Владимир Каролев: Идеите за диференцирано намаляване на ДДС са популистки и вредни

Владимир Каролев, икономист, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: След изборите за евродепутати ДПС и БСП излязоха с идеи за намаляване на Данък „Добавена стойност“ върху някои стоки. Ако се случи, какъв ще бъде ефектът? Поканих за анализ икономиста Владимир Каролев.

Владимир Каролев: Според мен това са популистки идеи, които освен това са и вредни. И искам да се обоснова първо, защо са популистки. Аз си направих труда да направя много проста сметка. Започвам с хляба. Извадих статистика от портала на Националния статистически институт, колко е потреблението на хляб на година. 84 хляба на година употребява средно българинът. След това извадих цена на хляб, като нарочно взех по-висока цена, а не най-ниската цена. И след това моите сметки показват, че ако се намали ДДС от 20 % на 5%, спестяванията ще бъдат 1,5 лева на месец на човек. Ако тези спестявания ще направят който и да е по-богат, не знам в каква държава живеем. Като добавиш и прясното мляко и киселото мляко и лекарствата, сметката става 9 лева на месец. Значи, ако се намали ДДС от 20 на 5 % за хляб, кисело мляко, прясно мляко и лекарства, пак спестяванията са много малки. Всъщност, обаче, дали ще има такива спестявания, не се знае. И аз знам със сигурност, че няма да има такива спестявания. И ще ви кажа защо. Когато се сложи някакъв данък върху стока или се намали съществуващ данък, не е задължително, всъщност никога не се случва така, че когато се сложи данък, цялата стойност на този данък да бъде отразена в увеличението на цената, а когато се намали съществуващ данък, цялото намаление да бъде отразено в намаляване на цената. И това всеки, който е икономист, но в крайна сметка е учил, защото има доста икономисти по тапия, които не разбират икономическите закони, знае, че всъщност цена на една стока или услуга, ако не се определя административно, а нито хляб, нито която и да е хранителна стока в България се определя административно, цената зависи от пазара, зависи от един закон, който е формулиран още през 18 век от французина Жан-Батист Сей и се казва Закон за търсенето и предлагането. И всъщност може да бъде намалена ДДС на някоя стока или услуга и това въобще да не доведе до намалението на цената. Ще ви дам конкретен пример в сравнително близката история на България. Не си спомням точно дали 2002 или 2003, но една от тези години беше въведен Данък ДДС върху лекарствата. Преди това нямаше такъв данък. И тогава, когато този данък беше въведен, аз бях част от икономическия екип на НДСВ, който всъщност убеди Министерство на финансите и въобще НДСВ и ДПС между другото, защото тогава ДПС беше в коалиция с НДСВ, да се въведе този данък. И тогава имаше много публични изказвания на политически противници на НДСВ, също на икономисти и анализатори, които не са партийно обвързани, че това щяло да доведе до увеличение на цените на лекарствата. И пак: „Ама как? Не може да си го позволи българинът“. И всъщност това, което се случи, а това може и всеки да го провери като използва интернет търсачка, това, което се случи е, че в годината, в която беше въведено ДДС в лекарствата, увеличението на цената на лекарствата беше много по-ниско от увеличението на цената на други стоки, на общия ценови индекс, тоест на индекса на инфлация, което е още едно доказателство, че въвеждането на данък или отмяната на данък не води автоматично до промяна на цената. Но това, което е сигурно, че ще стане, ако се диференцира данъкът за определена стока, е, че ще бъдат намалени приходите от данъка в бюджета и вече е ясно какво ще се случи. Аз го предвидих какво ще се случи преди две седмици, когато за първи път тази идея излезе. БСП всъщност отдавна говорят, но всъщност следизборно, след европейски избори първо ДПС я предложиха и веднага БСП напомниха, че те отдавна я предлагат. Ще се намалят приходите от този данък. И как реагираха много хора, включително управляващите в лицето на шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова? Тя веднага каза, че ако ще се намалява ДДС, трябва да се увеличават други данъци. По принцип това е начин на говорене на хора с по-скоро ляво мислене. Но е факт. В България все още няма управляващи, които като говорят за намаление на един данък, да не кажат, ако има нужда от това намаление да се компенсира, то няма да бъде компенсирано с увеличение на друг данък, а ще бъде компенсирано с намаляване на държавни разходи или субсидии. Това обаче не се случва и автоматичната реакция на управляващите е, че когато се намали приходът от един данък, той трябва да бъде увеличен с увеличение на други данъци. В случая Менда Стоянова говореше за Данък общ доход или корпоративния данък. Другият проблем е, че диференцирането на данъци увеличава възможността за злоупотреба и измами. Конкретен пример – на много места, където произвеждат хляб, същите фирми или търговци произвеждат или продават и други изделия, които са свързани с суровината за хляб, която е предимно брашно. Аз съм готов да се хвана на бас, че ако се намали данък ДДС върху хляба, ще има много сериозно увеличение по документи на продажбата и на търговията с хляб, а ще има доста сериозно намаление по документи и нарочно повтарям, по документи, на продажбите на други тестени изделия, които сме си закупили, например, банички или тулумбички. Защо? Защото производители и търговци ще искат да скрият тази разлика между 20% Данък ДДС и 5% Данък ДДС. Между другото за това има доказателство, че такова поведение имат производители и търговци по цял свят. Това не е някаква типична българска национална черта. Миналата седмица точно по това време бях в Румъния на една конференция във вторник и сряда. Всъщност самата конференция беше във вторник точно по това време, организирана от Националната банка на Румъния във връзка с процеса на конвергенция на България и Румъния към Еврозоната. И главният икономист на Румънската национална банка в презентацията си говори, понеже все пак конференцията беше за България и Румъния и всеки от презентиращите се опитваше да прави паралели между двете държави, и главният икономист на Румънската национална банка каза с цифри, съжалявам, че тази презентация не я взех, как се въвежда диференциран данък ДДС в Румъния – 2009-2010 година става това нещо. Те тогава увеличават от 19% на 24% данъчната си ставка, преди това е била 19. Обаче това увеличение те го отдават образно казано на избирателите, като казват: „Ще увеличим общата данъчна ставка на 24%, но ще намалим и там има голям списък със стоки и услуги, в които има намалени ставки“. Например, публичният транспорт е с нулева ставка, някои от храните и лекарствата и някои от книгите са с 5%. Има и други стоки, които са с 9%. И всъщност историята, цифрите, които, данъчните приходи в Румъния показват, че първо има много сериозно намаление на приходите от данъци. И второ – има много сериозно увеличение на данъчните измами, което е доказано с многото повече процеси, които данъчните и съдебните служби в Румъния водят срещу хванати в измама фирми. И тези измами стартират след въвеждането на диференцирано ДДС. И всъщност въпросният главен икономист на Румънската национална банка даде България като добър пример. Те казаха, че трябва да се учат от българите. И неговото мнение е, че в Румъния трябва да се върнат към старата си данъчна система по отношение на ДДС и да няма диференцирани ставки.

