Владимир Младенов, БДЗП: 18 розови фламинги могат да бъдат наблюдавани в Бургаските езера  

За нетрадиционната численост на розовите фламинги на територията на Бургаските влажни зони, както и за ранното пристигане на щъркелите тази година, Радио „Фокус“-Бургас разговаря с орнитологyт Владимир Младенов от Българско дружество за защита на птиците /БДЗП/.

Фокус: Г-н Младенов, новост ли е за Бургас и за страната пристигането на розови фламинги на Атанасовско езеро?

Владимир Младенов: Факт е, че 13 розови фламинги могат да бъдат наблюдавани в Атанасовско езеро. Орнитолозите към проект „Солта на живота“, LIFE+ , които следят ефекта от дейностите на проекта върху птиците в Атанасовско езеро, установиха 13 розови фламинги – численост, която до този момент не е отчитана през многогодишните наблюдения на птиците в Лагуната. Розовото фламинго е по-южен и екзотичен за нас вид, но от много години се появява по нашите географски ширини. Появата му е сравнително рядко и в малък брой – от 1 до 4 птици и то не всяка година. Среща се най-вече в бургаските влажни зони, които са и най-подходящите местообитания за него. Фламингото предпочита солени езера и съответно Атанасовското и Поморийското езера са най-подходящи местообитания за този вид. Експертите в областта наблюдават тенденция, при която в последните години розовите фламинги все по-често биват наблюдавани в Бургаския регион, а броят им непрекъснато се увеличава. Това ято от 13 птици искам да подчертая, че преди 10 дни беше с численост 7 и е най-голямото наблюдавано ято фламинги в Атанасовско езеро. Успоредно с това в защитена местност „Пода“ има още 5 птици, което прави обща цифра минимум 18 розови фламинги в Бургаските езера. Орнитолозите смятаме, че този вид все по-често ще обитава Бургаските влажни зони и то в по-големи числености.

Фокус: Откъде мигрират розовите фламинги?

Владимир Младенов: Най-близките места на които зимува розовото фламинго, са Гърция и Турция, където може да се наблюдава в числености от няколко стотин до няколко хиляди индивида, като вероятността и тук да достигнат тази цифра не е малка.

Фокус: Каква е причината този вид птица да предпочете Бургаските влажни зони?

Владимир Младенов: Една от вероятните причини да наблюдаваме розови фламинги по Бургаските езера са унищоженията на местообитанията им в Турция. Това е само предположение на орнитолозите, а причините за увеличението на числеността на розовите фламинги в региона още не са уточнени. Всъщност една от теориите е промяната и затоплянето на климата, който може да се отъждестви с този на Гърция и Турция – естествената среда на вида. В южните части на България вече е по-топло и с по-меки зими. Друга причина е увеличението на популяцията на розовото фламинго. Ареалното му разпространение се разширява и видът започва бавно, но сигурно да се разпространява на север. Вече има и нови гнездящи колонии на фламинги тук на Балканите – в Черна гора. Напълно е възможно скоро да наблюдаваме и гнездящи розови фламинги в България, което ще бъде и за първи път в историята на страната. Третата причина за обитаването на фламингите у нас могат да бъдат мащабните унищожения на местообитанията на територията на Турция, а част от езерата – вече бивши домове на фламингите, са пресушени.

Фокус: Каква е спецификата на розовото фламинго и как успява да се приспособи към нашия регион?

Владимир Младенов: Този вид няма някаква особена специфика, която да му попречи да се приспособи към нашите георгафски ширини и климат. Все пак фламингото е тясно специализиран вид, клюнът му своеобразен филтър за вода и действително видът е един от най-древните. Характерното при тях е, че техният цвят произлиза от пигментът на храната, с която се препитават – те се хранят с ракообразни. Пигментите, които извличат, придават розов цвят на перата им, а през зимния период, когато липсват ракообразни, фламингите са бели. Въпреки специфичния си вид, няма причина в следващите години да не станем свидетели на окончателното им заселване в България.

Фокус: Необичаен ли е фактът, че първите явта шъркели дотеляха през месец февруари?

Владимир Младенов: Бургас е като е една своеобразна автомагистрала за птиците. Пристигането на щъркела всяка година е различно и това е напълно обвързано с метеорологичните условия. Най-отчетливо се вижда кога пристигат щъркелите точно тук в Бургас, не само, защото сме южна територия, но и защото се намираме на пътя „Виа Понтика“, което прави града ни тесен фронт на миграция. При нас има най-отчетливо присъствие на мигриращи птици. Най-голямо впечатление правят щъркелите и пеликаните, но това не означава, че мигрират прекалено рано. Миграцията на птиците зависи не само от времето, което е в България. Трябва да се вземат предвид и метеорологичните условия, които са по цялото протежение на пътя им и цялата дължина на Африка. Винаги има единични птици, които идват много рано – около месец февруари.  Въпреки необичайно студената зима за региона, топлите дни тази година настъпиха сравнително рано, още в началото на месец март. В последната десетдневка на месец март, по данни, събирани от много години за миграцията на щеркелите, е доказано, че периодът е пиков за щъркелите.

Силвия ДОНЧЕВА