Вяра Георгиева, учител: Църквата и свещениците в България трябва да са по близо до народа, за да се води борба срещу духовното невежество

снимка: ИА "Фокус"

Вяра Георгиева е учител в СУ „Свети Седмочисленици“ в Пловдив. Като класен ръководител, тя е решила да заведе своите 10-годишни ученици в църквата „Преображение Господне” в Пловдив, за да приемат тайнството Причастие. В интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив тя разказа повече за желанието на децата да се запознаят с религията, както и за състоянието на вярата ни днес:

Фокус: Г-жо Георгиева, вие решихте да заведете своите ученици, 10-годишни деца, от СУ „Свети Седмочисленици“ в църквата „Преображение Господне” в Пловдив. На празника Св. Дух те са участвали в Светата Литургия и са се причастили със Светите Тяло и Кръв Господни, приемайки тайнството Причастие. Разкажете ни малко повече за срещата на децата с божественото. Какво провокира желанието им да се запознаят с религията? Какво ви подтикна да ги заведете в храма?
Вяра Георгиева: Това не е случайно или необмислено действие от наша страна. В началото на месец юни с децата бяхме на екскурзия и посетихме Девически манастир „Св. Никола“ в Арбанаси. Там монахините им направиха една много добра лекция за Светия дух и за начина, по който се кръстят. Те бяха много впечатлени от тази лекция. След това посетихме Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“. И така в децата се прояви интерес, започнаха да задават много въпроси, свързани с религията. Този интерес е предизвикан у тях още в часовете по „Човек и общество“, по време на които ние учим за християнската религия. В учебника има икони на Исус, часовете по „Час на класа“ също говорим за християнските празници. При мен се превърна в традиция да започвам първия си учебен час с въпрос към децата за това какъв ден е днес по християнския календар и с какво е известен дадения светец. Коментираме и правим своите изводи. И така на празника на Св. Дух, с разрешението на родителите, решихме децата, които са християни и са кръстени, да вземат Свето Причастие. Това стана с помощта на храм „Св. Преображение Господне“ в кв. „Тракия“. Свещенослужителството бе извършено от отец Иван от храма.
Фокус: Вие загатнахте, но как децата възприемат религията, срещата си си Бога?
Вяра Георгиева:  В интерес на истината, те изглеждаха безкрайно впечатлени и развълнувани от това, което им се случи. Преди всичко това бях обяснила на децата в подробности какво представлява и какво означава Евхаристията, четох им цитати от Библията, в които Христос казва, че това е Неговото тяло и кръв. Разказах им също за Тайната вечеря, където Христос споменава за Евхаристията и те наистина бяха много впечатлени. В самите тях се появи такова желание да вземат Свето Причастие. По всяка вероятност не всяко дете осмисли дълбоко това тайнство – Причастие, което се извърши с тях. Смятам, че дори и да не са го разбрали, те утре ще бъдат в църквата сами, без мен. Това е едно добро начало.
Фокус: Със сигурност е така. Вие казахте, че голяма част от родителите са се съгласили децата им да приемат тайнството Причастие.
Вяра Георгиева:  Да, голяма част от тях. Искам да отбележа, че между децата, които са православни християни, имаше едно, което не взе Причастие. Попитах го каква е причината, защото исках да чуя доводите на родителите. Детето сподели, че неговата майка му е обяснила, че Причастието се практикува само в Католическата църква. Разбирате, че и между нас, православните християни, има едно недоразумение, да го наречем църковно и духовно невежество. Майката на това дете не е права. Тя вече знае чрез детето си, че в нашата православна църква също се извършва това тайнство.
Фокус: Споменахте за „духовно невежество“. Според вас, в какво състояние е нашата вяра днес?
Вяра Георгиева:  За да отговоря на този въпрос, трябва да кажа, че първо заведох децата на сутрешната литургия в храм „Св. Преображение Господне“ в Пловдив. Те наистина бяха впечатлени от хора, от участниците в службата. Всички заедно казаха молитвата „Отче наш“, защото я знаят. Всички чуха молитвата „Символ на вярата“, като дадох личния си пример да я цитирам. Това е едно добро начало за духовния им живот. Смятам, че има какво още да се желае, но всички заедно – ние учителите, нашите свещеници и духовници, както и обществото ни, може да работим в тази посока. Това е правилната посока – да се говори за вярата.
Фокус: Смятате ли, че в училищата и детските градини се говори достатъчно за Бог, за вярата, за православието. Има ли нужда от още?
Вяра Георгиева:  Разбира се, че има нужда от повече и на този етап не е достатъчно. Има място за СИП по Религия. Преди в нашето училище имаше, но вече не. Смятам, че свещениците трябва да са по-близо до народа и особено до децата. Да посещават училищата, да говорят на децата, а родителите им да ги водят на сутрешните и вечерните служби в храмовете. Всеки се обръща към Бога, когато има нужда. Ние трябва да сме в Божия дом и когато нямаме специална молба. Просто да се помолим за здраве и за живот. Наистина има какво още да се работи в тази посока – по пътя на вярата.
Тони МИХАЙЛОВ