Водещ: Господин Каролев, обаче ще ви опонират веднага, че ето, Гърция намали диференцирано ДДС на десетки стоки и услуги. Сред тях са зехтин, месо, риба, хранителни продукти, цените в ресторанти и кафенета. И ще кажат – как те можаха да го направят, а ние тук се противим?

Владимир Каролев: Това, което се е случило в Румъния, ще се случи и в Гърция. То е неизбежно. Освен това, хайде да видим все пак да мине една година, да влезем в Евростат и да видим индекса цени в ресторанти дали ще има намаление на цените. Някак си малко се съмнявам, че това ще се случи. Или поне ще се случи в такава степен, в която се очаква. Не искам да се повтарям и да се потретям, но намаление на ДДС не води автоматично до намаляване на цена, нито въвеждането на такъв данък води автоматично до увеличаване на цена. Освен това, единственото нещо, което е сигурно, че ще се случи, ще се намалят приходите от данъци в държавата. Ако българските политици кажат – съгласни сме да въведем диференциран данък ДДС и когато се намалят приходите, ние да не увеличаваме други данъци, аз не с две ръце, с четири ръце бих гласувал за диференциран данък, макар че е вредно това, мисля, че обясних защо. В същото време обаче, пак ще кажа, нашите политици казват – не, ако се намалят приходите, ние ще увеличим други данъци. Между другото, това се говори и другаде, в другите държави това се говори. И обикновено това, което се прави – когато намалят диференциран данък, минава известно време, виждат, че това е погрешна политика и обратно връщат данъка да не е диференциран или увеличават други данъци. В Гърция намалиха ДДС, но питайте колко качиха данъците върху имоти, т.нар. имотни данъци, и колко качиха данък смет. Там също е популизъм. Там казват – добре, понеже имате проблеми, понеже нямате доходи, което не знам как нямат доходи точно гърците, ще ви диференцираме ДДС-то. Това, че някъде нещо се е случило, не значи автоматично, че това е полезно.

