Волен Сидеров: Явяването на „Обединени патриоти“  на тези избори не трябва да се отразява на управленската програма, за да бъде изкарана докрай

Снимка: ПП Атака

Волен Сидеров, лидер на „Атака“ и председател на ПГ на „Обединени патриоти“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Дали в четвъртък тази седмица предстои последен опит да се събере съветът на коалицията „Обединени патриоти“, за да реши участието на трите партии – ВМРО, НФСБ и „Атака“ – на евроизборите. Увеличават ли се или изчезват изгледите за най-добрия вариант – коалицията на „Обединени патриоти“ да се яви заедно, питаме Волен Сидеров – лидер на партия „Атака“ и председател на парламентарната група на „Обединени патриоти“. Добър вечер, г-н Сидеров.

Волен Сидеров: Добър вечер на слушателите на „Фокус“. В сряда, а не в четвъртък е това събитие. Тоест следобед. Надявам се там да обсъдим разумно и най-вече спокойно и хладнокръвно вариантите, с които можем да се явим на избори. За мен е важно във всички случаи, каквото и да решим, ако мога да предопределя, колегите какво ще кажат, но каквото и да решим, да заявим на обществото, че управленският мандат ще бъде изкаран докрай. Тоест нашето явяване на патриотичната формация на тези избори да не се отразява в прекратяване на управленската програма, а да бъде изкарана докрай. Това ще бъде важно условие за стабилност и оттам-нататък, ако не сме заедно, то отделните партии в „Обединени патриоти“, да няма нападки между тях и да няма поводи за скандали. Това ще бъде моето предложение. Аз го казвам като проект за предложение. И вече ще видим, как ще реагират моите колеги. Както казах, надявам се на разумно обсъждане и на разумни решения. Все още не е изключен и вариантът за общо явяване, като там нещата могат да опрат, вие знаете добре, че засега за номиниране на водачи на листите, без да е ясно коя е листата, са номинирани г-н Симеонов от НФСБ и Ангел Джамбазки от ВМРО. „Атака“ не е заявявала никаква номинация до момента. Аз не съм заявявал никакви аспирации и амбиции да бъдат нито водач, нито какъвто и да било в някаква листа. Това е за момента положението. В сряда следобед ще обсъдим вариантите и с номинациите, тъй като те са направени вече, заявени са в публичното пространство. И разбира се всяка една от тях може да бъде преосмислена. Надявам се на разумен триалог.

Водещ: Г-н Сидеров, какво пречи на „Обединени патриоти“ да се явят заедно?

Волен Сидеров: Аз не знам дали има пречки, които сега ще бъдат непреодолими. Има, разбира се трябва веднага да уточня, че има разлики в програмните виждания на някои от партията. Става дума за геополитика, става дума за външна политика. Знаете, че моята позиция за отношенията с Русия е тези отношения да бъдат нормализирани, което означава  Европа да престане с нелепите санкции, да се даде път на енергийни проекти, тъй като те са взаимноизгодни и за Русия, и за европейските държави. Европа досега под натиск на САЩ, това е абсолютно очевидно и видно отвсякъде, отказваше да води нормална политика. Сега при разпределяна на силите в един нов Европарламент аз не знам дали няма да има много силна група, която да настоява, без значение как ще се казва тя, която да настоява за нормализация на отношенията с Русия, тъй като Европа вече иска да се еманципира от САЩ и иска да си води своята икономическа политика. А в интерес на европейската сигурност е те да имат нормални икономически отношения с Русия, с Китай, с евразийските държави. Това е моята позиция, тя е ясна и е от години. При някои от колегите ми има друга позиция, доста различна или пък някакви нюанси, които също са вид различие. Това също е предмет на обсъждане, на коментар и зависи дали там можем да разберем, защото утре ако един или двама евродепутати примерно сме от „Обединени патриоти“ отидат в Европарламента и се постави тази тема, как ще гласува той. Това е въпросът. И този въпрос също ще предложа на колегите да го обсъдим разбира се разумно, хладнокръвно, културно. Надявам се на разум.

