Веска Спасова, етнолог към РИМ – Кюстендил: Българските празници дълбоко се вплитат в тъканта на човешкото битие

Етнологът към Регионален исторически музей – Кюстендил Веска Спасова, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

 

Фокус: Госпожо Спасова, какво е значението, каква е символиката на празничния зимен цикъл?

Веска Спасова: В определена степен и смисъл българските празници дълбоко се вплитат в тъканта на човешкото битие, защото самата композиционна структура на празника, която протича в семейно – родовите и териториални обединения, всъщност се очертава, функционира именно чрез ритуалното действие, чрез наричанията, чрез обредните предмети, които участват.  Песните, трапезата, която се подрежда на празника, така че като процес на поведение празникът в същото време предизвиква определени емоции, настроения, дава надежда, защото ще видим, че в целия цикъл от декемврийската обредност, новогодишните празници, където се стига до края на януари – метафоричният завършек с Антонов и Атанасовден , са изпълнени с много ритуални практики, които целят благоденствието, щастието, тези наричания. Но празникът не е само наричания, празникът е и момент на общуване между близките. Празникът е и обредност, тъй като в цялата новогодишна и декемврийска обредност, идеята е за първия ден, за първия месец, първият полазник, новото начало, новата година и новите надежди на хората.

Фокус: Един от важните празници в тази поредица е Бъдни вечер, а след това и Коледа, какво е характерно за тях?

Веска Спасова: В тази поредица от празници е големият християнски декемврийски празник Бъдни вечер и Коледа. Бъдни вечер е празник на дома, на семейството, всичко, което се прави на този ден има магическа сила. Тайната на тази празнична магия е подреждането на бъднивечерската трапеза. Всички знаем, че трябва да са постни ястията, да са нечетен брой, наред с това, което всяка домакиня приготвя в къщи, е хубаво на трапезата да сложим мед. Всяко нещо има своята сакралност и своята символика. Колкото е по – изобилна трапезата, толкова това изобилие да бъде и в новата година, която всеки е хубаво да се настрои с добри очаквания и добри пожелания. Слага се мед да ни е сладка годината, слага се сол – солта пази от всякакви негативни въздействия. Да сложим плодове, които също са символ на плодородието , благоденствието, да сложим зелена клонка, която е символ на дълголетието. Вечерта се правят гадания, в по – старо време са правени гадания. Остатъчност от тези представи е всеки да си хапне от орехче, който позволява да се правят гадания, ако е здрава ядката, здрава ще бъде и годината за всеки, който си е избрал ореха. Вечерта се прекадява с тамян, запалва се свещичката. Важен момент в предишни периоди е било поддържането на огъня да гори цяла нощ. Затова се отделя специално внимание на бъдника, където стопанина отива, за да донесе дъбово дърво или плодно дръвче, обикновено круша, което се внася в дома, посреща се тържествено от домакинята, миросва се  и се пали огънят. В днешно време е хубаво да запалим една свещичка, която да гори на трапезата ни и цялата вечер да я направим с шетането около приготвянето на ястията, подреждането на трапезата, на нашето вътрешно усещане, да си създадем един уют и една празничност, защото наистина тази битуваща и днес българска празнична култура по един много съществен начин навнася своя колорит и свое очарование в дома ни, дори в представите ни, в душата ни.

Фокус: Обредните пити също са важен елемент от тази трапеза, така ли е?

Веска Спасова: Да, особено важен момент са приготвянето на обредните хлябове, бъдника – боговата пита, която се замесва от домакинята и на нея се правят фигурки от тесто, с които се символизира стопанската дейност в семейството. Вълнуващ момент и чакан от всички е разчупването на питката с паричката. В нея могат да се сложат и късметчета – дренче – за здраве, копче – за занаят, бобче – за плодородие, наред с паричката и в кой каквото се падне може да си гадае за своята година. Този, в който се падне паричката  се вярва, че го чака една хубава, здрава, успешна година. Парчетата се раздават в последователност, има йерархия. Оставя се парче на Господ, на Богородица, на дома, на животните, на колата и след това по старшинство от най – големите до най – мъничките се раздават парчета. На другия ден е Коледа. От Коледа до Йорданов ден започват така наречените мръсни дни, глухи дни, където тръгват и коледарите. Очаквани гости са във всеки дом да нарекат своите благословии, защото удряйки с гегите по земята символично те оплождат, за да може на пролет тя да даде своя плод.за да стане тази магия гегите се украсяват с кравайчета, които са омесени от девойките когато се върви по къщите, а кравайчетата са с формата на кръг. Ако търсим пак символика – кръгът е символ на пълнота, хармония, съвършенство. Всеки един момент има своята силна символика. Въпреки, че светът е обновен през тези 12 дни до Богоявление вселената и живота, в който ние съществуваме е на границата между световете. Тогава, според древните вярвания и представи, бродят караконджули и всякакви зли сили, които могат да навредят на хората. Спазват се определени забрани. Не се правят сватби през тези дни, дори помен не се изнася. Същността на тази празничност ни води към мисълта, към идеята, че си казваме Честита Коледа!!! Здраве, късмет, но всъщност е една обредност, която показва, че светът се обновява, светът се ражда от Хаоса и потребността на новото човешко битие, което започва. Затова на Бъдни вечер огънят, след това Богоявление, Иванов ден, Бабин ден – много важна роля играе водата, където с нейната сила се пречистваме, за да можем да навлезем в новото ежедневие пречистени и обнадеждени за цикъла в кръга на живота, който следваме.

Фокус: Какво е характерно за първия ден от новата година?

Веска Спасова: На първия ден от новата година сурвакарчетата обикалят с дрянова пръчка, Нова година – богата трапеза, баница с късмети, в кюстендилско се меси месна питка, прясна питка, пача, вариво се слага, събират се близките, ходят си на гости. Това е един хубав ден за добри благопожелания. Богоявление – силата на водата, пречистена, обновена, нейното въздействие на Ивановден. На Богоявление се хвърля кръста и цялата тази обредност завършва с Антонов и Атанасов ден, където вече метафорично месят се питки, за да няма болести по хората. Свети Атанасий хвърля кожуха си по хората и така гони зимата. Отивай си зимо, да дойде пролетта. Хубаво е да вярваме в тези неща, защото всеки един човек трябва да има някаква вяра в нещо, а пък и всички тези обичаи и събирания с близки хора могат само да ни заредят с тази сила, с която човек има нужда да продължи напред и по един по – различен начин – чрез обреда, чрез самия празничен ден, атмосферата, която си създадем, да си пожелаем това, което искрено и силно ние го искаме. На всички хора аз пожелавам много здраве, защото то е най – ценното в живота, пожелавам много приятели, защото те са тази доза, която дава сила, дава зареждане на човек когато усетиш обич. С нея може да се преодолеят много неща. Пожелавам една хубава подредба на ритуални действия, които да заредят всички и да им дадат новите надежди и новите очаквания, и разбира се, те да се сбъднат.

Венцеслав ИЛЧЕВ