Вицеадмирал Пламен Манушев: Не смятам, че у нас ще бъдат изградени бази на НАТО

Вицеадмирал Пламен Манушев, заместник-председател на Парламентарната асамблея на НАТО, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ 

 

Водещ: Двудневна среща на военните министри на страните членки на НАТО обсъжда подялбата на тежестта от разходите за дейността на организацията. Как темата кореспондира с подписания в Аахен в края на януари нов договор за френско-германско сътрудничество като стъпка към създаването на европейска армия, изграждането обща военна култура и обща оръжейна промишленост? Поставяме въпроса в контекста на насрочената за 15-17 февруари Мюнхенска конференция по сигурността, която е най-големият експертен форум по политиката за сигурност в света.

Представата за световен ред, основан на общи правила и подредена глобална структура, едва ли може да бъде запазена“, обобщава изводът от доклада за конференцията Munich Security Report нейният председател,  Волфганг Ишингер.

Очакваме анализ от вицеадмирал Пламен Манушев – заместник-председател на Парламентарната асамблея на НАТО. Добър вечер, вицеадмирал Манушев.

Пламен Манушев: Добър вечер.

Водещ: Подялбата на тежестта от разходите за дейността на Организацията на Атлантическия договор не засяда ли все повече като рибешка кост във функционирането на НАТО?

Пламен Манушев: Не, на засяда, тъй като европейските страни се съгласиха на условията в Уелс да достигнат 2% от БВП разходи за отбрана. Този процес се изостри след встъпването в длъжност на президента Тръмп в САЩ, което постави рязко въпроса, че всяка държава трябва да споделя разходите, а те да не бъдат само тежест на американския данъкоплатец. И това ми се струва, че е продължение на тази политика, тъй като рязко се промени стратегическата среда, промени се климатът в света. И затова и са тези разговори в ЕС. Ние сме поели такъв ангажимент и сме направили програма за достигана на 2% до 2024. В останалите държави, някои по-бързо, някои ги достигнаха като Румъния. Други ги достигат в малко по-далечна перспектива  – като Германия, но искаме, не искаме ще трябва да се направят тези разходи, за да има готовност и да има възможност ЕС, страните от ЕС и от НАТО да отделят достатъчно средства за своята отбрана.

Водещ: Вицеадмирал Манушев, как темата на двудневната среща на военните министри кореспондира с подписания в Аахен в края на януари нов договор за френско-германско сътрудничество като стъпка към създаването на европейска армия?

Пламен Манушев: Сигурно и тази тема е обсъждана на срещата на министрите. Договорът от Аахен е договор, подновен между Германия и Франция, като вие в анонса казахте, какво е главно. Той има доста различни теми, но засяга също така и отбраната и сигурността и това, което казахте – за обща култура на отбраната, а също така и споделяне на разходите. Това нещо е продължение на програмата, която беше приета в ЕС през 2017-та година за постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната – ПЕСКО. И това кореспондира точно с тази програма и няма някакви разлики. И това, което се говори на срещата на военните министри в НАТО, засяга цялостното взаимодействие държавите от Алианса. Що се отнася до преподписването с разширяването на договора за по-тясно сътрудничество между двете най-големи държави от ЕС, то е свързано и с Брекзит, тъй като най-мощната армия в ЕС – на Великобритания – най-вероятно в края  на март ще излезе от ЕС. И затова и го поставят по този начин европейските лидери.

Водещ: Вицеадмирал Манушев, но Договорът от Аахен не поставя ли основата на план „Б“ за бъдещата сигурност на Европа?

Пламен Манушев: Наистина се говори за обща европейска армия, но това, което аз мисля и това, което обсъждаме и в Парламентарната асамблея на НАТО, това, което заявява и Йенс Столтенберг – генералния секретар на НАТО, аз не вярвам, че създаването на европейска армия ще е в някакъв противовес на НАТО. За мен основната система за сигурност е НАТО, като съюз и организация. Това, което ще бъде изградено в Европа, само ще допълва сигурността, ще допълва и мощта на НАТО, тъй като в ПЕСКО е предвидена много сериозна програма. Включително и ние сме се включили в тази програма. Имаме три проекта в България. Нашите Военноморски сили имат спечелен проект. И аз смятам, че по този начин тези два съюза – ЕС със своята система за сигурност и отбрана и като част от системата за сигурност и отбрана на НАТО само ще засилят сигурността, ще засилят и мощта на нашия военен съюз в Организацията на Атлантическия договор.

