Волен Сидеров: Явяването на евроизборите на партиите от „Обединени патриоти“ няма връзка с довършването на мандата

Снимка: ПП Атака

Волен Сидеров, лидер на „Атака“ и председател на ПГ на „Обединени патриоти“, в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“

Интервю втора част

Водещ: Вестниците са очевидно част от вашата житейска и политическа биография и тази седмица, с което да направим преход към актуалните въпроси, ако позволите. И тази седмица имахте проблеми с публикация в „Атака“. Публикация, предизвикана по повод изказване на ваш коалиционен партньор в телевизионно предаване.

Волен Сидеров:  Не, не може да се каже, че съм имал проблеми. Просто екипът на вестник „Атака“ отговори на една обида. Мисля, че това е логично. Аз не искам да се спирам на обидата и на това, защо е произнесена. Вероятно в момент на нервност. Да кажа за вестник „Атака“ няколко думи, защото това е вестник, който съм поддържал вече наистина, той тръгна като всекидневник 2005-а, от октомври. Имаше период, ние сме в парламента тогава, аз съм председател на групата на „Атака“, всеки Божи ден аз пишех колонка на първа страница, коментар. Вие знаете добре, че кратките форми са най-трудни, примерно  20 реда. Всеки ден по актуална тема. Всеки ден. Това е може би в продължение на две години, три години. И някъде мисля, че 2011-а, стана седмичник, защото вече трудно се издържаше. Но няколко, значи, от 2005 до 2011 г., седем-осем години беше всекидневник и никой не вярваше, че ще издържи и ще го поддържам. Спомням си, че като излезе, първият брой ли беше, един от първите, засичаме се с Петьо Блъсков в едно заведение, който беше заедно с колеги от Пресгрупата – Емо Петков, Радостинка, Бог да я прости. И Блъсков ми казва: ей, бай Сидеров, това колко време ще излиза, вестникът. Ами сигурно няколко години поне, му казвам. Той не вярваше, че ще излиза дълго време. Въобще смятаха, че си играя на вестник. Но той си беше хубав вестник, имаше много сериозно присъствие. И продължава да излиза. Само че сега някой ще каже: партиен печат. Пък аз не го гледам като партиен печат, гледам го като изразяване на мнение или пък влизане в ниша, където няма никой. Така и с телевизия „Алфа“, която 2012-а тръгна. Просто защото имаше период, в който аз не бях, категорично не бях отразяван като политик, като водач на партия и като избран от над 300 хиляди човека, 2006-а, от 650 хиляди. Нула отразяване. Най-фрапиращият пример, защото те са стотици. 3 март 2006 г. Събирам между 30 и 50 хиляди човека на площад „Св. Александър Невски“. Невиждано от 90-та година, от големите митинги. Нито един кадър, нито една телевизия. 2006-а, вече тогава съществуват Нова, БТВ, БНТ, може би още някоя, не мога да се сетя, но тези трите големите. Камерите им бяха там, нито един кадър не показаха. Просто ей така, един общ план, само колко хора са се събрали. Да не говорим за речта ми, за думите ми. Значи, аз съм в парламента. Говоря тук не за самолюбие и или нещо егото ми наранено. Не, медиите са длъжни да предават на обществото това, което то избира. Част от обществото е избрало партия „Атака“, мен, аз съм в парламента. Значи, медиите са длъжни да казват на хората: този, който сте избрали, говори това и хората, които събира, са тези. Толкоз. Аз не искам нищо друго, не искам да ме хвалят. Нито дума.

Водещ: Зададох ви въпроса не за друго, а защото предизвика това напрежение поредно между вас с Валери Симеонов друга поредица въпроси – за целостта или за разпада на коалицията Обединените патриоти. Пред разпад ли са Обединените патриоти?

