Вицепрезидентът Илияна Йотова: Над 200 години бесарабските българи пазят традициите, корените и езика ни извън пределите на своята прародина – България

Вицепрезидентът Илияна Йотова в дневния информационен блок „Добър ден“ на Радио „Фокус“. 

 

Водещ: На 29 октомври бесарабските българи честват празника си, ден, който отбелязваме и у нас. А тази вечер от 18.30 часа във Военния клуб в София ще се проведе и концерт по повод Деня на бесарабските българи. Вицепрезидентът на Република Илияна Йотова ще отправи своите поздравления. А в следващите минути специално за слушателите на „Фокус“ вече е и на телефонната ни линия. Казвам добър ден на Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България.

Илияна Йотова: Добър ден на вас, на слушателите на Радио „Фокус“. И благодаря за възможността чрез радио и агенция „Фокус“ да отправя това поздравление към всички бесарабски българи. Честит празник на българите, които в момента сме на територията на България, защото това е тяхната прародина. Аз съм изключително удовлетворена от факта, че днес този празник е едновременно празник у нас, а и в многото села и градове с преобладаващо население от български произход в Бесарабия.

Водещ: Днес и в Украйна, и в Молдова, и в България празнуват този 29 октомври. Какво и по какъв начин страните е ангажирана с опазването на българската култура, ценности, българския език, включително, на тези общности в чужбина?

Илияна Йотова:  Може би си заслужава, госпожо Ангелова, да припомним защо този празник се празнува днес, на 29 октомври. Точно преди 180 години е бил празнично осветен православният храм „Св. Преображение Господне“ в Болград, построен с труда и средствата на първите наши преселници. На 29 октомври 1938 г. в Царство България се ражда идеята тази дата да се слави в годишния календар като празник на бесарабските българи. Припомням тези години не от любов към цифрите, а за да кажа вече колко дълга е тази традиция и колко устойчива е тя. Както знаете, аз се завърнах неотдавна от едно дълго пътуване в бесарабската част  на Украйна. Посетихме осем села, в които преобладаващата част от населението са от български корен. Държа да подчертая, че това са наследници на хора от най-различни краища на България, не са само от Сливенско, както обикновено се смяташе преди години. И от Североизточна България, и от Странджа, и от Родопския край. Това наистина са много големи патриоти. Уникално е, че вече над 200 години пазят българската традиция, запазват българския си корен и език. Колкото и да проблемно едно такова малко селище, колкото и демографската криза да си е казала своето, нямаше място, където да няма българско училище. И което е още по-хубаво, да няма етнографска българска сбирка, в която можете да видите старите носии, с които са дошли техните предци, скриновете на бабите, архивните снимки. Наистина невероятна атмосфера, която няма как човек да предположи, ако не я види на живо.

Водещ:  Какво споделяха с вас?

Илияна Йотова: Безспорно им е трудничко. Този край на Украйна и един от проблемите, които има в момент  в тази голяма страна, се отразяват върху техния начин на живот. Знаете, че в момента в  страната се провежда и нова териториално-административна реформа. Те ги наричат грамади. Това са нещо като областни центрове, като общински центрове, идеята за сливането или поне за обединението на няколко селища. Притесненията са, че ако тези обединения станат по изкуствен начин, ще се загуби българският характер. Вече майчиният език в училищата, който иначе се изучава по програма, няма да бъде български и ще бъде някой от другите езици. Тъй като има конкуренция на други националности, на други етнически общности в Украйна, това е безспорно. Единственото, което те поискаха от нас, е на всички нива българската държава да защитава целостта и самобитността на тези места пред официалните украински власти. Дано да успеем да постигнем това, защото за нас ще бъде много голям позор, ако загубим традиции, които 200 години са опазвани въпреки всички превратности на съдбата и на историята.

Водещ: Да, така е наистина. Какво споделят за българския език и за изучаването му там?

Илияна Йотова: Те имат добри условия в сегашната ситуация, преди тези обединения, за които говорим. Тъй като в селата, в които бяхме, в Измаил и в Одеса има специални училища, в които майчиният език е припознат  като български. Те имат по няколко часа седмично. Имат добри преподаватели, които благодарение нашата национална българска политика – знаете, че Министерството на образованието и науката има специални постановления, с които всяка година се набират студенти от т.нар. исторически български диаспори, и хубавото е, че една част от тези млади хора се връщат вече като учители, които преподават български език. Макар че и тук има какво да се желае. Това е плод на отделен разговор, който едва ли днес, в празничния ден можем да изчерпим докрай. Разбира се,  искат и български учебници. Но e похвално това, че има вече създадени такива и на местна територия. Те донякъде са достатъчно адаптирани и синхронизирани и с украинската образователна система, така че да не звучат чуждо на децата. Tова е също една от предпоставките за запазване на нашия език. Имаме училища, в които той се учи от първи до единайсети клас. Такава е системата на украинската образователна програма. Също така специално бих искала да откроя един акцент. Става дума за село Задунаевка. Кой не е чувал за него? Всички в училище сме чели, че Христо Ботев, големият поет и революционер, е прекарал близо една година като учител, след като напуска Одеската гимназия. Тази къща е запазена, тя е реставрирана не без помощта и на хората от Задунаевка. И в това село, в което много трудно се стига и ние имахме буквално късмет, че не валеше през тези дни, в което за съжаление има много изоставени къщи, най-будното нещо е училището. Учебното заведение, което естествено носи името на Христо Ботев, имащо прекрасен негов бюст, още на влизане, в което наистина се изучава български език от първи до единайсети клас. Тази учебна 2018-2019 година съвсем  малко деца, буквално се броят на пръстите на двете ръце, са първи клас.  Но то не е заради майчиния език, а заради това, че демографската катастрофа там е много голяма. Така че ето в тези направления те очакват помощ от нас. И аз мисля, че това е политика, която е предмет на истински национален консенсус в зависимост от характера на правителството или мнозинството, което управлява. Това е признак, че ние си знаем корените, че ценим историята и нашите сънародници навън, които са безспорен потенциал.

Водещ:  Благодарим ви за това участие в дневния информационен блок. Радио „Фокус“ се слуша и в Кишинев, в Комрат, Тараклия, в Болград, Украйна. Със сигурност вашите пожелания са стигнали и до тях.

Илияна Йотова: Искам да поздравя специално Агенция „Фокус“ и Радио „Фокус“, защото не са много българските медии, които могат да се чуят по тези краища. А дори не казвам глад, казвам огромна жажда за това имат нашите сънародници, наистина ви благодаря.

Водещ:  И ние ви благодарим за хубавите думи, за включването в ефира на Радио „Фокус“.

Милослава АНГЕЛОВА