Генерал-майор Груди Ангелов, Военна академия „Г. С. Раковски“: Между Красимир Узунов и полк. Борис Дрангов имаше много прилики – и двамата бяха „влюбени безумно в България“

Генерал-майор Груди Ангелов, началник на Военна академия „Г. С. Раковски“, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Генерал-майор Ангелов, от 15.00 часа днес по БНТ 2 ще бъде премиерно излъчен документалният филм „Срещи на първия ред: Красимир Узунов с полк. Борис Дрангов“, в който Вие сте човекът, даващи оценка за тези двама български офицери. Кажете ни малко повече за Вашето участие във филма?

Груди Ангелов: Моето участие във филма се случи съвсем случайно. Един ден ръководителят на Регионалния телевизионен център – Благоевград Валери Яков ми се обади и каза, че са започнали филм, заедно с поручика – Краси Узунов, дори е трябвало заедно да идат до Македония, но внезапно поручика ни напусна. Яков ми сподели също, че няма да могат да довършат идеята на Краси – филма да бъде завършен в Македония. Идеята да се отиде до Македония е била свързана с това, че полк. Борис Дрангов всъщност е роден в Скопие. Там е израснал. Там е основал Скопската школа, където са се подготвяли запасни подофицери и подпоручици, които са заминавали на фронта. Та Яков ми предложи да взема участие във филма и аз се съгласих, изразявайки надежда, че това ще помогне идеята да бъде реализирана. Във филма говорихме основно за Борис Дрангов и Краси Узунов или както обичахме да му казваме всички приятели – поручика. Според мен между тях двамата има много прилики. Това ме провокира да се съглася да участвам във филма, защото и Борис Дрангов и Краси Узунов са двама души, безумно влюбени в България.  Краси Узунов беше посветил живота си на това да съхрани паметта на българите и да я предаде на поколенията – младите хора да знаят какво е било през Първата световна война, какви са били българите и че над всичко е стояла България.

Фокус: Това ли е причината в самия филм Вие да наречете Красимир Узунов „Новият Дрангов“ – човек, който събира около себе си родолюбци и хора, милеещи за своето отечество?

Груди Ангелов: Да, това е нещото, което стои в основата на казаното от мен. Всъщност тези думи казах съвсем спонтанно, защото за мен Краси Узунов страшно много прилича на Борис Дрангов, за който България е била преди всичко. Той е обичал да казва на своите подчинени – „Две смърти няма, без една не може“. Негови са ѝ думите: „Бъди възторжен идеалист, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертване“. Общото между Краси Узунов и Борис Дрангов е, че и двамата бяха готови да съхранят паметта и българското. Много често Узунов се шегуваше, казвайки: „Хайде бе, виж какви войници е имало навремето, какви офицери и какви сте сега“. Да, сега времената са други, но по този начин той ни провокираше да бъдем като нашите предшественици, хората от младата българска армия, за които преди всичко е стоял идеалът за обединена, единна България – знаещи, можещи, мотивирани и готови да отдадат живота си за Отечеството. Всичко това беше в Краси Узунов – веруюто да обединява хората, затова винаги в неговия офис се събирахме хора от различни прослойки – политици, офицери, лекари, историци, с всеки от които намираше общ език. Той имаше невероятната дарба да вземе най-доброто от всеки един и да го изкара на показ.

Фокус: Лично Вас какво ви привлече в неговата личност, какво ви превърна в приятели?

Груди Ангелов: Първо искам да кажа, че с Краси Узунов се познавахме повече от 20 години, още от времето на основаването на Българската офицерска легия „Раковски“. Той бе един от нейните основатели. Точно тогава се запознахме и по-отблизо. През годините имахме различен път, но отново и по-близо беше когато бях командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада. Тогава трябваше да представяме книгата „Каймакъ-Чаланъ“. Тогава ме грабна това, че той е успял да изкара образът на българския войник, независимо от това дали е войник, сержант или офицер, защото всички сме войници на Майка България. Жертвоготовността, любовта към България – това беше основното, което ме „зарази“ отново, защото всеки един офицер се е клел пред Отечеството, а в душата си носи България. Краси Узунов също носеше всичко това в себе си. Беше с нас и както казах – умееше да ни обединява. Много често ми казваше да мина през неговия офис, за да се видим, но аз му отговарях, че имам работа, а той отвръщаше: „Каква работа може да имаш ти. Ела тук, ще говорим за история, за битките и за офицерите – какви са били преди. Това е по-важно“. През последните години прекарахме много време заедно, обсъждахме Каймак-Чалан и Борис Дрангов, както и книгата „Азъ служихъ при Дранговъ“, от която ми четеше откъси и ме питаше за мнение. Това правеше с всички наши приятели и ни караше да видим какво са направили те и какви офицери сме имали. Караше ни да видим как едно време командирите са се грижели за своите подчинени и питаше – „И вие ли така правите в момента?“. С всяка една своя дума Красимир Узунов ни караше да мислим и да бъде по-добри, да се грижим за подчинените си, да правим всичко за развитието на българската армия, както е правил Дрангов едно време, дори влизайки в много конфликти.

Фокус: Какво загуби България със смъртта и на полк. Дрангов, и на Красимир Узунов?

Груди Ангелов: Двама големи българи, посветени изцяло на България, отдали живота си на България. Това загубихме – единия офицер, другия офицер и публицист, всъщност дори бих казал, че и двамата са били публицисти, не можем да ги делим. Знаете, че и Борис Дрангов е пишел много, негова е и книгата „Помни войната“, която е наръчник за българския военнослужещ, за българския офицер с крилатите му апостолати вътре.

Фокус: Послания, които са актуални и днес и за които трябва да се сещаме по-често днес?

Груди Ангелов: Да, по-често трябва да се сещаме, защото в книгата си Борис Дрангов пише: „Празна раница не пази граница“.  Това е вярно и до днес – не може войника да не е облечен, да не е нахранен или да няма необходимото оръжие и екипировка, а ти да го караш да изпълнява своите задачи.

Фокус: Филмът „Срещи на първия ред: Красимир Узунов с полк. Борис Дрангов“ е трябвало да бъде излъчен месец по-рано. Случва се обаче така, че премиерно ще бъде излъчен на 26 май. Според Вас има ли тук намеса на съдбата?

Груди Ангелов: Аз мисля, че има и случващото се не е случайно. 26 май е датата на гибелта на полк. Борис Дрангов. Според мен ако филмът беше излъчен по-рано, то не би му се отдало такова значение, защото в края на април всички бяхме фокусирани върху великденските празници и Гергьовден. Щеше да стане така, че делото на полк. Борис Дрангов и на Краси Узунов щеше да бъде размито и филмът щеше да премине по между другото, без да му се отдаде нужното признание и уважение.

Ливия НИНОВА