Волен Сидеров: Аз мисля, че тримата лидери на тая коалиция сме на мнение, че сме подписали споразумение и план за управление за четиригодишен мандат. Сега тези въпроси и тези съмнения за разпад идват от неяснотата, как ще се явим на евроизборите, май месец ще има евроизбори. Аз бях на мнение, че трябва да действаме заедно и да направим силен резултат. Това се вижда, че е все по-невъзможно. По различни причини, но не искам това да се превръща в нападки към някой от другите двама, защото изобщо не ми е това цел и не е смисъл. И тук трябва да се каже, може би, за първи път го казвам, че не трябва да се обвързват, вече го виждам, констатирам, не защото така го искам, не защото е мое мнение, че ако стане така, че не се явим заедно, а по някакви други начини, то на програмата за управление това не трябва да се отразява. Тоест да не се обвързва явяването на евроизборите на партиите от „Обединени патриоти“, поотделно или в различни други формати, и да се обяви, че това е краят на управляващата коалиция. Ако това с моите колеги съумеем да го съобщим на обществото, културно и убедително, аз ще съм доволен, защото останалото, отношенията между нас, дето се вика, ще си ги изчистваме, оправяме, може пак да се разделим, нищо не е гарантирано. Но ако това се разберем, то ще има един сигнал, че нашето явяване на евроизборите няма връзка с довършването на мандата. За мен това е важно, защото сега много критики има към управлението, но първо се вижда, че някакво алтернативно управление не може в момента да се формира. Второ, има неща, които са и положителни и които искат повече време и процес. И в крайна сметка нека пък Борис да си завърши веднъж един мандат. Ще му стане уроки.

Водещ: А ще подкрепите ли концепцията на вашия колега Красимир Каракачанов за справянето с циганската престъпност? Срещу нея излязоха доста реакции.

Волен Сидеров: Ами аз я видях тази концепция. Много се радвам, че колегите от ВМРО са положили усилия на тая тема. Сега, разликата, аз понеже съм бил и в опозиция, сега съм част от управляващото мнозинство в парламента, разликата е, когато си в управлението, е, че когато пишеш концепция, трябва да кажеш и как тя ще се приложи. И затова няма да се спирам, те са много страници, видях ги, няма неща, с които да не съм съгласен или пък да противоречат на вижданията ми. Напротив, даже в разработките на партия „Атака“ има голяма част от тях, но не е това въпросът, кой ще ги каже или пък ти защо ги казваш, след като аз първи ги казах. Въпросът е, дали и как могат да се приложат. Затова моят съвет ще бъде към Каракачанов, когато се видим, надявам се тази седмица да имаме съвет, да внесе тази концепция в Министерския съвет, той е вицепремиер, да я внесе там, да се разгледа в Министерския съвет и ако тя там се приеме, при нас, аз съм в парламента, аз не съм в Министерския съвет, при нас да дойдат законовите промени, които Министерският съвет или отделни министерства смятат, че трябва да бъдат направени. Г-н Цветанов като лидер на най-голямата парламентарна група да каже „да, добре, ще ги приемем“, аз като лидер на Обединените патриоти, „Воля“, БСП, ДПС също ще си кажат мнението. И тогава ще се види, кое може да стане и кое не може да стане. Като най-голямата ми забележка, предупреждение и подчертаване е, при  никакъв случай такава концепция не трябва да води до напрежение. Тъй като това е много опасно за България. У нас ромското население е много на брой, голям процент, натрупани са страшно проблеми. Те не могат с един удар на меча да се разсекат и затова трябва да се работи внимателно, трябва да се работи конструктивно, без да се предизвиква напрежение, това, което го наричат междуетническо напрежение, но както и да го наречем, си е гражданско напрежение. Защото това е възможно. Това ще бъде моето предупреждение и към Каракачанов, и пред правителството. Аз смятам, че  Борисов също ще погледне по такъв разумен начин на концепцията и да видим практически какво може да се направи, така че това да не се приеме като репресия, като натиск или като отнемане на права на част от групата, от обществото.

