Владимир Каролев: В България има нужда от 12-14 млрд. евро, за да се направи ВиК системата на средно европейско равнище

Владимир Каролев, икономически експерт, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Цената на водата на много места ще скочи до 10%. КЕВР ще гласува поскъпването на 23-ти декември. Реалистично ли е увеличението? Следва анализът на икономиста Владимир Каролев.

Владимир Каролев: По силата на един мой консултантски проект преди няколко години, който съм работил и съм доста добре запознат със състоянието във ВИ сектора в България мога да кажа, че това е сектора от публичните услуги, който е в най-лошо състояние. С изключение на София, където две международни компании една след друга подобриха сериозно ВиК компаниите и където се инвестират малко над 50 % от всички инвестиции в сектора. В другите градове положението е доста зле, особен в тези градове, в които нямат достатъчно естествени водоизточници или язовири, които са строени още, както казваме ние, по бай-Тошово време. В последните 30 години в България не е построен нито един язовир, нито е започнал строежът на такъв язовир. И всъщност основният проблем освен това, че някъде няма достатъчно водоизточници, е, че самата система по довеждане на водата до жилищата на хората и след това по отвеждане и пречистване, също пак ще кажа с изключение на София, е в доста окаяно състояние. За съжаление, за това сме си виновни и ние гласоподавалите, които, общо взето си мислим, голяма част от нас поне, не аз, де, но си мислят, че водата пада от небето. Не разбират колко милиони инвестиции, стотици милиони са необходими всяка година. Примерно този проект консултантски, той беше международен проект, беше в няколко страни в ЕС и всъщност това е само един от многото проекти, които са правени от ЕС, правени са такива изследвания от Световната банка, които показват, че в България има нужда от 12-14 млрд. евро, за да се направи ВиК системата на средно европейско равнище. За съжаление, това не се прави, защото дълги години въобще нямаше бизнес планове, първите бизнес планове, 5-годишни, бяха приети през 2017 г. Всъщност единственият бизнес-план, който беше приет тогава, даже той е 2017 е написано, но е приет 2018-а, е на „Софийска вода“. Все още има ВиК оператори, които нямат бизнес планове и оперират от година за година. И да, ще има увеличение на цените във ВиК компаниите, но това е единственият начин да бъдат осигурени пари за инвестиции. Моето опасение е, че голяма част от тези пари обаче ще изтекат в земята поради това, че общинските фирми, в която и да е област, не са известни с много добро управление, да вземем „Топлофикация София“ като пример, и ВиК компании към днешна дата подобно на нея са на същия хал. Тъй че всъщност това увеличение на тарифите няма да бъде в голяма степен използвано за подобряване на ВиК инфраструктурата, защото част от парите ще бъдат пропилени. Освен това, само с увеличени на цените  няма да стане. Необходими са инвестиции, които са по-дългосрочни, и това не виждам как ще бъде направено от общински компании. Не виждам банки, които да са съгласни да дадат на общински компании заеми, за да инвестират тези пари, както казах, близо 12 млрд. евро, които са  необходими във ВиК сектора. И единственият изход е да узреят общинските съвети и кметовете, защото ВиК управите са предимно общински, и да се отворят за публично-частни партньорства. Иначе не виждам сериозно подобрение в следващите години във водния сектор.

Водещ: Г-н Каролев, кой е трябвало да упражни контрол за качеството на водоснабдяването върху ВиК дружествата?

