Генерал Чавдар Червенков: Разширяването на глобалното и регионално влияние на Москва е причина за ръста на възприятието за нарастваща руска сила

Ген. Чавдар Червенков, ръководител на Военното разузнаване в периода 1991- 1993 год. и по-късно министър на вътрешните работи в служебното правителство на Ренета Инджова, в интервю за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Подобно на всяка година от 2009-та насам, и през тази в рамките на три дни в Мюнхен се събират най-влиятелните политици и анализатори по сигурността на планетата. От 16 до 18 февруари – през другата седмица – около 500 високопоставени правителствени и военни лидери от Европа, Африка, САЩ, Русия и Персийския залив ще обсъждат предизвикателства пред сигурността. В Мюнхен се очакват и са потвърдили участието си генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис, сенаторът Джон Маккейн, министър председателите на Украйна, Великобритания, Австрия, Израел и на Ирак, външните министри на Русия, Турция, Иран, Саудитска Арабия, министри на отбраната, както и много високопоставени офицери и служители в отбраната и сигурността. Дневният ред на конференцията ще се фокусира по-специално върху бъдещата роля на Европейския съюз като глобален играч и неговите отношения с Русия и САЩ. Днес вече на официалният сайт на Мюнхенската конференция по сигурността бе публикуван и нейният годишен доклад, който от 2015-та година насам традиционно се дава като стартова основа за дискусиите и изказванията. Докладът е на 87 страници и е озаглавен „До ръба и обратно“. Чрез него с кондензирана информация са представени както световните кризи, така и най-важните актьори, региони и въпроси от световния дневен ред по сигурността. Ген. Чавдар Червенков, ръководител на Военното разузнаване в периода 1991- 1993 година и по-късно министър на вътрешните работи в служебното правителство на Ренета Инджова ще анализира част от основните тези от документа. Пред пропаст ли е световният ред?

Чавдар Червенков: Въпреки апокалиптично звучащото заглавие на доклада, струва ми се, че световният ред не е пред пропаст. Просто докладът направи една обективна оценка на обстановката и се посочва рисковете в момента, рисковете за сигурността в различните региони на света.

Водещ: Пред какви рискове и предизвикателства в сигурността е изправен светът според този доклад? Къде се очертават конфликтните райони?

Чавдар Червенков: Аз не подкрепям една от оценките на доклада, и може би заглавието предизвика известни коментари в медиите. Не споделям оценката, че през последната година светът се е приближил много близо и е на ръба на значителен, голям конфликт. В първите страниците на доклада са подредени регионите, в които се характеризират с напрежение. И на първо място е поставено напрежението между Северна Корея и САЩ. Оценката е, че то се е увеличило значително, и реториката на двете страни е ескалирала, но до конфликт е много далеч. Отбелязани са и отношенията между Саудитска Арабия и Иран. За тях се счита, че също отбелязват значителна динамика, която застрашава сигурността в Европа. Що се отнася до Европа, отбелязано е, че напрежението между НАТО и Русия остава високо, а конфликта в Украйна продължава. Всъщност, това е в основата на напрежението и противоречието между НАТО и Русия. Но допълнително напрежение и опасност се създават и от известни подозрения за опити за заобикаляне на някои от международните договорености за ограничаване на ядрените въоръжения, например така косвени обвинения има по отношение на Русия. Киберзаплахите, със сигурност, тъй като станаха много модерни в последните години. Също така, нарастващият национализъм и неолиберализъм и отслабването на някои от основните, или както бяхме свикнали да ги считаме, за основни принципи на световния ред. Това са най-общо рисковете, които очертава един бих казал бърз прочит на доклада, защото 60-те страници от съдържание изискват доста време, за да се вникне по-дълбоко в тях.

Водещ: Ген. Червенков, увеличава ли се рискът от непреднамерен военен сблъсък между Европа и Русия?

