Вили Цеков, Водноспасителна служба – Варна: Висока прибойна вълна и срещи с опасни обитатели са сред опасностите, които крие нашето море

Вили Цеков, инструктор и доброволец към Водноспасителната служба при Областната структура на Българския Червен кръст в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Г-н Цеков, колко души са преминали през курсовете за морски спасители и спасители на басейн във Варна от началото на годината до момента и колко разрешителни са подновени за този летен сезон?

Вили Цеков: Провели сме три курса за спасители на басейн и един – за море. Третият курс за басейн върви и в момента. Общо преминалите са 64 души. Близо 400 талона за двете сертификационни степени са подновени.

Фокус: Има ли достатъчно спасители, изпитват ли тази година трудности собствениците на хотели и концесионерите, за намиране на работна ръка?

Вили Цеков: Ако Ви кажа, че не изпитват трудности, няма да е съвсем истина, но и ако пък кажа, че трудностите са големи, също няма да е така. Истината е някъде по средата. Има спасители, собствениците и концесионерите общо взето вече имат идея, че тази професия е сериозна и за нея трябва да се заплащат нормални заплати. Има и атрактивни предложения. Наистина проблемът с кадрите стои и тази година. За мен няма да намери решение. Причината е, че необходимостта от спасители непрекъснато става по-голяма и по-голяма, а контингентът, горе-долу, е един и същ. Колкото се сертифицират на година,  толкова, поради някаква причина, напускат спасителската професия. Пътувайки в чужбина, поради възрастовите причини, решават да сменят сферата. Знаете, професията на водния спасител е в някаква степен временна. Единици са хората, които й посвещават живота си и те все пак са подложени на възрастовите ограничения. Така че, ситуацията не е обезкуражаваща. Правим каквото можем. По някакъв начин нещата се случват.

Фокус: В какви граници се движат заплатите тази година, казахте, че има и примамливи предложения?

Вили Цеков: Заплатите за спасители на басейн са малко по-ниски от това, което е на морето, предвид самото естество на работата и отговорностите, които се носят. Има предложения от 800 лева до 1400 лева, чисти пари. На плажовете – чувал съм, че надолу на юг има до 1800 лева заплати. Разбира се, тези финансови параметри не бива да се абсолютизират, защото, за да се изпълнява тази дейност е необходимо да има и логистика – транспорт, настаняване, изхранване, осигуряване на питейна вода. Неща, които би следвало да се калкулират в допълнителен пакет. Понякога, заплата от 1300 лева с допълнителен пакет може да е по-атрактивна от 1700 лева, но без бонуси.

Фокус: А съществува ли още тази тенденция, младите хора да изкарват курсове тук, но да заминават в Европа и Америка, където заплащането е по-високо?

Вили Цеков: Аз лично съм работил и тук, и в Щатите. Трябва да се уточни, че изкараният тук сертификат, не дава правомощия в САЩ. Друг е въпросът, че завършвайки един курс тук и добивайки опит, правят кандидатите атрактивни там. Защото с опит и знания, много по-лесно може да се извади сертификат от Американския Червен кръст. Аз съм бил инструктор и там и знам, че не може  само с нашия документ да се работи в Америка.

Фокус: Вие имате доста опит, как оценявате спасителите у нас? По-възрастните, но с опит или младите с добри физически данни, са по-добри в професията?

Вили Цеков: Дори човек да е блестящ плувец, това не означава, че намира призвание в професията. И аз от опит мога да твърдя, че тези, които имат относително по-слаби плувни умения, по принцип са по-внимателни в работата и гледат по-сериозно на задълженията си. Наблюдението и превенцията на инцидента е най-добрият начин да се справим с него. Ако може да се видят нещата в развитие и да се предотвратят, тогава е най-безопасно. Няма възрастова граница – има внимателни и гледащи водата спасители. Имайки добри плувни умения и разчитайки на тях, не може да неглижираш превенцията. Възрастта може да слага някакви ограничения в двигателните умения, но не слага ограничения в естеството на спасителската дейност – а именно, наблюдението и превенцията.