Владимир Каролев: Ами, той контролът се определя на няколко нива, и то като няма пари за инвестиции, какъв контрол. Първо, за тези, които имат, и това всеки ваш слушател може да го провери, като напише „КЕВР“ в Гугъл или която и да търсачка, влезе в сайта на КЕВР и види и бизнес плановете, и контролните доклади на КЕВР. Повече ще види за „Софийска вода“, защото това е най-контролираната компания, по-малко ще види за другите ВиК оператори. Но от 2017 г. вече има европейска регулация, в смисъл КЕВР регулира по европейска регулация, тоест модерна е регулацията в сектора. И всъщност има тъй наречените индикатори за качество, които се следят и текущо, и на годишна база, проверяват се от КЕВР, и които между другото, ако не се спазват, съответните оператори биват наказвани. Има конкретни наказания, примерно бизнес планът на „Софийска вода“, който съм чел, защото е първият застъпен за неизпълнението, сега те как го изпълняват, е друга тема, но контрол има. Всъщност проблемът е, че поне има контрол достатъчен от гледна точка на това да се знае, коя компания изпълнява качествените показатели, коя не. Въпросът е, че контролът, като го има, това не значи, че ще се реши проблемът. Проблемът е, че няма достатъчно инвестиции, за да стане ВиК системата. В България има населени места, където има тръби, да го кажем по-простичко, защото има много места, където даже няма и ВиК система, все още са на кладенци и на водоизточници индивидуални чрез помпи. И като няма пари за инвестиции, има проблем. Ето, най-разпространения пример през последните няколко месеца е ВиК Перник. И там един от проблемите е, че самият язовир „Студена“ няма необходимото оборудване, което със датчици, с дронове, с измерители, даже сателитно измерване през сателити, което би дало т.нар. ранен сигнал, който не е през последните месеци, ами сигурно миналата година е имало данни за проблема. Аз ще ви кажа, че бях във „Фермата“ преди две години, лятото на 2017 г. и тогава „Фермата“ , това предаване по една от телевизиите, беше ситуирано във фермата до язовир „Студена“. И още тогава се виждаше, че язовирът е много, много извън нивото си, водата е много, много намаляла, това се виждаше още през 2017 г. Така че например основният проблем с ВиК Перник е, че няма в момента и не е имало такава система за ранно предизвестяване и за следене на обема на язовира, която да е предупредила много отрано отговорните, че има намаление на водата. Освен това отговорните са три тук. Не знам по каква причина, но Министерството на икономиката има някаква структура, която отговаря за язовирите, в МРРБ има някаква структура, която отговаря за язовирите, и в Министерството на околната среда има някаква структура, която отговаря за язовирите. И оттам и кметът, и Общинския съвет, и областният управител имат някаква отговорност, но не знаем кой за какво отговаря. Тази поговорка „Много баби – хилаво дете“, е според  мен е доста приложима за системата за управление на водния сектор. И това е също един от проблемите, който трябва  да бъде решен. И другото е, че вече като тръгнат от язовир „Студена“ и това е факт за почти всички водни система в България, много над 50 %, даже всъщност единствено в два град, един от тях е София, около и под 50% от водата, която излиза от първичния водоизточник, който основно е язовир, стига до чешмите. Повечето са 60, 70,80, ето като Добрич е 85%, в Перник и там някъде близо беше цифрата, изтича преди да стигне до чешмата на гражданина в съответното населено място. И тук пак опираме до липса на инвестиции и липса на технологии. Защо? Един от проблемите е, че за съжаление, както е вече почти навсякъде, но поне в другите сектори влязоха нови технологии, във ВиК сектора освен пари има и липса на знания. В смисъл в нашите ВиК компании част от инженерите са доста стари и въобще не познават технологиите или инвестициите за управление на водни цикли. Проблемът е доста сериозен.  И аз затова говоря от много години между другото, че е сериозен проблемът.

Водещ: Има ли решение на този проблем сега, без да се изпада в популизъм?