Водещ: А амбицията на френския президент Еманюел Макрон с неговото предложение за „Европейска стратегическа автономия“ не звучи ли малко в разрез на казаното от вас – че общата европейска политика за сигурност и отбрана е част от НАТО?

Пламен Манушев: Така се стекоха обстоятелствата в света. Такава е политическата, военнополитическата, геополитическата обстановка, че на европейските лидери се налага да говорят по тази тема по тази начин, защото и думите на американския президент понякога са включително и за излизане от НАТО, което не вярвам да се случи някога. Но това кара европейските лидери и особено тези държави, които са водещи в ЕС, да говорят доста по-сериозно. Аз не смятам, убеден съм, че изграждането на военните способности на Европа с общи въоръжени сили между някои от държавите не е в противовес, не е извън системата за сигурност на НАТО, защото малко от държавите-членки на НАТО и на ЕС могат да си позволят да имат армия за ЕС и отделна армия за НАТО.

Водещ: Те биха ли могли да издържат на разходите? И кои държави?

Пламен Манушев: Трудно е. Виждате, и ние какви трудности срещаме с 3 проекта за модернизация, които ще дадат някаква глътка въздух на българската армия да модернизира част от въоръжението си. Но нуждите на всяка от държавите явно са доста по-големи. Може би до това са довели годините, в които е харчено недостатъчно. Тоест не са отделяни достатъчно средства за отбрана и то доста години в повечето от европейските страни. Може би изключение прави Великобритания. Така че искаме или не искаме това трябва да се навакса и ще е тежест наистина, сериозна тежест. Но Европа като икономически съюз е достатъчно силна да отдели тези 2 %. И по този начин, правейки го общо, ще намали доста разходите и ще се оцени в рамките на Европа като необходимост – какво да има Европа и дали е необходимо всяка една държава да си създава, примерно, мощни военновъздушни сили или сухопътни войски, или някакъв вид или род от въоръжените сили, а да го направят заедно. Това ще доведе до спестяване на част от средствата. Но обстановката наистина е такава. В този многополюсен вече модел на света ще трябва да се отделят тези средства. Това просто няма алтернатива. Трябва да се направи, ако искаме да бъдем спокойни и сигурни и да защитим европейските граждани.

Водещ: Ако все пак се осъществи амбицията на френския президент за „Европейска стратегическа автономия“, която на този етап с Договора от Аахен изглежда се подкрепя и от германския канцлер Меркел, това не е ли началото на Европа на две скорости, защото страни като България няма да могат да се класират в подобни двупосочни изисквания – хем за ЕС,  хем за НАТО?

Пламен Манушев: Аз лично не одобрявам разделението на Европа. ЕС трябва да е единен, всички държави да са заедно – особено след Брекзит, когато ще бъде силно отслабен и икономически, а особено военно. Трябва държавите да са заедно. Не бива да се разделят. Зная вижданията и на Макрон, и на Меркел, но се надявам, че в перспектива, в далечен план те не целят автономия и създаване на Съединени европейски щати. Аз смятам, че сигурността на Европа е невъзможна без силите на военнополитическия съюз НАТО.

Водещ: Изводът от годишния доклад на предстоящата традиционна Мюнхенска конференция, знаете, това е най-авторитетният експертен форум, изводът от доклада за него обаче е, че светът е гигантски пъзел, който се разпада.  Това как да го съотнесем към разговора, който водим, за бъдещето и целостта на НАТО?

