Владимир Каролев: Водният сектор, енергетиката, топлофикацията и пенсионната система у нас са не само в лошо състояние, а във все по-лошо

Владимир Каролев, икономист, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Назряло ли е времето за важни решения със стратегически хоризонт с цел преструктуриране на българската икономика както настоя на кръгла маса в София президентът Румен Радев? Питаме икономиста Владимир Каролев, от когото очакваме и анализ.

Владимир Каролев: Първо искам да направя уточнението, че  съм в чужбина и не знам, точно какво се е говорило на кръглата маса, макар че прочетох доста неща, които Агенция „Фокус“ е писала, включително и други медии. И това, което ми направи впечатление, е, че всъщност доста министри са говорили освен президента и да си призная съм приятно изненадан от повечето коментари, които са направили. Включително и това, което е казал президентът. И бих насочил анализа в 3 аспекта. Първо, че властта не трябва да разчита на европейски фондове да отидат при избрани фирми. Второ, че основно трябва държавата да осигурява законност, прозрачност и съвместни възможности за правене на бизнес на фирмите, независимо от това коя в кой отрасъл е. И третото е – вашия въпрос, че дойде време за стратегически промени в българската икономика. Между другото подобна теза е изказал и вицепремиерът Томислав Дончев. И той през последния месец няколко пъти говори на тази тема. Въпросът е, че – поне от това, което аз прочетох по медиите – по-скоро се говори без да се дават конкретни предложения, какво трябва да се промени. Затова ще ми позволите да насоча коментара към промените.

Водещ: Да. Аз затова ви и поканих, г-н Каролев.