Водещ: Валери Симеонов нарече тези различия „непреодолими“ – вашите различия във външната политика.

Волен Сидеров: Ако така смята, значи той не вижда път за общо явяване. Но това е идеята за виждането ни в сряда. Аз съм домакин на тази среща. Поканата беше от моя страна. Съгласиха се двамата ми колеги – и Симеонов, и Каракачанов да присъстват. Ще бъдат и заместник-председатели и ръководство на партии. Така че се надявам всичко това да се изговори. Ако някой от нас види, че има непреодолими различия и е категоричен в това, също е свободен да го каже. За мен е важно това да стане културно, цивилизовано и да не предизвиква поводи за скандали или пък за някакви жълти тълкувания и интерпретации. Всичко на този свят може да се изрази културно с добри изразни средства и да се обясни и аргументира. Ако стигнем до този извод, че са непреодолими нашите различия и г-н Симеонов смята, че нямаме път заедно, нека да го каже, ще го обсъдим. И в крайна сметка ще приемем всяко мнение. Не можем насила да налагаме мнението си на другите.

Водещ: Г-н Сидеров, изкушавам се да ви попитам каква би била политическата тежест, ако се явите заедно трите партии като коалиция и каква, ако сте поотделно?

Волен Сидеров: До момента повечето социолози посочват, че явяването заедно гарантира по-добър успех. Но все пак при избори винаги има изненади, така че всяко едно явяване може да поднесе изненади. Тоест дори социолозите да прогнозират  нулев резултат при отделното явяване, може да се окаже, че не е така. Но всичко това предстои. Няма как да предвидим нито активността на хората, нито начина, по който ще привлечем тяхното внимание, идеите и посланията, с които ще се обърнем към тях и интереса на хората към тези избори. Защото аз смятам, че българинът за съжаление гледа с все по-нисък интерес, особено на избори за Европарламент. Поставили сме вече и въпроса за огромните заплащания на евродепутатите. Аз го поставям непрекъснато. Пак повтарям, аз досега не  съм заявил амбиции да участвам в евролиста, да водя или да не водя, въобще за участие не съм разговарял нито аз, нито колегите ми. Партия „Атака“ сама по себе си все още не е направила този форум, с който другите две партии вече излъчиха своите номинации, тъй като е опитна, стара и мъдра партия и знае, че нещата в политиката не трябва да стават с бързане и нервни стъпки. Така че ние „Атака“ сме подготвени за всякакъв вид явяване.  Дали общото явяване ще доведе до по-добър резултат, така изглежда аритметично погледнато. Обаче аз веднага задавам въпроса: общото явяване с кой начело? Общото явяване с какви програмни идеи начело? Общото явяване с какви намерения утре в Европарламента начело, когато утре там ще предложат отново джендър политики за гласуване, еднополови бракове, нови санкции срещу Русия, нови, затормозяващи нашата икономика санкции само и само, защото големите играчи в света си играят своя игра, а ние трябва да ги следваме. Аз мисля, че в този Европарламент и в тази Европа, която ще се оформи след май, ще има много силни гласове за еманципиране, за собствена политика, за самостоятелна европейска политика, защитаваща европейските интереси. Колкото и да е разнородна Европа, все пак тя е един континент. Всъщност тя не е точно континент, ето сега ми хрумва колко хора са се замисляли, че Европа е полуостров на Евразия всъщност. Континентът Евразия, а Европа е един негов полуостров. Но е прието да се смята за континент, понеже тук е западната и технически по-развитата част от континента, тя се смята за отделна територия. И тази отделна територия с около 500 милиона население има високотехнологични държави, държави с висок стандарт на живот и те рискуват всичко това да се срива, ако продължат да играят играта на големите. Аз не казвам, че и Русия, и Китай не играят своята игра също като велики сили. Играят. Тук въпросът е ние европейците между САЩ, Китай и Русия, примерно, да търсим своя балансиран път, нашия път, а не да козируваме на всеки сенатор или заместник-шеф на държавен департамент, който идва и казва: „Няма да строите този проект“. На мен тогава ми иде да прескоча тогава до Конгреса в Щатите и да кажа: „Няма да строите вие тук този обект“. Нали се сещате, че това ще предизвика някакво неразбиране? При нас обаче се приема за нормално да дойде, и то не шеф на държавен департамент, не външния министър, а заместникът му. Все едно тук дори не г-жа Захариева, а Георг Георгиев, един от заместниците, който да отиде в Щатите, да застане пред президента и да каже направо: „Вие тук по-добре да направите този строеж, който правите сега“. Да кажем стената с Мексико, да кажем някакъв индустриален обект. Нали разбирате, че ще звучи нелепо? Знам, че САЩ е огромна държава, а България малка, по-малка. Но да не се самозаличаваме и самоунижаваме. Това са принципи, които аз искам един български евродепутат, излъчен от „Патриотите“ – дали заедно, или поотделно – като отиде там да ни защитава. Това трябва да бъде нещо като тест, като изпит за всеки, който се кандидатира за тази позиция, да бъде водач или да бъде втори, трети или седемнадесети – няма значение. Защото може да стане първи от седемнадесети. Имаше такива случаи. Той трябва да заяви ясно позиции и даже някак си да декларира, че ще ги защитава. Освен това има една малак друга подробност – ще искам от колегите и от всеки, който иска да се кандидатира за евродепутат, знам, че не мога да го задължа с оръжие в ръка, но мога да се обърна към него и да кажа: „Ако обичате, утре като станете евродепутат и започнете да получавате по 10 000 – 12 000 евро, там някъде, плюс добавките, хайде бъдете така добър да отделяте поне 5 от тях, не всички, 5 000 евро да отделяте за един специален фонд, който ще имам грижа да го основа, учредя, не, няма да е мой, просто ще бъда двигателят да стане с обществен надзор. И този фонд да се грижи за млади деца таланти, които имат нужда от стипендии и учене“.  Един такъв жест мисля, че би трябвало да се приеме от всеки кандидат и вече станал евродепутат. Ако го отхвърли, трябва да обясни защо го отхвърля. Аз ще настоявам за това и всъщност през цялата кампания ще говоря за това – че трябва да има ясни виждания българският евродепутат, от която и партия да е, плюс човещината да може да помага на други хора. Иначе просто превръщаме един скъпо платен екскурзиант в Брюксел и Страсбург.

