Виктор Бойчев, директор на Държавен куклен театър-Пловдив: Развиването на въображението е едно от най-важните неща, което дава възможност на детето постепенно да влезе в света на възрастните и да идентифицира предмети чрез които да общува

Снимка: държавен куклен театър - Русе

Виктор Бойчев, директор на Държавен куклен театър-Пловдив, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив по повод Международния ден на кукления театър, който се отбелязва на 21 март.

Фокус: От кога 21 март е определен за Международен ден на кукления театър?
Виктор Бойчев: Дискусията за определянето му започва след предложение на осемнадесетия конгрес на куклените театри през 2000 година в Марбург. Тогава международната организация заседава и предложението е от един ирански колега. Той предлага да се създаде такъв ден на куклениците, но дискусията не успява да се обедини около това кога да е денят. И чак на междинната среща, между конгресите на две години има една междинна среща, която се провежда в Америка, се взима решение да се проведе този ден. Това е през 2002 година. И всъщност за първи път през 2003 година, на 21 март, получаваме първото послание от Маргарета Никулеску. През последните години тя е била президент на Международен съюз на куклените дейци. Тя е човекът, който за първи път поздравява куклениците и изпраща послание, след което редица известни кукленици, между които мога да наредя Хенрик Юрковски. Хора като него са с изключителни качества в теорията и практиката на театъра и отправят своите послания.
Фокус: А от кога Държавен куклен театър Пловдив отбелязва този празник?
Воктор Бойчев: Ние от 2003 година го отбелязваме. Винаги сме отбелязвали 27 март. Това е световният ден на театъра по принцип. Той пък е приет през 1961 година да бъде ден на театъра. И в началото беше малко странно, че се появяват през март месец две дати. Тогава се организирахме и започнахме да празнуваме и двата празника. На 27 март е церемонията ИКАР, на която куклениците получават своите награди. За мен няма нищо лошо в това да се празнуват и двата празника. Важното е да носят своите послания, защото кукленият театър е едно живо, изключителни и съвременно изкуство. Кукленият театър от древността създава паралелна реалност, която създават в момента социалните мрежи. Това е така, защото работи с въображаем свят и населява предметите със същност.
Фокус: Подготвяте ли нещо за най-малките пловдивчани и гости на града, както и за техните родители?
Виктор Бойчев: Тази година работим само за най-малките пловдивчани. Чак в края на годината вероятно ще започнем един проект за по-големите в юношеска възраст. Вече мина премиерата на спектакъла „Дядовата ръкавичка“, в момента се подготвя „Приказка за цар Салтан“, след това започваме „Палечка“ за най-малките. През есента ще работим „Трите прасенца“. Тази година е годината на създаване на спектакли за най-малките в Пловдив.
Фокус: Какво най-много им е интересно на децата в театъра?
Виктор Бойчев: Оживяването на предмета не само за децата, но и за възрастните, е една изключителна магия за тях. И когато това се случи наистина приказно направено, с въображение, задълбочено, пълно с фантазия, провокирано във въображението на зрителя създава един различен свят от този, в който съществуваме и се влиза в друга реалност. Смятам, че това е най-важното условие, което отличава кукления от драматичния театър. Там актьорът е сам по себе си този, който представя дали чрез словото, дали чрез танца това, което има като послание. Докато в кукления театър предмет е неживата материя и живият актьор, който успява да й вдъхне душа и да я съживи, за да може тя да започне да действа в обстоятелствата, в които се намира.
Фокус: Според Вас по какъв начин се възпитава любовта към това изкуство?
Виктор Бойчев: Според мен тази любов е кодирана по някакъв начин, защото дори деца, които не са ходили на куклен театър си играят с предмети и ги отъждествяват с живи същества. В най-древно време хората са имали тотемни знаци на животни, от които те са произлизали и там някъде всъщност в най-дълбока древност се крие тази възможност да бъде одушевен предмет или същество, което няма човешки качества. Смятам, че в годините не е загубена по никакъв начин тази линия. Още в древен Египет жреците са имали възможността да направят магията и изкуството „Да направиш и да скриеш“ се е наричало буквално това нещо, но те са използвали именно средства на кукления театър, за да въздействат на хората представяйки го за магия.
Фокус: Развива въображението.
Виктор Бойчев: Да, Това е едно от най-важните неща, което дава възможност на детето постепенно да влезе в света на възрастните и да идентифицира предмети, които да ги въвлече в своя живот, от там отъждествявайки ги с родители,животни и всякакви други персонажи започва да общува с тях. Всъщност едно от най-важните неща в театъра е общуването. И това се случва на няколко нива. Едното ниво е общуването между актьора и зрителя, общуването между актьора, куклата и зрителя, общуването между самите зрители, които са в залата. Те общуват без да общуват директно, тоест те общуват всички заедно чрез образа, който е на сцената. Това е една голяма магия.
Фокус: Колко са заглавията, които са присъствали до този момент в репертоара на Държавен куклен театър Пловдив?
Виктор Бойчев: От самото му основаване през 1947 година до сега имаме над 300 заглавия. В момента в репертоара поддържаме 49, заедно със спектаклите за възрастни, които правим. Това е един от театрите с най-богат репертоар в България.
Фокус: Кои представления могат да се видят до края на този месец и през следващия?
Виктор Бойчев: Задавате ми един доста сериозен въпрос, защото са много спектаклите, които могат да се видят.
Фокус: Има ли някой, който да е най-гледан, най-предпочитан?
Виктор Бойчев: В момента „Дядовата ръкавичка“ е спектакълът, който гледат всички, защото е най-нов в момента. Говоря за младите и малките.
Фокус: Кои са актьорите, които участва в него?
Виктор Бойчев: Трупата на театъра има 14 актьора. И всички те участват в над 500 представления годишно. В спектаклите ни участват всички актьори. Ние на ден имаме от три до четири спектакъла, понякога когато е активен период като 1 март или Коледа стигаме и до осем представления на различни места. Използвам случая да възрастните на 29 март да гледат спектакъла „Вграждане“, с който заминаваме за Франция в началото на следващия месец.
Фокус: Колко време ще останете там с този спектакъл?
Виктор Бойчев: Там играем четири пъти на един много голям фестивал за съвременен театър. Нарича се „Земя на думите“. Четири спектакъла имаме в два града. В Руан и Фекам. Това е Нормандия, това е северозападната част на Франция.
Фокус: На 29 от колко часа може да се види този спектакъл?
Виктор Бойчев: От 19 часа. Нека хората да заповядат. Мога да кажа, че имаме много малко места останали. Това спектакъл, който играем от много време вече и винаги има интерес към него. Това е легенда за Майстор Манол и Неда, вгражадането в моста, който постоянно се събаря. Това е стара легенда, която не е само българска и наоколо земите и на Гърция, и на Македония, дори и на Албания. Това е едно изключително представление, което си заслужава да се види.
Весела КРЪСТЕВА