Чавдар Червенков: Аз ще споделя моето мнение по този въпрос, въпреки че не смятам, че това е основният акцент на доклада, и едва ли ще бъде основната тема на дискусията в Мюнхен в края на този месец. Така ми се струва на мен. Пак искам да отворя една скоба и да кажа, че вчера това, което видях в някои медии – преди да отворя доклада и да го разгледам, макар и не много подробно, у мен се създаде впечатление, че там е очертана такава картина, че конфликтът между Европа и Русия предстои, едва ли не за утре. На мен ми се струва, че това далеч не е така. Авторите на доклада виждат значително по-голям риск в нарушаването на общоприетия световен ред и в спорната за момента роля на САЩ като световен лидер. Там не са скрити, не се прикриват и критики към политиката на президента Тръмп в това отношение. Струва ми се, че авторите са повече разтревожени от ролята на Китай в определите на световния ред. Отбелязва се, на мен много ми хареса тази формулировка, че моделът на автократично лидерство и капитализъм става все по-привлекателен за редица страни в Азия, Африка, Близкия Изток, и дори в Латинска Америка. Що се отнася за Русия, е отделено място, но общо се казва, че тя остава необосновано твърда в своята политика. И авторите обясняват защо. Преди да се спра на въпроса за Русия, малко по-подробно ще споделя, че докладът е плод на труда на много. Използвана е информация от авторитетни аналитични, тоест, агенции със световен авторитет и на редица специалисти в тази област. Той не е плод от рода на един човек. Така че тук е събран трудът, оценките, вижданията на много специалисти, и мисля че така са напипани добре основните неща. Поне така ми се струва. Това, което се казва за Русия, че нейната политика остава необосновано твърда, е и обяснено защо. Цитират се едни числа за анкети, проведени в Русия, които показват, че през декември 2017 година 72% от руснаците вярват и считат, че страната им е велика сила. Този процент през 1999 годна е бил 31. На какво се дължи това, също авторите на доклада са се опитали да ни обяснят. Това, този ръст на възприятието за нарастваща руска сила не е без основа, тъй като Москва в този период е успяла значително да разшири своето регионално и глобално влияние. От гледна точка на Русия, конфликтът Източна Украйна е успех, защото в края на краищата той допринесе до замразяване на стремежа на Киев за присъединяване към Европейския съюз и НАТО засега. Забелязват се – този въпрос е спорен, кампаниите за дезинформация по време на президентските кампании в САЩ и Франция. Смята се, че Русия е извлякла определени политически дивиденти. По отношение политиката на Русия в Централна и Източна Европа, оценката е, че тя е успяла да създаде една непрозрачна мрежа за икономически и политически патронаж. И идва ред на оценката за участието, за намесата на Русия в Сирия, и се оценява, че най-забележителният пример за нарастващата международна роля на Русия е Сирия, където тя със сравнително малко разходи е обърнала хода на конфликта в полза на Асад, и което не е по-малко важно – тя е успяла да тества модерни въоръжения, да покаже възможности и да на практика да приложи нови способи за водене на война. От друга страна се разглеждат и перспективите за Русия в обозримо бъдеще. Оценката е, че те не са много розови, особено в икономическата област, което ще ограничи възможността за разширяване на влиянието й. На второ място по отношение ограничаване на възможностите на Русия да разширява своето влияние се посочва и факта, че в резултат на събитията през последните 2-3 години политиките и позициите на нейните съседи стават все по-натовски и по-натовски. Има се предвид може би балтийските републики, Полша основно. Отбелязва се, не без основание разбира се, че поле за сблъсък между Запада и Русия си остава т.нар. „опит“ на Русия за контрол, така се нарича условно – в околностите, тоест, в регионите около нея, което е неприемлива  позиция за западния свят по принцип. Аз имам чувството, че решаването на този въпрос няма да се търси със сила, а Западът го решава с други средства. Досега например достъпът на Русия до Адриатика, става въпрос за достъп във военно отношение, вече е изцяло отрязан след приемането и на Черна гора в НАТО. Може би в същото направление ще работи и перспективата на страните от Западните Балкани, която беше обявена през миналата седмица, за бъдещо членство на страните в Европейския съюз, а за някои от тях и в НАТО. Ето така изглежда според мен оценката на отношенията Европа – Русия, на фона на останалите региони.

Водещ: Господин генерал, от публикувания доклад ми направи впечатление графиката на една статистика от анкета. На въпрос как определят геополитическата ориентация на държавите си, в България 42% отговарят „на запад“, 12 „на изток“, 27 са за нещо по средата, а 19 нямат мнение. И това съпоставено е най-нерешителното съотношение, съпоставено с мнението в Хърватска, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия.

Чавдар Червенков: Е, не е така. Нашите позиции не са чак толкова лоши.

Водещ: Другите са по-категорични.

Чавдар Червенков: Вижте, 42% от българите, това е едно изследване от „Глобсек“ – авторитетна европейска аналитична организация, през април 2017 година. Вие правилно казахте – 42% от българите се ориентират на запад. Но само 21% от словаците се ориентират на запад, 39% от унгарците, 33% от чехите, което е много изненадващо.

Водещ: Да, но средният процент на унгарците, които не искат нито на изток, нито на запад и са по-категорични, е твърде висок.

Чавдар Червенков: При Унгария пък процентът е 53 – по средата.

Водещ: Точно така. Те не искат нито изток, нито запад. Затова казвам, че там е по-категорична позицията.

Чавдар Червенков: Тези числа могат да се интерпретират по различен начин. Това може да бъде тема на една отделна дискусия и разговор. Но мисля, че отношението е балансирано и всичките проучвания в това направление, които са правени у нас през последните години, показват горе-долу едно такова съотношение. Мисля, че това не бива да се приема така категорично – за и против. Тук има много нюанси. Но смятам, че позицията на България е по средата. Не бива това да ни притеснява.

Водещ: Прави впечатление, че в доклада не се разглеждат Балканите и Турция. Защо?

Чавдар Червенков: Само авторите могат да кажат защо. Ние можем само да градим хипотези в това отношение. Възможно е да се очаква да мине нашето председателство, за да видим какви ще бъдат резултатите и тогава да се правят прогнози. Може би се оценява, че тук на Балканите степента на риск не е чак толкова висока. Или пък предстоят сериозни разговори между ръководителите на Европейския съюз и президента Ердоган. Може би затова се изчаква и едва след тези разговори може вече да се формират позиции и политики. Така ми се струва. На мен също ми направи впечатление, че този регион липсва. Докладът е доста глобален и просто не се фокусира върху регионалния въпрос, специално Балканите или там някой друг регион. То се вижда и по подредбата на самия доклад и по оценките. Доста по-широк е погледът.

Водещ: На фона на тезите и анализите в доклада, къде сме ние?

Чавдар Червенков: Като гледам, ние сме там, където са и останалите страни от нашето семейство – бившите соцстрани имам предвид, за които стана дума преди малко – все още между запада и изтока с превес в едната или другата посока. Но, ако ми позволите две думи за финал. Като се има предвид участието на редица авторитетни световни лидери, и политици, и аналитици в конференция, задължително за нас е да анализираме акцентите в дебатите по въпросите на дневния ред на конференцията. Сигурно в тях ще намерим и отговорите на някои от въпросите, които ще ни вълнуват през настоящата и следващата година. Тоест ще можем да си отговорим как ще се развива Европа и светът в сферата на сигурността и по-лесно да определим нашето място.

Цоня СЪБЧЕВА