В миналото бабите, помагали при раждането, били дълбоко уважавани от народа

Кюстендил. В миналото бабите, помагали при раждането, били дълбоко уважавани от народа. Това каза пред Радио „Фокус” – Кюстендил София Плачкова, кмет на село Драговищица. По сумите й това е било така, защото бабата била тази, която през часовете на раждането бдяла над родилката и се грижела за спасението на майката и детето. Тя била тази, която с билки и баене поемала грижата да ги запази от вредните влияния на злите сили, които според вярването обикаляли около майката и детето до 40-тия ден от раждането. Бабата стояла и през нощта до третия ден след раждането, за да посрещне орисниците. Тя лекувала и всички детски болести, които се появявали в първите месеци след раждането. Рано сутринта жените, които имат деца от една до три години, са наливали вода от чешмата, слагат в нея босилек или здравец, подготвят сапун и нова кърпа. Отиват в дома на бабата-акушерка за обредното миене на ръцете. „Поливането се прави в градината, както и ние го правим – над дръвника, за да се пресече всичко лошо. Може да се направи и на стълбите. При миенето бабата хвърля вода нагоре, и благославя за берекет и здраве”, каза София Плачкова. Бабата обикаля къщите и къпе малките деца. След къпането децата се мажат с масло и мед. Бабата-акушерка слага празнична трапеза. В началото на трапезата сядат само жени, а едва по-късно идват мъжете и празникът продължава с песни и музика. Ритуалът продължава с обредното къпане на бабата-акушерка. Вечерта на мегдана се вие едно общо хоро, а празникът завършва пред къщата на бабата.

Венцеслав ИЛЧЕВ