Владимир Каролев: Благодаря. И второ,  малко по-натам ще се спра на няколко сериозни проблема, които нито един от участниците на кръглата маса не ги е засегнал. Първо, в годините, в които привличахме инвестиции и предприемачи правиха инвестиции най-вече на базата на пазара на труда, който първо беше пазара на купувачите, ще го наречем, тоест предприемачите – международни и български – можеха да избират, кой да вземат на работа. Безработицата беше, макар и ниско, двуцифрено число. И освен, че можеха да избират, можеха да предлагат поради голямата конкуренция спрямо желаещите да бъдат наети на работа по-ниски заплати. Тези години вече отминаха. Безработицата е много ниско едноцифрено число. В град като София де факто няма безработица. Който иска, работи. Тези, които не работят в момента не само в София – между другото в много големи градове, просто те не желаят да работят. Имат някакви доходи – неофициални в сивия сектор или просто са доволни от социалния бонус, който получават, което е един от проблемите, за които искам да говоря малко по-късно. Така че наистина този период приключи. И както и президентът, така и вицепремиерът Дончев говорят за това, че трябва да се преориентираме към икономика с по-висока добавена стойност. А защо към по-висока добавена стойност – очевидно предприемачите имат нужда, първо, могат да си позволят да потърсят по-големи заплати и бонуси, и второ – имат нужда от работници и служители с по-висока квалификация. Тук вече е втората особеност, за която пак няколко души говориха – включително и министъра на образованието – че всъщност водещото е: квалификация-образование, квалификация-образование, квалификация-образование – 3 пъти го повтарям, защото наистина това е изключително важно. Това се отнася както за хората, които имат работа, така и за хората, които са извън пазара на труда, макар и такива хора да има основно в малцинствата. И в тази връзка на кръглата маса не е станало дума за това предложение, но социалният министър преди около десетина дни го съобщи то да стане закон: да не се дават помощи и  детски  на родители, чиито деца не ходят на училище. Защото това е основната причина да не работят: тези, които не са образовани, очакват социални помощи, защото няма какво да предложат на пазара на труда. Толкова на темата дали е правилен бил акцентът на тази кръгла маса. И малко на темата „Защо не се говори?“. Според мен и на тази кръгла маса, и въобще от икономическия дебат в България отсъства – може би аз съм един от малкото хора, които говорят последователно на тази тема, може би и доц. Красен Станчев от Софийския университет, а именно, че има някои сектори в икономиката, които са не само в лошо състояние, но са във все по-лошо състояние. Започвам с водния сектор. Извън София, с малки изключения няколко други големи града, водният сектор в България е в критично състояние. Има много градове, в които вода или няма, или е в много лошо състояние. И въпреки това цената на водата расте не много, но расте всяка година. И пак казвам: извън София не се виждат видими резултати в подобряване на качеството на услугата и в подобряване на количеството на услугата – тоест да има вода. От години се говори и от Министерството на регионалното развитие, и от най-различни международни институции – Световна банка преди няколко подкрепя с един воден заем проучвания, които сочат различни цифри, но най-малката цифра е: 10 милиарда долара са необходими за водния сектор на България през последните 5 години. И нищо не разбрах, какво се прави по тази посока от държавата, почти нищо не се прави, защото е започнало нещо, което е важно, дано да се приключи по-скоро – отново с пари от Световната банка се преоценяват активите на ВИК компаниите с идеята, че когато те бъдат преоценени, ще могат да намерят и заеми, и евентуално инвеститори в мрежата си. Минавам на сектор енергетика, където макар че те са най-одумвани, всъщност най-малките проблеми са в електроразпределението и в електроснабдяването. Те са много одумвани тези дружества. Първо, защото са собственост на чуждестранни фирми, а пък винаги е по-лесно да кажеш, лошите чужденци какво правят. И второ, защото те са връзката с нас – клиентите, ние им плащаме на тях. Но всъщност проблемът и с ръста на тока, и ако щете със спирането на тока сега през зимата, когато имаше сериозни снегове, е, че в държавния сектор, примерно в  ЕСО – държавната институция, която отговоря за високото напрежение –  се правят по-малко инвестиции от необходимите. И като падне голям сняг, се прекъсва мрежата. Или пък да вземем проблема, за който днес пак се говори – поредните, този път 600 милиона лева, за които сме поискали нотификация  от Европейския съюз БЕХ да увеличи капитала на ТЕЦ „Марица Изток“.  И сега се надяваме да го получим. Аз лично се надявам да не им го дадат това нещо, защото това ще накара „Марица Изток“ да се преструктурира изцяло, но най-вероятно ще ни го позволят и 600 милиона лева ще отидат за това, че години наред ТЕЦ „Марица Изток 2“ си работи общо взето по социалистически. Аз скачам на София – бях съветник преди много години, но първата година, когато бях общински съветник в София – есента на 2003-та година, много добре си спомням как „Топлофикация София“ беше с около 90 милиона лева задължения и с около 60%-65% несъбираеми сметки. Сега втората цифра е почти същата, малко по-висока е събираемостта – около 60%, т.е. почти няма подобрение. Обаче първата цифра е десет пъти по-голяма, т.е. към днешна дата на „Топлофикация София“ задълженията й са около 800 мил. лв. Междувременно два пъти бяха наливани пари отново от БЕХ и от „Булгаргаз“, за да не фалира „Топлофикация“. „Булгаргаз“ й разсрочи няколко пъти взиманията., а БЕХ даде пари на „Булгаргаз“ за това, защото иначе „Булгаргаз“ няма как да си плаща на „Газпром“. Всъщност отново в  топлофикационния сектор единствените добри примери са във Варна и в Пловдив, навсякъде другаде топлофикациите са зле, особено в София. И третият сектор, койот беше споменат накратко на кръглата маса в някои от изказванията, е пенсионната система – образователният министър спомена нещо в тази област. Пенсионната ни система отдавна е на изкуствено дишане, говоря за НОИ и там проблемите са много, но най-важите са два. Единият проблем е, че източването е по няколко канала. Съвсем наскоро беше разказан по медиите най-драстичният канал, а именно създаването на абсолютно фалшиви досиета на хора, които не са работили в мини, някои от тях през живота си изобщо не са работили, а всъщност с фалшиви документи са получили пълна пенсия за миньор, известно е, че миньорите се пенсионират – и с право между другото за истинските миньори, мисля че малко под 20 години трябва да работиш в мина  и освен това получаваш високи пенсии. Това се оказва доста масово в един район на България, между другото там няма и мини в този район. Инвалидните пенсии, само да напомня на слушателите ви, че преди десетина години са били общо около 200 хил. сега гонят 1 милион – нито война е имало, нито земетресения, нито бедствия. И третото е, че заради това, че все още няма стимул да се осигуряват на висока заплата, хората масово не се осигуряват на висока заплата. Аз съм работодател, макар и неголям в няколко фирми и особено в една от фирмите, която е в сектор туризъм, служителите искат да им се плаща на ръка. Аз и моите съдружници отказваме това нещо, но мога да ви кажа, че най-вероятно ние сме в малцинство. Аз познавам и други такива работодатели, но много работодатели в този сектор, в ресторантьорството,  просто се съгласяват да плащат да служителите си на ръка, по този начин пестят и те осигуровки. Което е неправилно и такива работодатели трябва да бъдат наказвани. Но натискът идва от самите служители, които казват: вижте какво, аз така или иначе, върху каквото и да се осигурявам, най-накрая пак пенсията ми ще е ниска. И всъщност това са за мен основните проблеми пред българската икономика, които ги изброих. Плюс демографския проблем, който е свързан с икономиката, защото особено когато в началото казах, че на пазара на труда в България почти няма безработица. Очевидно трябва да се работи в тази посока и този проблем да се реши, то не става за година, две, три. И между другото тук президентът спомена днес, аз лично не съм съгласен с това, което той каза, че първо да помислим как да задържим българите и да си върнем българите от чужбина в България и че да помислим как да, не е точната дума, но да използвам думата да „внесем“ служители. Според мен паралелно трябва да вървят тези два процеса, както вървят по цял свят, там където има проблем с недостиг на  работната сила. Миналата година един вече бивш вицепремиер – Валери Симеонов, постигна някакъв напредък в тази област, като ускори процеса по издаването на синята карта. Обаче общо взето към днешна дата само законите се промениха, не съм видял някакъв голям напредък в тази област. Що се отнася до начина, по който повече българи ще се върнат и по-малко ще тръгнат да си търсят работа в чужбина, тук много е важен проблемът със сигурността. Днес няколко души са говорили по тази тема, включително президентът Радев. Трябва да има справедливост, трябва да се спазват законите и законите трябва да бъдат еднакви за всички. И „Престъпление и наказание“ не трябва да е само известният роман на Достоевски, а трябва в правораздавателната система наистина където има престъпление, да има и наказание, защото иначе хората масово решават да не остават в България и да не се връщат от чужбина, ако са емигрирали.

