В Международния ден на счетоводителя, в Стопанска академия „Д. А. Ценов” дискутираха обучението в ОНС „доктор” по икономика

Велико Търново. В Международния ден на счетоводителя и 525 години след създаването на счетоводната наука, в Стопанска академия „Димитър А. Ценов” се проведе кръгла маса на тема „Съвременни измерения на обучението в образователна и научна степен „доктор” по икономика”. Това съобщиха от пресцентъра на висшето учебно заведение. Форумът бе в рамките на проект „Възможности за повишаване конкурентоспособността на докторската програма по счетоводство в СА „Д. А. Ценов” на образователния пазар”, реализиран от екип на катедра „Счетоводна отчетност” и финансиран от държавната субсидия за научна дейност в Свищовското висше училище. Сред участниците в кръглата маса бяха ректорът на Академията – доц. д-р Иван Марчевски и зам.-ректорите проф. д-р Марияна Божинова, проф. д-р Георги Иванов и доц. д-р Тодор Кръстевич, зам.-ректорът по научна дейност на Великотърновския университет – проф. дин Милко Палангурски, представители на МОН и на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), преподаватели от Стопанската академия и от Софийския университет, докторанти.
Модератор на форума бе доц. д-р Диана Ималова – директор на Центъра по качество на обучението в СА „Д. А. Ценов” и член на Постоянна комисия по стопански науки и управление при НАОА. При откриването на кръглата маса тя поясни, че форумът е организиран в два панела – проблеми и добри практики при обучението в ОНС „доктор” по икономика. Доц. Ималова подчерта, че в Рейтинговата система Стопанската академия е на второ място по предлагани докторски програми, което по думите й е показател за опитност и развитие, но и за необходимост от ново знание, целящо подобряване качеството на обучение в ОНС „доктор” и конкурентоспособността на предлагания образователен продукт.
Приветствия към участниците поднесоха ректорът доц. Марчевски и проф. д-р Атанас Атанасов – ръководител на катедра „Счетоводна отчетност”. Те подчертаха важността на темата на форума поради множеството проблеми, които съществуват при обучението в ОНС „доктор” в България и отправиха пожелания за ползотворна дискусия, интересни заключения и конкретни предложения за повишаване конкурентоспособността на обучението в ОНС „доктор” в българските университети.
Сред участниците бе и адв. Калин Костов – преподавател в Стопанската академия и съветник в екипа на зам.-министъра на образованието и науката, Петър Николов. В отговор на поставени въпроси, адвокат Костов сподели какви са тенденциите и дългосрочната визия на МОН за висшето образование и за обучението на докторанти по икономика.
Идейната концепция на проекта, по който се проведе кръглата маса, представи гл. ас. д-р Радосвета Кръстева – Христова, ръководител на проектния екип, съставен от четирима доценти и трима докторанти към катедра „Счетоводна отчетност”. Тя поясни, че постигнатите резултати са структурирани в четири основни дейности: „Изследване на специализирана литература, стратегически документи и нормативни актове в областта на обучението в ОНС „доктор”; „Анализ на обучението по докторски програми по счетоводство във висшите училища в България и чуждестранните партньори на СА „Д. А. Ценов”; „Анализ на интереса и удовлетвореността от обучението в докторската програма по счетоводство в СА „Д. А. Ценов”; „Оценка на предлаганата от СА „Д. А. Ценов” докторска програма по счетоводство”. По първа дейност е анализирана и систематизирана информация за съдържанието, организацията, технологията и методологията на обучението в докторски програми в България и в чужбина с цел обосноваване на проблемните области, върху които изследователският екип се фокусира в хода на изпълнение на проекта. Втората дейност е свързана с установяване степента на съпоставимост на учебните планове и програми за ОНС „доктор” по счетоводство в СА „Д. А. Ценов” с аналогични програми на изследваните висши училища. Изведени са добри практики. Създаден е информационен масив на темите на дисертационните изследвания по счетоводство в другите висши училища от страната и чужбина през последните 5 г., който да служи като ориентир за актуалността на научните изследвания на докторантите по счетоводство в СА „Д. А. Ценов”. По трета дейност, чрез анализ на информацията от мащабното проучване за разкриване интереса на заинтересованите страни (потенциалните кандидат-докторанти и работодателските организации, партниращи на Стопанската академия) към обучението в ОНС „доктор” по счетоводство в СА „Д. А. Ценов” и удовлетвореността им (настоящите докторанти, постдокторанти и партниращите организации, в които работят кадри с придобита в Стопанската академия ОНС „доктор” по счетоводство) от качеството на обучение и придобитите компетентности в докторската програма, са изведени мерки за перманентно повишаване на качеството на предлагания образователен продукт в Свищовското висше училище. Във връзка с четвърта дейност, по реализирания проект е изготвена методика за оценка на докторска програма по счетоводство в СА „Д. А. Ценов”, която може да бъде използвана и за всички други докторски програми.