Фокус: Променят ли се летовниците в последните години? Хората слушат ли спасителите или не са много дисциплинирани?

Вили Цеков: Тук опираме до разликата между двата вида водно спасяване – дали ще е на басейн или на море. Защото спецификата на дейността е различна. На басейните има едни неща, които трябва да се избягват и да не се допускат, а на плажа е съвсем друго. Но общо взето, когато се каже спасител, на всички в представите изниква едно бурно море и един човек със свирка, който свири по някакви хора, които влизат във вълните и не искат да излизат. Не мога да отговоря, че туристопотокът се развива в положителна посока и разбиранията на хората за опасностите, които ги дебнат в морето. В това отношение БЧК провежда от години политика за ограмотяване на туристите, именно с изготвяне на брошури и материали, които да могат да ги уведомяват какво ги дебне зад тази прекрасна морска гледка, която е пред очите им. Издават се листовки, които се разпространяват по хотели и места за социална комуникация. Те включват основна информация за това кой флаг какво означава, кога не трябва да се влиза във водата, как трябва да бъдат храненията преди това. Всички тези неща трябва да се знаят, за да се предпазим от неразумна постъпка, която всъщност винаги е началото на нещо, което може да завърши с инцидент.

Фокус: Може би и хора, които си вярват, че са добри плувци, понякога могат да станат жертва на тази своя увереност?

Вили Цеков: Прекалената самоувереност, дори за най-добрите, пречи. Имайте предвид, че Черно море, с неговото специфично разположение, е много трудно за опазване. Нашата водноспасителна дейност се провежда в много по-трудни условия, отколкото да речем в едно Средиземно или Червено море. Тук прибойната вълна е много висока, има морски обитатели, които могат да бъдат опасни за плуващите.

Фокус: Кои, например?

Вили Цеков: Да речем, такъв обитател е морският дракон. Това е една риба, която има шип, с който като те докосне, има много силни парализиращи свойства. Медузите също са друга опасност. Те обикновено се появяват в периода, когато водата е топла – юли и август. Но е имало години с невероятна популация на медузи, в един кубичен метър са се събирали до 70 медузи. И дори един добър плувец да се срещне с такова нещо в морето, може да изпита дискомфорт, да изгуби ориентация. Тогава нещата стават сложни и опасни.

Фокус: А може ли да дадете един съвет към хората за това как да имат безопасен престой на плажа?

Вили Цеков: Съветът от години е един и същ: Вслушвайте се в напътствията на Водноспасителната служба и ако е възможно да се ограмотите, запознайте се с нещата за едно посещение на плажа. Те засягат въпроса за това колко време можем да стоим на плажа, какви течности трябва да се поемат, на колко време от последното хранене е препоръчително да се влиза във водата.

Фокус: Това особено важи за възрастни хора и за семейства с малки деца.

Вили Цеков: Да, аз пропуснах да кажа, че трябва да се направи себепреценка, доколко възможностите ни позволяват да правим нещата, които сме замислили да правим. Но всяко море си има особености. При тази прибойна вълна, за която Ви казах, наше изобретение е използването на спасително въже. Идеята е спасителят да влезе с въжето зад прибойната вълна. Неговите колеги го наблюдават и в момента, в който се хване удавника, да започнат да го дърпат, за да премине по-лесно. Въпросът е и колко отговорни са самите плажуващи. Много често се случва родители да учат децата си да плуват, без те самите да могат. Това е жалко и опасно, особено при плуване в морето. Общината от години поддържа две програми за обучение на деца – от 6 – 9 години и от 9 до 12 години. Би трябвало всяко дете да получи основно обучение за плувни умения. Но плуването в последните години стана много разпознаваем спорт и почти всички родители искат по някаква линия децата им да плуват. Но когато стане въпрос за спортно майсторство, предпочитат да отиде на английски или на тенис, като ограничават посещенията на басейна до два пъти седмично. И това е нещо, но не винаги се полагат необходимите усилия, детето да стигне до тази точка, че влизайки във водата само, да може да плува. Някои родители се заблуждават, че като е ходило на 10 занимания, детето може вече да плува, а не винаги е така.

Диана СТОЕВА