Водещ: Господин Каролев, корупцията и лобистките закони предизвикателство ли са пред българската икономика и пред нейните перспективи?

Владимир Каролев: Да. И между другото много правителства, да си призная и едно време, когато НДСВ управляваше заедно с ДПС и след това с ДПС и БСП, също съм забелязал такива случаи. Да си призная, говорил съм ги не публично, защото бях член на НДСВ, говорил съм ги в кръга на НДСВ и някои неща се промениха. Проблемът е, много примери мога да ви дам, вие ги знаете също, вие сте ги коментирали, особено в областта на обществените поръчки. Даже там корупцията е на средно и на ниско ниво, а не толкова на високо ниво, когато членове на комисии по европейски програми работят едновременно и за администрацията, тоест получават заплата, де факто всеки, който работи в администрацията, се издържа от данъкоплатците, и в същото време оказват консултантски услуги на кандидати при тях. По този начин, понеже винаги има субективен елемент в оценката на проекти, оценяват по-високо проекти, които са на техни клиенти. Имаше случаи с опити за лобистки закони, за промяна на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, за мен това бе абсолютно недопустимо. И друг пример, макар че не става въпрос за корупция, става въпрос за политическо търгуване – това, което беше нагласено със смешното, абсолютно смешно, даже и децата не повярваха, че като се опростят дългове на Главното мюфтийство и по този начин ще се спасявал етническият мир. Ако не се опростят, хората едва ли не в България, които са мюсюлмани, ще хванат ятаганите. Аз също имам много добри впечатления от мюсюлманите от много години. Имам такива служители, между другото, в една от моите инвестиции и мога да ви кажа, че са едни от най-съвестните, даже бих казал, че може би са най-съвестните. А имам и спомени от моите родители, които са работили в Кърджали като млади, които са ми казвали също, че мюсюлманите примерно в Оловно-цинковия завод в Кърджали са били изключително съвестни служители, много по-съвестни даже от българите там. Ето ви конкретен пример за разбирателство между ДПС и ГЕРБ, някакво търгуване е било. ДПС сигурно са щели да ги подкрепят за нещо друго, скоро ще видим за какво. Не, че те не са ги подкрепяли всеки път, когато е имало нужда, между другото. Така че да, права сте, има проблем с корупция и с политическо „разбирателство“, което пречи на бизнеса в България.

Цоня Събчева