Първият панел, посветен на проблеми при обучението в ОНС „доктор” по икономика, провокира дискусия за необходимостта от регламентиране на национално ниво на: учебната документация за докторска програма; възможностите за прилагане на системата за трансфер на кредити и по отношение на ОНС „доктор”; прием и обучение в докторска степен в дистанционна форма. Установените противоречия в националната нормативна уредба, вкл. в частта акредитация на докторски програми и в контекста на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, породиха над 20 конкретни предложения до Парламентарната комисия по образование и наука при 44-то Народно събрание, както в областта на висшето образование, така и в областта на развитието на академичния състав.
Важен резултат от дебата в направлението бе обосновката на позитивна корекцията в месечния размер на стипендиите за докторанти от досегашните 500 лв. на 600 лв., което се регламентира в чл. 8 (2) на ПМС № 90 от 26 май 2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации. Основа на това предложение е не само реципрочната корекция със 100 лв. в размера на минималната работна заплата за период от две години, но и тревожните данни в системата на МОН за намаляване на интереса към третата степен на висше образование в страната. Паралелно бе дискутиран и стандарта за държавно финансиране на обучението на докторанти в редовна и задочна форма, който към 2019 г. приравнява докторанта на двама студенти от съответната форма, но не осигурява необходимите ресурси за търсеното качество. Форумът потвърди, че повишаването на този стандарт с базисна стъпка от 50% ще позволи на висшите училища и БАН по-адекватно да организират и финансират ОНС „доктор” както в етап обучение, така и в етап научни изследвания. Това кореспондира и с проблема за трудово-правния статут на докторантите в редовна форма на обучение, които често съвместяват обучението с кариера в практиката.
Дискусиите във втория панел от кръглата маса засегнаха проблеми за обхвата на приема и обучението в степен „доктор” по форми и начин на финансиране, вкл. по договори с чуждестранни висши училища. Участниците дебатираха съдържанието на индивидуалния учебен план за срока на докторантурата, провеждането на обучение на докторантите в индивидуална и колективна форма, участието на докторантите в научноизследователски проекти, научни форуми и международната им мобилност. Приложимите процедури и специализирани цифрови технологии за предотвратяване и санкциониране на плагиатство в докторските дисертации бе споделено като вече десетгодишен позитивен опит на СА „Д. А. Ценов” с използването, чрез собствено финансиране, на световния софтуерен лидер в тази област – платформата iThenticate®, осигуряваща потвърждаване на автентичността на научната продукция във всички нейни етапи, форми и мащаб на съдържание. Обърна се внимание и върху начините за подпомагане на емпиричните изследвания на докторантите, както и ролята на научния ръководител, отчетността и оценката чрез възнаграждение за неговия труд. Множеството установени проблеми породиха и идеята за разработване и приемане на Кодекс на научната дейност, който да преодолее противоречията в настоящата нормативна уредба и да обособи образователната и научна степен „доктор” в самостоятелен регулаторен документ.