Владимир Каролев: Не, няма решение сега. Първо, сега нищо не може да стане. Въпросът е, че трябва  да се вземат мерки, за да може до две, три, четири години, пет-шест по-скоро, защото това е дълъг проблем инвестиционен, да може да се подобрят, както в София отне доста време. В София 2000 година около 80 % от водата изтичаше, сега е около 50%. И това беше постигнато за 18 години. Тоест само за един от показателите ви казвам колко години трябва  да минат. И то в София пак ще повторя, половината пари, които се инвестират във  водния сектор в цялата страна, са в София, при положение, че в София живеят около една шест от гражданите на България. Така че сега трябва  да се започне. Но тези неща, които ги чувам, просто аз ги наричам вицове. Че щели да търсят карстови извори и води, че щели да правят, това е пълен абсурд, да свързват софийската водна система с пернишката водна система. Това някой да е чувал, че има една планина, която минава между София и Перник? И кой знае колко десетки, ако не и стотици милиони трябват за помпени станции. А да не говорим колко пари ще трябват и за тръбите. Така че решението за Перник за съжаление на перничани краткосрочно то е режим на водата. Както между другото имаше в София, ако си спомняте 1993-4-5 г. И още отсега да не чакат следващото изпразване на язовира. ВиК Перник да си направят един международен конкурс, да си изберат някой оператор, който има световен опит и има пари, и да започне да инвестира в намаляването на загубите и в система за наблюдение на състоянието на язовир „Студена“, така че да не се случва друг път да се сетят да правят мерки, след като язовирът си няма вода. Например, ако бяха почнали някакъв по-мек режим преди пролетта на тази година, нямаше нужда да се стигне през декември месец до такъв тежък режим в Перник и околните градове, които се снабдяват от „Студена“.

Водещ: Кризата с водата в Перник се задълбочава, обявиха бедствено положение. Там са пред хуманитарна криза.

Владимир Каролев:  Разбирам за хуманитарна криза, но не виждам, какво може да се направи. Всеки, който им каже, че ще им реши проблема от ей-така, ги подвежда. Не виждам. Единственият проблем е, единственото решение е водоноски, друг начин няма, няма как да дойде вода по друг начин. Това е. Минерална вода, водоноски за миене и режим. Разбирам ги, казвам пак, съчувствам, но аз пак казвам, това е нещо, което от години е неглижирано, не е само в Перник, а почти в цялата страна. Просто в Перник най-много не са обърнали внимание, аз пак казвам, преди две години нямаше вода, лично го видях. Три седмици живях до този язовир. И всъщност не са обръщали внимание политиците и тези, които са отговорни. И пак казвам отново, от три министерства и от областна управа, и от кметство. Проспали са отдавна, че язовирът е под този критичен обем, който неизбежно ще доведе до режим. И вместо да въведат режим по-рано, аз казвам пролетта, но де да знам, може би е трябвало и миналата година някак да го въведат, докато се възстановят, нали, в по-мек режим, докато се възстановят обемите. Друг начин няма.

Водещ:  Алтернативни източници не могат да се намерят?

Владимир Каролев: Няма откъде да се намерят. Аз пак ви казвам.  Това са смехотворни вицове за алтернативни. Единият, че щели карстови извори да търсят, нищо няма да намерят сериозно, в това съм 100% убеден. Освен това и да намерят, как ще го докарат до Перник? И второ, да свържели софийската система с пернишката. Тотално невъзможно, за да се случи за по-малко от година и половина – две и да е много скъпо, междувременно ще се напълни язовирът с вода и е напълно излишно, нали? Това, което трябва  да се направи, е да се започнат инвестиции в системата за вода, освен това въобще не знам, дали има възможност. Защото си спомням, че като бях общински съветник, което беше преди пет-шест години, че и след това имаше оплаквания точно от жителите във Владая, в Мърчаево, в Горна баня и в Княжево, че няма достатъчно вода. И си спомням, че на общински съвети няколко съветници, които, аз съм от „Младост“ съветник и не съм знаел каква е ситуацията в този район, на един от тези общински съвети спомням си един колега от ВМРО, който беше дошъл на общински съвет и беше извадил данни за това как не достига вода там. И освен това в тази част на София точно защото не стига, има и вода от Витоша. Така че според мен няма и обеми, които да могат да стигнат до Перник през софийската система. И освен това свързването на софийската система е година – година и половина и инвестициите са такива, че не виждам някой да се съгласи да ги направи. А и според  мен не трябва  да бъдат направени. Според  мен трябва  да се реши проблемът в Перник, трябва  да се направят инвестиции в пернишката ВиК. И междувременно трябва  да им се помогне на хората там, ако трябва  държавата да дава от фондове за бедствено състояние или каквото има, да дава пари за минерална вода, да осигури водоноски и така. Няма друго, всеки, който обяснява, как нещо друго ще стане, просто е популист и разтяга локуми.

