Веселина Ралчева, биопроизводител: Спирането на субсидиите и политическата несигурност в страната поставят биопроизводителите в много трудна ситуация

Преди началото на поредната кампания по розобера Радио „Фокус” – Пазарджик разговаря с Веселина Ралчева, биопроизводител от Панагюрище и член на Управителния съвет на Българска Асоциация Биопродукти за състоянието на розовите насаждения в региона и проблемите на биопроизводителите.

Госпожо Ралчева, какво е състоянието на розовите насаждения в Пазарджишко?

Розовите насаждения в района на Панагюрище и изобщо в Пазарджишко засега са в много добро състояние. Колегите от региона се подготвят с пълна пара за новата кампания по розобера. Засега няма признаци за проблеми и растенията са в добро състояние. Тези дни са най-подходящи за започване на пролетната обработка, а през следващите седмици предстоят още обработки с цел насажденията да се запазят в такова състояние, като се надяваме и времето да не ни изненада.

Как се отразява на биопроизводителите спирането на мерките за агроекология и биоземеделие?

Спирането на мерките за агроекология и биоземеделие обърква плановете на фермерите, които при едни условия са планирали стопанската си година и следващите пет години, а изведнъж в първия ден на кампанията им се поставят съвсем други условия. Специално за биологичните производители трябва да кажем, че преминаването към този вид производство е свързано с планиране, с вложени доста средства предварително, както за сертификация, така и за подготовка на земите за такъв процес, за купуване на биологични семена или разсади. В един момент те разбират, че няма да могат да разчитат на субсидиите, които другите им биологични колеги или такива в предох вече получават. Това ги поставя от една страна в неравностойно положение, а от друга страна финансово те вече са направили някакви вложения и действително са в доста лошо положение.

Смятате ли, че с новото правителство е възможно да бъдат решени част от тези проблеми?

Несигурността при смяната на ръководствата и неяснотите поставя земеделските производителя в абсолютен цайтнот. Производителите в момента не знаят какво правят. Ние взехме участие в работна група в Министерството на земеделието, а и в момента се обсъжда вариант за частично изменение на заповедта, касаеща мерките за агроекология и биоземеделие, тъй като изцяло изменение при липсата на бюджет в този момент е трудно да стане. Търсят се варианти с известни ограничения, може би по отношение на площи или определени сектори, да се отвори заповедта. Но този разговор е много закъснял и трябваше да се води през есента на миналата година, преди началото на стопанската година. Едно ново правителство едва ли ще може да встъпи в длъжност в края на месец април. При това положение земеделските производители ще имат само 15 дни да кандидатстват. Ако някой е имал някакви планове за пролетници, той трябва да ги изпълни или да се откаже от тях според ситуацията, а тя е неясна. Тя е ясна само за хората, които отглеждат трайни насаждения и не могат да ги променят. Тази несигурност поставя фермерите за пореден път в много трудна ситуация и затова и протестират хората, защото отношението към тях е недопустимо. Те се третират точно като бенефициенти, а не като хора и фермери, които работят и трябва да имат една предвидима среда.

С какви други проблеми се сблъскват биопроизводителите в страната?

Ние предупреждавахме, че бюджетът няма да е достатъчен, защото виждахме какъв интерес има към биоземеделието. Нашите изчисления, които внесохме в Министерството на земеделието, показваха, че ще е необходим ресурс от 300 милиона лева, което е два пъти повече от заложения. Тогава почти с насмешка се приемаха тези цифри и казваха, че това е невъзможен ръст. Но ръст има, а покрай него има е пробойни в системата – удобни схеми за получаване на субсидии от хора, които всъщност реално не произвеждат нищо биологично. Оказа се, че има хиляди декари пасища без животни и ливади, които получават тези субсидии, без да произвеждат нещо и да влагат усилия, освен да поддържат пасищата в добро състояние, както го правят конвекционалните производители. Оказа се, че има хиляди декари орехи. И, разбира се, там има коректни и съвестни производители, които си гледат  градините, влагат средства в това, произвеждат и изнасят биоорех. Има обаче и голяма група хора, които са наели стари орехови градини, окосили са междуредията, не правят нищо и получаваха до миналата година дори субсидии и за биологично земеделие и за обвързана подкрепа. При всички случаи при такъв интерес към биологичното земеделие ще трябва да се мисли за критерии, по които да се одобряват заявленията, да се даде предимство на тези, които действително имат сериозен потенциал за развитие, производство, износ и изобщо добавена стойност. Трябва да се сложат и някакви ограничения, за да се спрат тези бизнес модели, които завзеха цели землища и правят някакви имитация на биологично земеделие с определени видове зърнени или фуражни култури. Няма лошо в това, но когато имаше над 1000 или 2000 декара, не би трябвало да си толкова зависим от субсидиите, така че сега се обмисля предложението да се зададе таван и на тези субсидии като площ, за да се спре интересът към схеми.

Теодора ДИМИТРОВА