Водещ: Г-н Сидеров, а в „Атака“ имате ли резервен ход или друг и варианти в случай, че утре на коалиционния съвет не постигнете съгласие? Накъде ще тръгнете и с кого?

Волен Сидеров: „Атака“ има не само винаги резервен вариант, има и опита да се справя и с много трудни ситуации. Даже социолозите, коментаторите понякога ни наричат партията феникс, защото са ни отписвали неведнъж, а ние оставаме на политическата сцена. Но сега не ми се ще да обсъждам вариант, който би бил спасителен и екстремен, при положение, че още не е минала срещата и аз разчитам все пак на разума и между нас, иначе за какво се събрахме?

Водещ: Дни наред поправката в Закона за вероизповеданията, за финансирането им, буни духовете. Министър-председателят я обясни с националната сигурност и по-точно, за да не може чужди разузнавателни централи да работят по разединението на нашия народ. Опозицията вижда сделка с противоконституционен ход. Вие сте богослов по образование, как оприличавате 8-милионната субсидия за мюфтийството?

Волен Сидеров: Ами точно като богослов по образование, като човек, който разбира от религии, мога да претендирам, писал съм и книги, и текстове по въпроса, затова бях много резервиран и внимателен още през декември, когато беше вкаран един закон, не знам дали го помните, много къса е паметта днес и на медии, и на коментатори, и на хората, динамичен е животът, но декември преди Коледа в залата беше вкаран един закон, който беше поднесен от Цветанов, Карадайъ и Нинова. Сега гледам БСП отстрани нещо коментират яростно, но те вкараха този закон, те са съвносители. И тогава групата на Обединени патриоти, тъй като имаше един проект на ВМРО, на практика се въздържахме, бойкотирахме придвижването на този закон. Оттам започва всичко. В този закон, в първия му вид, беше предвидено да има субсидии за всички партии, които са над 1%, извинявам се, вероизповедания, но грешката е вярна, тъй като всъщност по този наччин вероизповеданията се поставят в лоното на партиите. Над 1% присъствие в българското общество – получаваш субсидия. Не беше прецизиран размерът на субсидията, нито получателят й. Там нямаше допълнителната алинея за опрощаване, но това опрощаване стана следствие от факта, че беше направен един непремислен закон, имам предвид този от декември. Аз тогава бях резервиран и казах – това е материя, която е много деликатна. Недейте да бързате със създаване на закон, който да регламентира неща, които много или малко не са ви ясни. Обаче те избързаха и даже решиха да покажат консенсус, както много  обича господин Цветанов тази дума, и да покажат, че ГЕРБ, БСП и ДПС могат да вкарат заедно закон. Вкараха го и януари месец тръгнаха да правят нов закон. Вече в новия вариант субсидиите бяха определени по 10 лева на вярващ човек. Как се определят вярващите? При партиите е ясно – все пак пускаш бюлетина, броиш бюлетините. Тук няма бюлетини. Как се премерват? Ами през преброяването. Има си статистика преброяване на определени периоди. Да, при преброяването те питат „Към коя вяра се определяте“? Ами към исляма. Ама към кой ислям, то има много разновидности, без въобще да определям кой крив и прав, просто установявам. Другият казва: аз съм християнин. Ама какъв точно – католик, евангелист, от някоя от деноминациите на протестантството? Самото православно християнство има вътре разделение, има инославни, които се броят православни християни, но те примерно не признават Светия синод на Българската православна църква. Има тънкости, сега, съжалявам, господин Цветанов е голям ерудит, но все пак и на него дори не са му ясни. Аз се опитвам през цялото време да им казвам, че с този закон не трябва да бързат. Защото те сега определиха субсидия и се казва: ето на, при преброяването са се обявили за мюсюлмани толкова и толкова бройки, значи ето ви по 10 лева на калпак, заповядайте толкова милиона. Толкова православни християни – ето ви по 10 