Гаврил Лазов, НИМ: Проучваме северозападната част на емпорион Пистирос

Започнаха археологическите проучвания на емпорион Пистирос, край град Ветрен. За работата на специалистите и направените до сега открития, Радио „Фокус“ – Пазарджик потърси за коментар Гаврил Лазов от Националния исторически музей, който е ръководител на разкопките.

Фокус: Г-н Лазов, започнаха ли археологическите проучвания на емпорион Пистирос, край град Ветрен и в кои части на емпориона работите?

Гаврил Лазов: Да. Започнаха археологическите проучвания на емпорион Пистирос. През това лято продължаваме работата си в квадратите, които са разкопавани през предходните сезони. Копаем в северозападната част на емпориона, който е търговско селище. То възниква през 5 век преди Христа. Колонисти от остров Тасос, Маронея и Аполония на Егейско море се заселват тук с разрешение на тракийския цар Котис, а по-късно и с разрешение на неговите наследници, след смъртта му през 359 година. Тук първоначално възниква едно малко търговско селище. Постепенно то е оградено с мощна крепостна стена, с кула, бастион, порта, централна улица, две сгради от двете страни, които са проучени.

Фокус: Какво проучвате в момента?

Гаврил Лазов: Сега проучваме до къде се простира в северозападна посока границата на това търговско селище и по-специално тази част, която е съхранена, тъй като в началото на 80-те години тук са извършвани мелиоративни  работи. В момента ние проучваме четири квадрата. Разкриваме терена, който вече се отнася към началната фаза на възникването на емпориона, защото до сега сме проучили две фази, които са по-късни. Това, което открихме през тази година в квадрат номер 3, още в първите дни, е една интересна дъговидна фибула със зрънчести елементи, които са характерни за края на 5 и началото на 4 век преди Христа. След като се консервира ще видим по-точно дали се отнася към ранната или по-късната фаза, за да може да датираме пласта по тази фибула. В момента работим в един квадрат – А-6, който е проучван и през предходните години. Тук се откриха четири олтара. Тези олтари са направени от глина, малко се възвишават от околния терен, но наличието на тези олтари от различни типове – правоъгълни,  правоъгълни с украса от шнуров елемент или кръгли, дават характера на това място като място за извършване на ритуални действия, един вид като светилище в тази част на обекта. В момента правим разкриването на тези олтари и терена около тях. Под единия от олтарите, който беше открит още през 1996 година беше демонтиран, проучен от горната и от долната страна. От долната страна се откри една фрагментирана амфора, върху, която е бил изграден  олтар от глина. Там беше открита една сребърна монета на град Енос, която е изключително интересна. Това е един интересен прецедент в строителството на тези култови съоръжения. Това са за момента тези основни насоки, в които работим като най-главната от тях е да видим границите и това съвпада ли ориентацията на градежите, защото са открити останки от сгради с каменни основи, които са ориентирани по един и същи начин, както в началната фаза, така и в следващите фази от развитието на емпориона. Така, че се очертава един план с правоъгълна ориентация от югоизток на северозапад. Тази планировка се запазва, всички малки улички са успоредни на централната, която води от портата към вътрешността на емпориона.

Фокус: Само български екипи ли участват в проучванията през това лято?

Гаврил Лазов: Работим в международно сътрудничество. Участват колеги от Карловия университет от Прага и колеги от университета в Ливърпул, Англия. Същевременно с фондация „Балканско наследство“ провеждаме лицензиране археологическа практика на студенти, които идват от много страни – Австралия, Нова Зеландия, Канада, САЩ. Идват и хора, които имат интерес към археологията и те заплащат за участието си. Практиката, която се провежда при нас се зачита от американските университети. През тази година Американското археологическо дружество специално направи реклама на обекта и за това очакваме да дойдат поне две групи, които ще провеждат освен практически занятия, ще изучават и как се работи на археологически обект, а също ще правят реставрация и консервация на керамични съдове.
Ваня НИКОЛОВА