Водещ: Като оставим настрана казуса „Перник“, възможно ли е да се отложи поскъпването и да се наложи замразяване на цените за районите с ограничение във водоподаването в цялата страна?

Владимир Каролев: Нямам идея дали това е възможно, и това пак не е решение. Замразяването на цена не води до увеличаване на водоподаването. Замразяването на цена означава, че пак няма да има инвестиции, по-късно и по-бавно ще се реши проблемът. Проблемът с Перник и не само с Перник е, че не е инвестирано в мрежата. И как точно ще се реши един проблем, който е резултат от липса на инвестиции, когато няма пари за инвестиции? Няма как да стане това. Ако искат болката да е по-малка, в кавички болката, защото, извинете ме, но едно от другите неща е ЕК има проучвания, в евро,  за социалната поносимост на цената на водата и за праг е посочен 6% по дохода на семейство. И това пак може да се провери в КЕВР. Няма ВиК оператор в София, при който цените да са близко до този праг.

Водещ: А колко е този праг?

Владимир Каролев: 6% от разполагаемия доход на семейството. Това е таванът. На различните градове е различен. Защото където са по-ниски доходите, таванът обикновено е по-нисък. И няма ВиК оператор в България, където т.нар. социална поносимост на водата да не е много над сегашната тарифа и най-сетне увеличението поне за тези, които съм гледал. Аз гледах за София какво е увеличението, за Варна, мисля, че и за Смолян гледах. Мисля, че и видях нещо на сайта на КЕВР, където имаше някакъв прессъобщение или декларация на КЕВР, че и след увеличаването на цените няма да има ВиК компания, при която да е надхвърлен този праг за социална поносимост. Така че на тези хора, които живеят в региони, където има проблеми с водата, ако някой им обяснява, че като замразят тарифите, това ще им реши проблема, и те се съгласят, с това ще покажат невероятна ниска степен на грамотност, даже не бих казал неприлична грамотност. Защото проблемът е, че, ще го кажа за пети път, но може би трябва 50 пъти да го повторя, проблемът с ВиК системата е липса на инвестиции и некадърно направени инвестиции от общинските дружества предимно. Защото, пак казвам, ако погледнете в „Софийска вода“ как са подобрени всичките качествени показатели, и не е случайно, световният лидер е „Софийска вода“, френска компания. Не е случайно най-голямото подобрение е тук. Не че е идеална ситуацията между другото в София, не е идеална и понякога има за какво да се критикува оператора. Въпросът е, кой най-добре може да свърши работа и кой най-малко пропуски прави. И, разбира се, фирми, на които това им е работата от столетия и са лидери в сектора, правят по-малко пропуски, от такива, които се учат на бизнеса на проба и грешка или които са общински компании, където какво се случи в Перник? Директорът на една общинска компания го преместиха в друга общинско ВиК. Сега не го знам този господин, но като му погледнах от коя ВиК компания е дошъл, ами тя не е цъфнала и вързала. Да, вярно няма проблеми с водата, просто защото не знам, може би имат по-добър язовир. Пак казвам, последните 30 години, даже повече доколкото знам, последният язовир е построен в България в средата на 80-те години. Така че не е проблем решаването на проблема във водния сектор със замразяването на тарифите. Нито е проблем на гражданите да могат да си платят водата. Средната сметка например в София за вода в София е 9 лева, на човек говоря, не на семейство. Ами 9 лева е една кутия, две кутии и половина цигари, на месец говоря. Средната сметка на семейство е около 30 лева в София. Така че какъв е проблемът примерно ако в София се качи цената с 10%? И стане от 30 на 33 лева. Е, какво? За 3 лева ли ще фалират софиянци? Разбира се, че няма да фалират, просто ще има повече пари за инвестиции и още ще се намалят загубите, и още по-бързо когато има ремонти, ще се правят ремонти.

Цоня Събчева