лева, толкова. Ама тези, които казват: ние не признаваме Синода, но сме православни християни, как ще премериш кои са? Това са хора, които векове са се водили. Сега с един закон те се опитват да сложат регламент и да започнат да пращат пари по сметките на техните централи – мюфтийството, Синода. Това веднага ще създаде и напрежение, и недоволства, и какви ли не още спорове. А самата клауза за опрощаването, част от преходните и заключителни разпоредби на новия закон от 31 януари, в която клауза се слага точка „да се опрощават вземанията на всички вероизповедания“, там не е посочено мюфтийството. Но само Главно мюфтийство е имало задължения. А защо са сложили тази точка? Ами защото, за да започнат да си получават субсидиите вероизповеданията, те трябва да нямат задължения към НОИ, към държавата. И в такъв случай те им запорират сметките и не могат да получават субсидията. И мислеха, мислеха мислителите, ама не се допитаха, да питат: господин Сидеров, ти си възрастен, господин Симеонов, господин Каракачанов, я кажете като колеги, какво ще кажете? Не. Отишли, написали поправка, алинейка – опростяват се на всички вероизповедания. И се оказа, че само мюфтийството има задължения. И се оказа, че Народното събрание опрости на мюфтийството осем или колко там милиона задължения. Това, разбира се, разбуни веднага духовете, разбуни обществени дебати и с основание, и в момента който журналист ми звънне, ме пита – какво ще кажете за опрощаването на дълговете? И аз се опитвам да разказвам единствено на вас, понеже вие сте една много сериозна, задълбочена медия, и ме оставяте да изложа каква е предисторията на тези опрощавания. И сега какво може да се направи – това е най-важният въпрос. Направена е грешка. Тя трябва и може да се поправи. До 15-ти, до петък, имаме право на предложения, които да са поправки в сега този закон, който влезе и който предизвика такава буря. Сега отивам след малко в Народното събрание, надявам се да срещна господин Цветанов, надявам се да седнем и да поговорим, и да му предложа да приемат това мое предложение, както и на колегите от групата Патриоти, и да излезем с едно предложение, в което да кажем, че тази алинея с опрощаването на дълговете на което и да е вероизповедание пада, тъй като то не е и много редно събранието да опрощава вземания на държавата. Това е едно. Другото, което трябва да се предложи, е самата субсидия да се прецизира. Там са сложили една точица, която е непонятна за мен – а бе, даваме по 10 лева на калпак вярващ, само че минимумът, от който можем да започнем, е 15 милиона. Това е все едно сега даваме 11 лева на партиите, но започваме от 10 милиона и оттам нататък. И фактически при това положение на християните ще се дава по 10 лева на истина. На мюсюлманите, понеже им се пада по-малко от 15, ще ги увеличат на 15 милиона и ще излезе, че те разделено на вярващ човек, взимат не 10, а 15 лева примерно или нещо от този род. Ето и тези сметки ще започнат да се правят. Затова да се фокусираме върху опрощаването. Тоест има неща за изчистване. Аз се надявам на здравия разум на господин Цветанов, на господин Карадайъ, както и колегите от Патриотите, както и „Воля“, да проявят разум и тези точки да ги свалим до второто четене, за да отпаднат поне поводите за напрежение. Защото най-лошото е на тази база сега да тръгнат някакви напрежения, да започнат мюсюлмани да се мобилизират, да започнат да обясняват, че те са дискриминирани или нещо несправедливо става с тях, те да се възбуждат, да започне едно натягане на напрежението. Тук Борисов е абсолютно прав, че не трябва да има такова нещо. Въпросът е да го постигнем. Аз предлагам технически как да стане това – с премахването на две алинейки, две точици, едното за опрощаването в преходните и заключителни разпоредби, другото е за минимума, в който се дава тази субсидия. Това падне ли, вече ще имаме що-годе един Закон и не трябва да има сърдити толкова.

