Виктор Ибришимов, актьор: В чужбина мюзикълът е най-гледаното сценично музикално произведение, а тук все още е недоразвито

Държавна опера – Русе представя във Велико Търново „Кабаре“ – един от вечните мюзикъли, отличен с престижните награди „Тони“ и „Оскар“ за филмовата си версия. Действието в Кабаре проследява любовта на две двойки в Берлин, по време на Ваймарската република през 1931 година. Времето, в което столицата на Германия е в депресия след икономическата криза от Първата Световна война. Градът е епицентър на нощния живот и артистичния авангард и привлича неудържимо артисти, писатели и музиканти от целия свят. Повече за мюзикъла, както и за ролята си на конферансие разказва Виктор Ибришимов в интервю за Радио „Фокус“-Велико Търново.

Фокус: Тази вечер в 19.00 ч. Държавна опера Русе ще представи на великотърновска сцена мюзикъла „Кабаре“. Разкажете ни повече за спектакъла.

Виктор Ибришимов: „Кабаре“ е един от най-култовите мюзикъли на ХХ век – класика. Обожаван е от почти всички почитатели на това изкуство. Либретото е на Джо Мастероф, музиката е на Джон Кандер, като това се смята за най-емблематичното им произведение. Слушателите ви може би знаят един друг известен техен мюзикъл – „Чикаго“, който също достига световна слава, но „Кабаре“ и заради режисьора, и заради самата драматургия, която по никакъв начин не отстъпва на най-големите театрални представления на ХХ век, е на изключително високо равнище. В България Държавна опера Русе работи по този спектакъл. Режисьор е Борис Панкин, диригент – Страцимир Павлов, а хореографията е на Боряна Сечанова.

Фокус: Каква история разказва „Кабаре“?

Виктор Ибришимов: Действието се развива в края на 30-те години в Берлин, малко преди началото на Втората световна война и проследява историята на две двойки – Сали и Клифърд, както и Фройлайн и Хер и тяхната борба със случващото в Берлин по това време. В постановката двойките са две, а както знаете във филма е само една – тази на Сали и Клиф.

Фокус: Каква е ролята на конферансието?

Виктор Ибришимов: Аз съм щастлив, че мога да изиграя точно ролята на конферансието, защото тя е една от най-емблематичните и култовите роли в Музикалния театър въобще. Нямаше как да не се опитам да отида на кастинг, защото това е едно приключение за всеки артист. Това е една много комплексна и благодатна роля, но и много сложна. Всеки път има нещо ново в нея. Конферансието всъщност е като наблюдател на всичко, което се случва с персонажите. Той е фюрера на самото Кабаре и играе ролята на контрапункт на случващото се в Германия. Не искам да издавам много за спектакъла, за да бъде изненадана публиката.

Фокус: Ще бъде ли изигран мюзикълът и в други градове?

Виктор Ибришимов: До края на месеца ще играем още веднъж – на 31 октомври в Русе.

Фокус: Вие сте завършили в Музикалната академия в Лондон. Защо избрахте друга държава за музикалното си образование?

Виктор Ибришимов: Колкото и да ми е неприятно да го призная, ние на практика нямаме образование за музикален театър, тоест никъде не се преподава такова нещо. Дори да се загатва някъде, то е в периферията. Като държава ние сме доста назад, когато става въпрос за музикален театър и затова реших, че е добре да отида и да се изуча от извора. Отидох, кандидатствах без никакви надежди, че ще ме приемат и ето, че ме приеха.

Фокус: Предполагам, че там сте имали някаква практика – дали свързана с образованието, или пък отделно. В тази връзка кои са основните различия между музикалния театър тук и този в Лондон?

Виктор Ибришимов: Музикалният театър започва пътя си преди повече от 100 години в Лондон, след това се прехвърля в Америка, където се доразвива като жанр. В момента именно Лондон и Америка са фаворитите за музикален театър. На нас ни трябва повече време, защото жанра е нов, а ние сме назад. Трябват ни и повече професионалисти от чужбина. Там реално мюзикълът е най-гледаното сценично музикално произведение и се влагат най-много пари в него. Тук има някакви заложби вече и набира скорост. Най-важното е и да се играе, и да се пее невероятно добре. Хореографията също е много различна, тя сама по себе си е отделен жанр. В България за съжаление все още няма такива професионалисти, но се надявам да наваксаме и музикалният театър да придобие все по-голяма популярност в страната ни.

Рени АТАНАСОВА