клуб „Завзек“ празнува своя 28-ми рожден ден. Как ще отбележите празника и как успявате през всички тези години да развеселявате жителите на Смолян и региона и да ги карате да се усмихват?

Веселина Бабаджанкова: Тази година ставаме на 28 години. Това е хубава възраст, още сме млади, но имаме натрупан богат опит. Има с какво да се похвалим. На такава възраст сме, че имаме още да творим и да даваме много на публиката. Аз смея да кажа, че изпълняваме това, което е залегнало в нашия устав: „да са не уядаме, да са незаядаме, да галим блачкото и мохабетя“ – всичко това го спазваме. Разшеняваме публиката, популярни сме много особено покрай медиите, покрай интернет, имаме достатъчно участия. Така че да благодарим на Бога за здравето, което ни дава. Ние сме здрави и може би това пък се дължи на факта, че сме с по-льоки характери, не сме тукмаци. Повече обичаме да се смеем, гледаме малко по-философски на живота, малко от по-различен ъгъл, от по-хубавата му страна. Тукмак зевзек не може да си, защото трябва да си го носиш – да си с по-сговорчив характер, да си с по-лек характер – да можеш хем да се веселиш, хем да веселиш и другите.

Фокус: Колко души членуват в клуб „Зевзек“ и продължавате ли да приемате нови членове?

Веселина Бабаджанкова: Продължаваме да сме около 40 души. Най-малкият сред нас е моят внук ангел, който е на 12 години, а следващия ми внук е на 2 години и съм сигурна, че ще продължи като батко му, зевзек е още от сега и има всички заложби да бъде такъв. Днес няма да празнуваме празника в Смолян, но тази вечер ще бъда в Благоевград. Там се прави весел празник „Смехотерапия с две Веселини“ – там имам колежка Веселина Бойчева се казва. В Рудозем мина празникът на хумора и шегата, който се прави за трета поредна година. Предстои посмъртно скоро да приемем един нов член, чийто литературен псевдоним е Нолю Бахтярски. Той почина преди няколко години и родом е от село Славейно. Той има издадена книга и искаме да направим този жест към него, макар и посмъртно, защото всички родопчани са с различен хумор. Ние от своя страна продължаваме да си отваряме ушите и да събираме кой, каквото може и да го разказваме на хората.

Фокус: В наши дни, какво е мястото на хумора и шегата, трябва ли да поглеждаме с насмешка на забързаното ежедневие, за да сме по-успешни, за да осъществяваме с лекота плановете и задълженията си?

Веселина Бабаджанкова: Ако не го правим, не знам, какъв би бил животът. Това е задължително по мои наблюдения. Все по-често се срещат хора, които гледат по този начин на живота. Младите хора в наши дни са съвсем по-различни от нас. Аз ходя като жури на едни виц-дуели, които се организират от млади хора в София, Бургас и Пловдив. Един от организаторите е Илия Виделинов – момче, което работи в нашия театър в Смолян, работи и в София, а другият е Даниел Пеев – Дънди. Тези момчета са направили така, че да събират хора, които обичат да разказват вицове. Никога не съм предполагала, че има толкова много млади хора, които имат умението да разказват вицове, защото да разказваш смешни случки се иска умение. Страшно много млади хора се занимават с това, радват се на живата и се смеят. Смях има, веселия в България има, хубави места в България има и нека се усмихваме на живота. Ответна реакция е – ако се усмихваш на живота и той ще ни се усмихва, трябва да се усмихваме, защото животът е единствен и е кратък.

Фокус: Какво ще пожелаете на жителите на Смолян и региона на в днешния ден на шегата?

Веселина Бабаджанкова: Да се гледа не чак толкова сериозно на много от сериозните неща, защото какъвто и да е проблемът, той си намира решението. Не казвам, че трябва да се живее съвсем безразборно, но да обръщаме внимание на хубавките неща от живота. Трябва да се усмихваме и да търсим красотата, защото край нас е пълно с красота. Казват, че Смолян умира. Смолян не умира – раждат се дечица, има много майки с детски колички навън. Нека да си направим ние животът и града по-красив. Нека да се направим живота такъв, какъвто искаме да бъде.

Нели ГЕРГЬОВСКА