Галена Радославова: Проучванията на територията на късноантичния „Абритус“ дават изключително интересни резултати

Галена Радославова, научен ръководител на разкопките на територията на късноантичния „Абритус“, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Завърши археологическото лято в Абритус. Г-жо Радославова, разкажете как премина работата на терен? 

Галена Радославова: Ние от  дълги години работихме в един от секторите, които се намират до северната крепостна стена, т.нар. сектор 3. Там открихме много интересни археологически структури, като планираме догодина да кандидатстваме за консервация и реставрация. Тази година усилията ни бяха насочени към структура, открита още през 2014 година, във връзка с реализацията на проекта „Абритус- мистика и реалност“. Секторът, който проучваме тази година се намира до кула № 17, издигната на южната крепостна стена. Именно там в западна посока през 2014 година бяхме открили масивен каменен зид, който предполага развитието на една- по- голяма сграда и решихме да работим по проучването и. Разкрихме помещение, може би част от сграда, с размери 9.80 м на 5.70 м и с вход от към север. Зидовете са изградени от грубо обработени камъни на калова спойка. Над камъните стените са били изградени от кирпичени тухли, които вероятно са били измазани, но ние ги намираме в силно фрагментирано състояние и горели. Покривът е бил с дървена конструкция, върху която са били наредени керемиди и капаци, от които намерихме много фрагменти. Подът най-вероятно е бил застлан с рогозки, тъй като открихме тънък горял пласт върху цялата подова повърхност. До северната стена на помещението открихме основите и на едно огнище.

Фокус:Какви са движимите находки от разкопките?

Галена Радославова Намерихме изключително интересни находки. Успяхме да затворим в четири квадрата това помещение и да влезем в дълбочина. И на подово ниво се откриха всъщност много интересни неща. Това са фрагменти от трапезна керамика – гърнета, купи, кани, 15 амфори, една от които напълно цяла, останалите фрагментирани, но има възможност да бъдат реставрирани,  6 керамични лампи, меден съд, прешлени за вретено, 27 б тежести за тъкачен стан, един варовиков съд мортарий, 7 бронзови монети и други дребни находки. Откритите находки датират помещението в рамките на периода края на IV – края на V век.

Фокус: А какви са предположенията за характера на това помещение, за какво е било използвано?

Галена Радославова От намерените находки може да се направи заключение, че помещението е имало стопански характер – най-вероятно тъкачна работилница и складово помещение за съхраняване на вино, зехтин и зърно. Северно от помещението се откриха множество фрагменти битова керамика, обработени еленови рога, столчета на стъклени чаши и един напълно запазен долиум. Монетите, които намираме наоколо, там където стратиграфията е нарушена, започват още от времето на Константин I, което ни навежда на мисълта, че догодина навлизайки още в дълбочина, най- вероятно ще намерим по- ранни археологически структури. Върху северозападния ъгъл на късноантичната сграда беше частично проучено и ранносредновековно полувкопано жилище- от края на 10-ти 30-те години на 11 век. Тази ранносредновековна крепост, която е била върху „Абритус“, се е разпростирала и на  юг. Досега имахме данни най- вече в североизточната част. Казвам крепост, защото на две места при предишни археологически проучвания открихме части от тази крепостна стена. Проучванията в „Абритус“ дават изключително интересни резултати. Тези важни открития, изясняващи още от картината на градоустройството на късноантичната крепост, налагат продължаване на археологическите проучвания. Искрено благодаря на моите колеги Георги Дзанев, който е мой заместник, на археолога Дилен Дилов, на Стоянка Савова, която е реставратор,  на Иван Рашев, който е геодезист, защото за краткото време, с което разполагахме, бяха постигнати важни резултати.

Ивелина ИВАНОВА