Водещ: И още един въпрос от седмицата. За Македония. На посещение у нас беше премиерът на страната Зоран Заев, но остават съмненията за качеството на подписания договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Той е различен от договора на Македония с Гърция. Там Гърция разчисти проблемите си. За България те остават и човек би си помислил дори, че те тепърва започват с членството на Македония в НАТО и ЕС.

Волен Сидеров: За това членство трябва да има българско съгласие, да започнем от края. Но само да отбележа колко беше сложно и продължава да е сложно това отношение с Македония. Спомняме си дипломатическата дейност на Борисов, това, което направи с лидерите на съседните държави и тогава имаше голямо раздвоение в обществото ни, това, което се прави с Македония, дали не е предателство – силната дума национално предателство. Защото този договор водел до признаване на македонска нация и език. Другите обвинения бяха, когато между Гърция и Македония се сключи споразумение за името, защо България не участва или защо не взе отношение. Имаха основание тези критики, но за да отговоря кое и защо е, и кое – не, трябва да съм Борисов. Защото той знае, той има пълната информация. Аз не мисля, че на един български премиер му е лесно да влезе в тая тема и да стигне до някакви решения, до нещо, което да се реши. В крайна сметка, мисля, че повечето хора приеха за успех това, че ние отпушваме някакви отношения с Македония, защото досега нямахме никакви буквално и това беше парадоксът. Гърция, която не признаваше името, си търгуваше, отваряше банки, албанци, Турция, кой ли не, всички други, Сърбия, разбира се, България даже почти нямаше икономически отношения. Това донякъде се регулира сега с това подобряване на отношенията.

Водещ: Но може ли да се подобри самият договор? Да придобие конкретност?

Волен Сидеров: Именно такова подобрение предложих още през лятото на миналата година. Сега го предлагам медийно и като обществен интерес, защото искам да видя готовността, дали ще се приеме. Това е един анекс към договора, написан е много внимателно, много добре юридически. Самият договор позволява да има анекс към него, така че да не каже някой, ама, това не може да стане. Анексът е най-кратко, вие ще го представите предполагам. Най-кратко той казва, че двете страни се задължават да не спекулират с исторически факти, събития и личности по начина, по който Македония обикновено го прави. България няма как да го прави, защото няма с какво да спекулира. Но тая спекулация е налице, чухме от Заев такива неща, които подразниха, свързани с Преображенско-Илинденското въстание и по други поводи.

Водещ: Със Самуил, с цар Самуил.

Волен Сидеров: Да, продължават едни такива подмятания, които дразнят. Този анекс изчиства нещата. Някой ще каже: ама Македония няма да го подпише.  А ще иска ли нашето съгласие за НАТО? Ще го иска. Ето ви дипломация, така се прави.

Водещ: Как изчиства нещата анексът?

Волен Сидеров: Той задължава страните да не правят спекулации, като има и описано как това нещо да се санкционира, тоест да доведе до евентуално прекратяване на договора, дори до това. Или до неговото временно замразяване. Има начини, има начини. Самият факт, ако той се приеме от двете страни, особено говорим за Скопие най-вече, самият факт този анекс да се придвижи, означава, че България си защитава по-добре интереса и ще изчезне това раздразнение в обществото, че ето виждате ли, ние подадохме ръка, само че на наш гръб е всичко и продължава манипулацията с нашата история. Това дразни, ще дразни и все пак има и международен път, Борисов има възможността по международен начин, с натиск отвън, защото в момента Македония е много обгрижена, да се каже на ръководството на Македония: „Приемете тези условия, защото така е редно. Хайде, стига вече с тия детски градини, бъдете възрастни хора и престанете да спорите с България за царе и царици“. Мисля, че може да стане при добра дипломация и разумен подход, без история и без фалцет.

Водещ: Благодаря ви този разговор.

Волен Сидеров: Благодаря и аз. Успех на „Фокус“ и на слушателите на „Фокус“, на всички радиа на „Фокус“ в България, защото те вече са над 60, над 60 тази година. И ум и разум да дава Господ на българското държавно ръководство, най-вече.

Цоня Събчева