В деня на българската археология Преславското златно съкровище отново ще посреща гости

В деня на българската археология 14 февруари в реновираната зала „Съкровищница“ на Археологически музей „Велики Преслав“ Преславското златно съкровище отново ще посрещне гости, туристи, учени и любители. Това съобщиха от музея. След година на реставрация в гр. Майнц, Германия и забележителни гастроли в музея „Лувър“, Франция и Национален археологически институт с музей при БАН, гостите на Великопреславския музей ще могат да се насладят на изящните накити от царския двор. Повече от 40 години след откриването на съкровището, проведените реставрационно-консервационни дейности и научни анализи в Римско-германския централен музей в гр. Майнц, хвърлиха нова светлина върху техниките на изработка, състава на използваните метали и скъпоценни камъни в накитите. При проведените анализи учените са използвали единствено недеструктивни методи на изследване, целящи максималното съхранение на предметите. Резултатите от тях показват, че за изработването на накитите от Преславското златно съкровище не е използвано стъкло, освен за клетъчния емайл в различни цветове, разделени от тънки златни ивици. Новите изследвания показват, че скъпоценните камъните, за които се смяташе, че са аметисти, всъщност са светли рубини и гранати, а планинските кристали по двустранната огърлица – флуорити, използвани от византийските златари, непознати досега в други техни изделия. Изследванията на скъпоценните камъни и материали показват високи технически познания при работата със сребърни и златни сплави и иновативни подходи при изработката на накитите.
Гамата от благородни метали показва, че съкровището е много по-ценно, отколкото досега се е смятало.