Виолета Стамболийска, спортист и общественик: Емблема на Асеновград е добротата на хората, а не само историческото му минало и богато културно наследство

Виолета Стамболийска е изтъкнат спортист и общественик, носител на орден „Кирил и Методий“ – I степен. Удостоена е със знака „Почетен гражданин на Асеновград” преди броени дни. Дълги години се занимава професионално със спортна гимнастика, била е заместник-председател на спортен клуб „Асеновец“ в ресора по високо спортно майсторство и масов спорт, била е учител по физкултура в ОУ „Христо Ботев“, основател е на художествената гимнастика в Асеновград. По нейна инициатива и със съдействието на националния отбор на Корейската република е създаден клубът по таекуон-до в града. Виолета Стамболийска е отдала 25 години от живота си на аеробиката. През 1988-ма година по нейна инициатива се организира първият Ден на Асеновград. Още за своя житейски път и за значението на спорта за подрастващото поколение тя разказа в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив:


Фокус: Г-жо Стамболийска, на Празника на Асеновград – 28 май, в църквата „Св. Богородица Петричка” в Асеновата крепост, се състоя тържествена церемония за връчването на знака „Почетен гражданин на Асеновград”, с който вие бяхте отличена. Какво означава за вас тази награда, това признание?
Виолета Стамболийска: Това е признание на моите съграждани за всичко, което съм сътворила през целия си творчески път. Преди всичко, знакът „Почетен гражданин на Асеновград“ е признание за всички мои колеги и за децата, с които работих през всичките тези години. Това не е лично признание за мен, а признание за всички, участващи в творческия ми път.
Фокус: Ще ни разкажете ли за дългогодишната си дейност като изтъкнат спортист и общественик? Кои събития белязаха живота ви?
Виолета Стамболийска: Аз съм родена тук в Асеновград – един прекрасен град. Закърмена съм с много любов от моите учители, които се оказаха преди всичко най-важни в живота ми, освен моето семейството, и ме направиха такава, каквато съм била през целия си живот. Искам да им благодаря. Това са Георги Райчев, Паша Райчева и великолепната Стоянка Радулова – хората, които ме научиха да бъда честна, почтена и да обичам много своя град. Още на 9-годишна възраст влязох в залата на училище „Христо Ботев“ и се влюбих в спортната гимнастика. Там израснаха много големи български гимнастици. Моята любов към спорта продължи повече от 50 години. Впоследствие се оказа, че мога да се занимавам и с други неща – бях треньорка по гимнастика, също завеждащ учебно-методичен отдел. Занимавах се с високо спортно майсторство в Спортен клуб „Асеновец“ в тези години, в които отборите на клуба и спортистите разнасяха славата на България из целия свят. Впоследствие, поради тежко заболяване, трябваше да прекъсна всичко това и да стана учител по физкултура в училище „Христо Ботев“ в Асеновград. Така отново бях в салона, от който започна любовта ми към спорта като дете. В крайна сметка, повече от 50 години не съм излизала от него. Тук през 1976 година създадох балетната формация „Детски свят“, която прерасна в „Косара“. Тази формация има 40-годишен път. Радвам се, че създадох много инструктори по аеробика. По моя инициатива са създадени клуб по таекуон-до и клуб по художествена гимнастика в Асеновград. Това са неща, с които е възможно да се донесе малко радост на децата и техните родители.
Фокус: По ваша инициатива се организира и провежда първият Ден на Асеновград. Какво си спомняте от този момент в живота ви?
Виолета Стамболийска: Аз съм един от авторите на целия Празник на Асеновград. Завръщайки се от Германия в Асеновград, бях поканена в Карлово като автор на голяма масова гимнастическа композиция. Там разказах за това какво съм видяла в Германия, как празнуват германците. Бях изненадана и шокирана от тяхното радостно съществуване – сдържаните германци се радваха страшно много на своите празници. Заедно с Атанас Георгиев, тогава един от ръководителите в Община Асеновград, направихме първия Празник на Асеновград през месец септември. При организацията взаимствах много неща от тези, които бях видяла. Впоследствие се взе решение и през 1988 година започна официалното честване на Празника на Асеновград. През целия си творчески път съм автор на много сценарии и постановчик на тържества и спектакли. И до ден днешен правя сценарните планове по тържествата и големите спектакли на град Асеновград.
Фокус: Кое беше вашето вдъхновените, за да започнете да се занимавате със спорт и да бъдете голям обществен деец?
Виолета Стамболийска: В Асеновград има прекрасни деца и много добри хора. Те ме накараха да бъда такава. В днешния свят, особено когато животът е толкова тежък, е голямо блаженство да донесеш на някого малко радост или да го накараш да се усмихне, виждайки нещо красиво. Ето това е нещото, което ме е карало да работя непрекъснато през целия си живот.
Фокус: Много ли се промениха град Асеновград и хората в него през годините? Какви са вашите наблюдения?
Виолета Стамболийска: Да, със сигурност Асеновград се промени. Няма го онзи малък красив град с липите и акациите, който миришеше на рачел, смокини и люляк. Сега израсна нов град, но има нещо, което остава негова емблема. Емблема на Асеновград е не само историческото минало на града, а и добротата на хората. Гражданите на Асеновград се борят много, особено когато има хора в нужда и изпаднали в немилост. Ние заставаме зад гърба на болните и се опитваме да помогнем в борбата им с тежките заболявания. Това е най-характерно за Асеновград – добротата.
Фокус: Г-жо Стамболийска, много години от живота си сте посветили на спорта. Какво значение се придава днес на спорта и здравето, особено по отношение на подрастващото поколение? Дали младите обичат да спортуват и имат ли склонност да посветят живота си на любим спорт?
Виолета Стамболийска: Искрено съжалявам, че младите хора не познават историята на спорта нито в Асеновград, нито в страната. С безразличие се поглежда дори и към олимпийските игри, защото те не познават спорта. Държавата отдавна абдикира от него, спортните дружества са разрушени и не всеки може да стигне до съответния вид спорт, за да продължи напред в развитието си като спортист. Родителите не оценяват заниманията с физически упражнения  и спорт като укрепващи здравето на техните деца. Виждаме слабото представяне на България като нация на големите спортни форуми и преживяваме много болка. Държавата трябва да се замисли, че на нас са ни необходими здрави деца и граждани, а това може да стане само чрез занимания с повече спорт. Не всички трябва да бъдат олимпийски шампиони, а просто да бъдат за себе си грижливи и да запазят своето здраве.
Фокус: Какво трябва да се промени в тази посока, че младите да осъзнаят значимостта на спортните занимания и да обичат спорта?
Виолета Стамболийска: Първото нещо, което трябва да се направи в тази посока е да се говори повече за спорт в семействата. Повече грижи да полагат родителите за своите деца, за здравословното им състояние. Едно гръбначно изкривяване е предпоставка за заболяване на децата. Имам лични впечатления от училището, в което работих, че  не всякога колегите знаят за здравословното състояние на учениците. Личните лекари са разпръснати, няма информация, която да достигне до учителя по физкултура и той не може да окаже помощ на болно дете, което има нужда от специални упражнения. В много случай родителите крият заболяванията на своите деца. Второто нещо, което трябва да се направи е да се изгради материална база за спорт. Дори и тази материална база, която беше наследена от нашето време, е разрушена. Трябва да се направи нещо от страна на държавата. Стига вече само да говорим, а нищо да не правим.
Тони МИХАЙЛОВ