Геновева Зашева, Специално училище „Доц. д-р Иван Шишманов“ – Варна: За пръв път Брайловата азбука идва в България през 1906 година

Снимка - Национално читалище на слепите „Луи Брайл 1928”

Геновева Зашева, адаптатор на Брайл в Специално училище за деца с нарушено зрение „Проф. д-р Иван Шишманов“ – Варна, в интервю за Радио „Фокус“  – Варна.

Фокус: Госпожо Зашева, може ли да ни разкажете малко повече за това какво представлява Брайл?

Геновева Зашева: Може би трябва да започнем с празника на Брайл, който се празнува на 4 януари. На 4 януари е рождения ден на Луи Брайл роден през 1809 година. Той е създателят на Брайловата азбука. Тя идва в България през 1906 година, а през 1905 е създаден първият държавен институт за слепи. На български език Брайловата азбука е адаптирана от доктор Стойчо Донев. Тя представлява 6 точки разположени на две колонки от по 3 точки. Така те образуват една Брайлова клетка. Има 64 комбинации от тези точки, с които се изписва абсолютно всички, което може да си представите – букви, цифри, ноти, математически формули, физика, химия. Това е начина, по който незрящите хора могат да четат.

Фокус: Може ли да ни разкажете малко повече за своята работа, която доколкото знаем е свързана с адаптирането на учебни материали на Брайл?

Геновева Зашева: Тук в училище където работя има Брайлова печатница. Тя функционира от 2008 година. Ние адаптиране и разпечатваме учебници на брайлов шрифт. Освен учебниците разпечатваме всички материали учебни материали като тестове. Тук се адаптират и разпечатват матури и проектни изображения. Процесът по адаптиране на един учебник е сравнително дълъг тъй като в началото се сканира плоскопечатния учебник т.е. един стандартен учебник. От там се извлича само текста или съответно само изображенията, които биха могли да влязат в последствие в употреба при следващо адаптиране. След това текста и изображенията се прехвърлят към колега, който адаптира. Обикновено това е колегата, който преподава дадения предмет.  Ако, например, учебника е по история, го адаптира колегата по история. Адаптацията може да бъде в случаите, когато има някаква задача свързана с разгледайте снимката и т.н.. Това се коригира като текст в учебника, който ще бъде отпечатан на Брайл и ще звучи като: „На изображението е представено един какво си“. Случвало ми се е на матура да има снимка на църквата „Св. Четиридесет мъченици“, която трябваше по някакъв начин да опишем цялата снимка, за да могат учениците да отговорят на съответния въпрос.

След това се връща при мен учебник адаптирам, транслира се на програми за Брайл и се разпечатва на брайловия принтер. Изображенията се правят отделно, на микрокапсулна хартия се разпечатват. После минават през една машина, която им придава релеф. След това всичко комплектувано като текст разпечатан на Брайл и изображенията се дава на следващия, който ги поема и се занимава с оформлението му като подвързване.

Фокус: Колко време отнема адаптирането на един учебник да кажем по География?

Геновева Зашева: Географията има много изображения като климатограми, карти, диаграми разни, които не могат да бъдат спестени на нашите ученици. Различно е. Тъй като не можем да седнем да се занимаваме само с дадения учебник, това коства допълнително време и няма как да кажем определено време за един проект.

Фокус: Значи зависи от страниците, броя изображения и другите учебни помагала, които трябва да адаптирате?

Геновева Зашева: Един учебник може да бъде в порядъка от 5-6, 10, понякога дори 20 тома от по около 100-тина страници. Имам спомен, че в 11 клас учебника по История беше в 20 тома, с общо брой 2100 страници някъде. Това наистина е доста обемно като материал.

Фокус: А какво правите, когато учебниците променят съдържанието си?

Геновева Зашева: Съобразяваме се с новите програми. Ето сега след като излязоха новите програми ние отново адаптираме учебници, които са по тях.

Фокус: Госпожо Зашева, как започнахте да се занимавате с това и трудна ли е работата Ви?

Геновева Зашева: При мен нещата станаха съвсем случайно. Водих в София ученици с още една колежка. Заведохме ученици в Брайловото читалище „Луи Брайл“ на конкурс по брайлово четене. Там видях техния принтер, стана ми много интересно. Ние в училище вече бяхме получили брайловия принтер, но никой не беше обучен и предстоеше обучение на хората, които ще работят на брайловия принтер. Той е една огромна машина. Аз изявих желание да бъда една от обучените. Имаше едно обучение от хора от София, които дойдоха и проведоха това обучение. Малко по малко започнаха нещата. В началото имах много въпроси към тях. После започнаха все по-малко да са въпросите и така.

Фокус: Това ли е единственият принтер във Варна, където може да се извършва адаптиране на Брайл?

Геновева Зашева: Доколкото знам във Варна само тук е брайловия принтер. В София има, в Пловдив има.

Фокус: Трудно ли се учи Брайловата азбука?

Геновева Зашева: Може би много хора не разбират Брайла, защото им се струва много трудно и непосилно да се обучат децата да четат. Някои хора мислят, че технологиите ще изместят Брайл и той в един момент ще стане ненужен. Според мен това не е така, защото Брайл е начин за ограмотяване на учениците, особено тези, които са при нас. Също така на учениците, които са в масовите училища. За да бъде ограмотен един ученик, той трябва да може да чете и да пише, а брайла предоставя точно тази възможност.

Десислава ВАСИЛЕВА