Вицеадмирал Пламен Манушев: „Каймакъ-Чаланъ” и „Епопеята на Добруджа” са поклон пред всички загинали за Отечеството в Първата световна война

Книгите „Каймакъ-Чаланъ” и „Епопеята на Добруджа”  са поклон пред всички загинали за Отечеството български воини по време на Първата световна война. Това заяви вицеадмирал Пламен Манушев при представянето на двете книги във ВВМУ   „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Варна. „Тази книга е дълбок поклон пред останалите живи. Авторът Красимир Узунов изрови имената на всички загинали в битките, но не знаем кои са останалите живи и какво се е случило с тях. Тази книга е дълбок поклон пред славната памет на българската армия, пред паметта на Майка България“, заяви вицеадмирал Пламен Манушев. Той подчерта, че книгата „Каймакъ-Чаланъ” вече е представена в над 50 града и ако преди година много малко хора са знаели за битката на върха, сега няма българин, който да не е чувал за Каймак – Чалан и да не знае какво се е случило там. Преди да говори за книгата Пламен Манушев прочете откъс от изданието: „..Живите до края на дните си не можаха да забравят забулените в облаци от дим, канари и чуки, захвърлени някъде на брега на безкрая.  Мъртвите сами се сляха с тях. Живите умираха поне по веднъж всяка нощ, щом останеха сами със себе си. Мъртвите не спряха да страдат болката на своето безсмъртие“. Пламен Манушев разказа, че Каймак-Чалан е най-високият връх на планината Нидже, висок 2 525 метра. „Книгата е в две части, започва с прелюдия, която ни въвежда в Първата световна война, но същността на тази книга  е дневникът. От 18 август авторът започва да описва ден по ден какво се случва там. Описанието свършва на 5 октомври 1916 година, когато българските войски слизат организирано от Каймак-Чалан. 6 000 български мъже са се качили горе, 800 слизат сами, другите са или убити на върха, или са изнесени като ранени. Героите на тази книга са главно 11-ти Пехотен сливенски полк, държали отбраната на върха, като към тях е имало дружини и батальони и от други полкове в страната. Събитията в книгата са описани от първо лице, от името на един поручик, макар и фиктивен, от 11-ти Пехотен сливенски полк. По този начин авторът прави разказа изключително жив“, отбеляза Пламен Манушев. Той допълни, че събитията са художествено описани от автора на основата на десетки хиляди документи. „1916 година на 1 септември България започва война на два фронта, като вторият фронт е Добруджа“, каза още Пламен Манушев. Логично историята се следва и в книгата „Епопеята на Добруджа” – посветена на паметта на героите, паднали за свободата и обединението на България по Добруджанските полета през 1916 г. „Епопеята на Добруджа” е написана въз основа на малко известни факти за тези героични времена и събития. Огромната част от фактическата информация е добита и обработена от неизползвани архивни източници, фронтови сводки, протестни ноти, лични дневници на различни по ранг командири и обикновени войници, фронтови донесения, анализи на редица наблюдатели и стратези към онова време, военни архиви.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА