Галя Чохаджиева, етнограф: На Бъдни вечер жените в дома приготвяли обредните хлябове, които са се смятали за безкръвната жертва за Бога

Как са се отбелязвали Бъдни Вечер и Коледа в миналото? Има ли днес разлика в традициите и в начина на празнуване? На тези и още въпроси, в интервю за Радио „Фокус” – Велико Търново, ще ни отговори Галя Чохаджиева, етнограф в Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Фокус: Г-жо Чохаджиева, има ли разлика в традициите и в начина на празнуване на Бъдни вечер и Коледа през миналото и днес?
Галя Чохаджиева: Ще се върнем с повече от 100 години назад във времето, в което селската култура е била преобладаващата и желанието ми като етнограф е да се върнем към нея, защото градската култура в днешния ден не се различава толкова много от тази, която се е сложила веднага след Освобождението, когато сме получили нашата нова държавност, когато сме се вгледали в Европа. Променили са се само някои форми, но напълно сме забравили една прекрасна селска Коледа, която е в нашите корени. Затова искам да се върна точно към нея. Бъдни вечер е най-важният народен празник – слава за човешкия труд и надежда за бъдното. Всичко, което се прави, нарича, изяжда е една неуморна добра магия. този ден е изпълнен с много обичаи и обредни практики, които се спазват стриктно, за да се осигури здраве на човеците и животните, плодородие на полята и благоденствие за дома.

Фокус: Какви са традициите и обичаите за тези светли празници?
Галя Чохаджиева: Още рано сутринта, облечени празнично, жените в дома приготвяли обредните хлябове. Това всъщност е жертвоприношението, безкръвната жертва за Бога. Най-важният от тях наричали Боговица – голям, бял, кръгъл хляб с богата украса. Момите приготвяли краваи за коледарите и окичвали трапезата – да е пълно и хубаво, за да е богата и добра идната година. Мъжете донасяли и миросвали, т.е. слагали осветено масло и малко мед в дървото, което наричали Бъдник. Най-често то било крушово или дъбово и се оставяло да гори през цялата нощ. вечерта на трапезата, сложена на земята върху слама, се нареждали 7, 9 или 11 постни ястия, а някъде в България се слагат и 12. Това се свързва със седемте дни на седмицата, деветте месеца носене на детето, за да се роди новото или дванайсетте апостола и месеца на годината. Ястията са предимно варива – тези, които набъбват. Това е пожеланието за добруване, за набъбване на доброто. Сред тях са боб, зеле, леща, сърми, пълнени чушки, сушени и запазени пресни плодове, както и туршия, тиква, орехи – всичко, което ражда земята. Житото е за берекет, чесънът за предпазване от зли сили, медът – за да е сладко. След това от житото се прибирало в малка кратунка и през есента се слагало в семето за посев. От орехите всеки счупвал по два на вечеря и по ядките гадаел каква ще е годината за него – бяла и здрава или черна и червива. На трапезата слагали някога и златни обеци, за да е златно житото догодина. Най-възрастният кади с жар и тамян върху софрата, обора и двора, че да бяга дявола и да не спъва ангелското добро. Той вдига Боговицата високо и я разчупва. Всички хапват от нея, а момите прибирали късче под възглавницата си, за да сънуват бъдещия си жених. Всички сядали и ставали заедно, та да са единни в добро и зло и житото да узрява наведнъж. Домочадието трябвало да е весело и сито, веселието буйно и никой с никого не трябвало да се срича, а песните, богословиите и наричанията да се леят безспир – за здраве и късмет, за берекет, скорошно задомяване, деца и пълни с труд и радост бъдни дни. Гадаело се е по всичко. Умора нямала добрата магия, защото хората вярвали, че каквото е тази вечер – такава ще е и цялата година. Софрата не се вдигала, за да дойдат Бог и Богородица, както и небесните ангели и светци, за да повечерят с хората.

Фокус: Коледуването е един от традиционните български обичаи. Кога пристигат коледарите в домовете на хората?
Галя Чохаджиева: След вечеря хората трепетно очаквали коледарите, тези пратеници на Бога, които поетично ги прославяли и техните думи право в неговите уши отивали. Празникът Коледа е като продължение на предната вечер. Тържествено се отивало сутринта на служба, сред което правили голямото общоселско хоро. Коледарите правили гощавка в дома на станиника със събраните от коледуването продукти. За да отговеят хората някога първо хапвали малко печено врабче, за да им е леко през годината като на врабче. После се реди богатата коледна трапеза с много месо и вино, кървавица, бял хляб, сладка баклава и други лакомства. На този ден се правят взаимни посещения и гостувания, за да се нахранят не само телата, но и душите на хората. Коледа за старите българи трае три дни. След Рождеството, на 26-ти честват светите Божии роднини, а на 27-ми декември свети архидякон Стефан. През Възраждането в българските градове идват различни европейски традиции – да се украси елха, да идва дядо Коледа, да се устройват големи коледни благотворителни балове. Модерният човек вече не е толкова колективен, индивидуализмът му го кара да възприеме една традиция – да поздравява близки и приятели, които са далеч от него с коледни картички. Изричаното преди от коледарите става писано заявление, нужно както на този, който го изпраща, така и за този който го получава.

Рени АТАНАСОВА