Водещ: Господин Сидеров, темата излиза от религиозната сфера и навлиза в политическата и партийната, какъв ефект биха придобили храмови послания, дори в полза на благодарност към една или друга партия заради опростени задължения или държавни субсидии?

Волен Сидеров: Понеже ме питате за храмови послания, по принцип в храма човек може да се моли за всичко и за всички, а и обикновено така се прави. Когато се отслужва тържествена литургия, свещениците, епископите, владиците и Негово светейшество патриархът, те се молят за правителството и за управниците, защото много е логично да се молиш управниците да имат ум и разум, да управляват добре народа си. И това е една от основните молби към Бог, които отправят служителите. Вие казвате, ако изразят в някой храм благодарност, имате предвид някоя джамия, ако изрази, някой там, който води, те не са между другото служебни лица като свещениците, т.нар. имами – тези, които водят там поклонението и молитвите са просто обучени лица, обучени хора, те нямат свещеници в нашия смисъл, християнския, което е едно тайнство при нас, но така или иначе това са хората, които ръководят молбите, молитвите, поклонението. Ако те отправят благодарност за опрощение, никой не може да ги спре. Това е тяхна воля и те могат да го кажат и като благодарност към правителството или Народното събрание – тези от Народното събрание, които са го гласували. Но според мен не трябва да се стига до там, защото това пък може да възбуди недоволство у немюсюлмани и т.н., и да започне една надпревара, едно напрягане, което е излишно в момента. Затова най-добре е да се изчистят тези текстове, да се обясни културно и ясно, че такова опрощаване не е редно Народното събрание да го прави. А самите задължения, мюфтийството даже ако питат, можем да им дадем с моите юристи акъл как точно да постигнат споразумение с НОИ за разсрочено плащане, тогава им отпада запорът. Всичко е възможно, но трябва да не се прави по скандален начин.

Цоня Събчева