Пламен Манушев: Аз смятам не че се разпада, а че просто се променя. Изградената след Втората световна война система за сигурност и световен ред се променя с активното желание и на Русия, и на Китай, а може би и на Турция. Явно се променя. Ние свикнахме повече от 70 години да живеем в мир в Европа. На този континент впрочем никога не е имало мир толкова дълго в неговата история.  Воювало се е и то много сериозно. Но смятам, че просто такова е настоящето, такова е бъдещето. Наистина пред 4-5 години не си мислехме, че това нещо, имаше такива процеси, но не си мислехме, че до такава степен ще се промени стратегическата среда. Но не смятам, че се разпада. Аз смятам, че има лидери, държавници на този свят, които ще удържат мира в света и няма да допуснат голяма война, която да доведе отново до милиони жертви.

Водещ: САЩ вече не искат да са лидер на свободния свят. Оставя ли, обаче, НАТО гарант за сигурността на своите членове?

Пламен Манушев: Аз смятам, че това е основният гарант за сигурността на държавите-членки на НАТО. В САЩ има такива процеси, но не вярвам да се случи. Учил съм в САЩ, изучавал съм цялата им история. Много президенти са се опитали да изолират САЩ от света, но не са успели, защото просто съвременният живот налага присъствието им. Най-мощната икономика, най-мощните въоръжени сили не могат да бъдат безразлични към това, което се случва в света. Така че те ще са активен, може би от най-активните участници в световните процеси. И смятам, че НАТО скоро няма да се разпадне, тъй като е основата за сигурността на европейския континент и на държавите-членки на НАТО в Атлантическия океан и от другата страна на океана.

Водещ: След излизането на САЩ от Договора за ракетите със среден обсег на действие, последвано и от това на Русия, каква политическа линия ще има НАТО в Европа?

Пламен Манушев: Това силно разтревожи военното и политическото ръководство на НАТО – излизането на двете основни страни в този договор. Той доста сериозно допринасяше за спокойствието, за сигурността на Европа, тъй като обсегът на тези ракети обхваща точно европейския континент от територията на Русия. Но явно защо го направиха: САЩ казват, че Русия го нарушавала, Русия казва, че ще отговори на въоръжаването. Но никой няма да спечели от нова надпревара, нова гонка във въоръжаването. Само ще изгубят народите на страните, тъй като влагането на милиарди долари в построяването на нови системи ракети с такъв обсег – от 500 до 5 000 километра – само ще доведе до нови огромни милиардни разходи, което ще се отрази на благосъстоянието на хората особено в Русия. Аз смятам, че надпреварата във въоръжаването не е добро нещо за Европейския континент, за държавата Русия, пък и за САЩ.

Водещ: Ако преведем за нашата територия последиците от анулирането на този договор, трябва ли България да изгради бази на НАТО?

Пламен Манушев: Не. Не смятам, че ще бъдат изградени бази на НАТО. Това, което имаме, ми се струва, това ще остане – което е сега. В Черно море не може да има бази на НАТО. Знаете Конвенцията от Монтрьо – могат да влизат корабите, да излизат, изпълнявайки изнесеното предно присъствие като програма и като начин, отговор на това, което се случва в Черно море. На сушата не вярвам нещо да се промени. И ако гледате ракетите на Русия, които имат в Крим, заедно с целия арсенал като кораби, като подводници, като самолети, за нас няма да се промени, ми се струва, нищо. Само ще се изостри напрежението между САЩ и Русия. И ние като държава между тях и особено Черно море ще понасяме пасивите от такова противопоставяне.

Водещ: Г-н Манушев, доколко и как ние бихме могли като страна-член на НАТО да помогнем на Алианса след намаляването на значението на военната база в Инджирлик, Турция?

Пламен Манушев: Как да помогнем ? Аз не вярвам да се изгради база на наша територия. Ние имаме две летища в Граф Игнатиево и Безмер, които могат да бъдат ползвани от сили на съюзниците. В Черно море могат да влизат в нашите пристанища. Съществено няма ми се струва да допринесем да се изгради нещо голямо на територията на нашата държава, тъй като най-вероятно това ще доведе до сериозно изостряне на напрежението в региона. Аз смятам, че направеното от НАТО с изнасянето на изток, към източния фланг на не съвсем ограничени контингенти от въоръжени сили, с отработването на възможности за транспортиране, за движение в страните в рамките на границите, това ще бъде подготовката ни изобщо за действие в рамките на съюза на НАТО.

Цоня Събчева