Водещ: Господин Каролев, използвам възможността, че сте наш гост, да ви попитам и за още нещо. По време на дебатите в хода на кампанията за евроизборите кандидатите за председател на Европейската комисия имаха за основна тема хармонизацията на данъците в Европейския съюз, на данъчните ставки. Тук в България тази тема някак панически не се отвори, но на всичките дискусии, които поне аз успях да проследя в ЕС, това беше един от акцентите. Къде пак се разминахме?

Владимир Каролев: Значи, става въпрос за хармонизация в т.нар. преки данъци, тоест Данък общ доход и Корпоративния данък. Защото по отношение на косвените данъци, а именно ДДС и акциз, има хармонизирана данъчна политика. Тя се изразява в следното – минималното ДДС е 15% в Европейския съюз, единствено по изключение в определени случаи с нотификация към Европейския съюз могат да се въведат диференцирани ставки. Както в България има такава, между другото, за хотелските услуги, по-скоро за туристическите организирани услуги. Между другото, надали някой собственик на хотел би говорил пред вас, по-скоро не би говорил публично, но ако имате такъв познат и ви е близък, той може да ви каже, как се крият данъци по този начин – чрез диференцирана данъчна ставка. Така че в Европейския съюз, и когато ние сме подписвали купища документи за присъединяване към Европейския съюз, в главата, която е третирала данъчни политики, е записано, че преките данъци са обект на националния суверенитет, тоест всяка държава има право да си определя преки данъци. И ние наистина не трябва да се съгласяваме към данъчна хармонизация на преките данъци, защото това означава да ни се качат Данък общ доход и да ни се качи Корпоративният данък. Например Тимерманс предложи 18% да бъде минимален корпоративен данък, всички знаем, че в България е 10. Другите кандидати за председатели на комисията не предлагат конкретни числа, но с изключение на чеха, който е представител на една от по-малките партии, по-скоро по-малките коалиции и няма шанс да стане председател на Комисията, абсолютно всички други бяха на същото мнение – че трябва данъчната хармонизация да обхване и преките данъци. За българския гласоподавател това означава само едно – ако нашето правителство се съгласи, което и да е то, това означава по-високи данъци за всички нас – както за тези, които работят, така и за тези, които инвестират, имат фирми, независимо дали са малки или големи. И това не трябва да бъде допуснато.

Водещ: При какви условия може да бъде приета  данъчната хармонизация в Европейския съюз?

Владимир Каролев: Ако се съгласим. Трябва ние да се съгласим. За разлика от някои други неща, за които няма нужда да се съгласим, както например щем – не щем, трябва да приемем това, което гласуваха големите държави по т.нар. план „Макрон“, тук няма нужда да се съгласяваме. Защото тук, когато сме подписали договора за присъединяване към Европейския съюз, е ясно казано, какви са данъците върху общ доход и между другото и другия пряк данък, за който не се говори, те го наричат за благозвучие ли „данък осигуровка“, а той е данък върху труда, тук също няма данъчна хармонизация. Неслучайно в Дания е 2% този данък. Добре ме чухте – 2%. Добре, че поне не е 20, а 2 – данък върху труда. В България общо взето е 33%, само че е разделен между работодател и служител, макар че в крайна сметка работодателите плащат всички данъци на служителите, независимо че в единия случай ги плащат те от паричния си поток, в другия случай ги прибавят към брутната заплата и ги плащат на служителите. Така че ние не сме длъжни за данъка върху труда, за данък общ доход и корпоративния данък да приемаме каквото и да е предложение за хармонизация. И не могат и да искат да ни убедят. Тук, образно казано, тези, които са радетели на огромното преразпределение в Европейския съюз през данъчната система, са направили грешка, когато са приемали други държави в Европейския съюз, защото са оставили това, като грешка от тяхна гледна точка, за нас това е много положително, че са оставили това да бъде право на определяне от съответната държава, а да няма минимални данъчни ставки, както има за ДДС, например.

Цоня Събчева