Геновева Танчовска, секретар: Вече 161 години ПБЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ продължава да изпълнява мисията си – да просвещава и образова

Вече 161 години Първото българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ в Свищов продължава да изпълнява мисията си – да просвещава и образова. Кои са основните събития, включени в културния календар на институцията през тази година и как функционира тя днес? Прочетете повече за историята и настоящето й в интервю на Радио „Фокус“ – Велико Търново с неговия секретар Геновева Танчовска.

 

Фокус: Г-жо Танчовска, вече 161 години Първото българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“ в Свищов има водеща роля в сформирането на културния и духовен живот в града. През миналата година Вие отбелязахте кръгла годишнина от неговото създаване и имаше редица запомнящите събития по този повод. Каква е програмата Ви за тази година, кои са основните събития, които предвиждате?

Геновева Танчовска: В календара на Читалището за тази година сме заложили 35 културни събития с национално, регионално и местно значение и участие, както и кръгли годишнини. Разбира се, културният ни календар винаги е отворен за изменения и допълнения. Без да подценяваме нито едно от събитията, акцентите тази година ще са поставени върху XV национален фестивал на любителските камерни и кафе – театри, XIII национален конкурс за млади изпълнители на популярна песен “Звездици за Лора”, на който сме домакин и съорганизатор, Маратон на четенето “Четяща България – четящ Свищов”, честванията, посветени на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, Национална библиотечна седмица, XVI издание на ученическа театрална сцена “Малкият принц”, ваканционната инициатива „Юлско лято в Читалището”, Коледните и новогодишни празници. Както споменах, в културния ни календар са вписани и редица важни за нас годишнини. Сред тях са 205 години от рождението на Александър Ем. Шишманов, който е пръв председател на Свищовското читалище, 175 години от рождението на Янко Мустаков, основател на Първия многогласен хор, 155 години от рождението на Иван Д. Шишманов, пръв председател на Съюза на Народните читалища. Скромна, но много важна за нас е 5 годишнината на Детски хор „Дъга”, който, за крехката си възраст, със своите три формации бележи големи успехи. За нас, като граждани на Свищов, е много важна 140 годишнината от Освобождението на града, която ще се отбележи тази година. Едва загърбили 160 годишнината от основаването на Читалището, още от тази година, ще започнем работа по една друга, много голяма годишнина, която се навършва през 2018 година, а именно 150 години от основаването на Първия българския хор и началото на хоровото дело в България.

Фокус: Как протича животът на читалището днес, кои са основните задължения на неговите дейци и продължава ли то да е стожер на културната дейност?

Геновева Танчовска: Не веднъж съм си задавала въпроса, ако първооснователите знаеха какви трудности е трябвало да преживее Читалището в миналото и пред какви изпитания е изправено днес, дали щяха да го създадат? И всеки път съм все по-уверена в отговора си – Да! Щяха да го направят, защото до ден днешен имат всеотдайни последователи на делото си, а Читалището неспирно продължава да изпълнява мисията, за която е създадено – да просвещава и образова. Сред нашите основните задължения е да разпръскваме искрите на българската култура, да възпитаваме в опазване и съхраняване на богатото ни родово наследство за идните поколения, да даряваме красота и да подпомагаме млади дарования. Разбира се, работещите в Читалището имат своите основни задължения и те се обуславят в зависимост от спецификата на тяхната работа, но често пъти на колегите, на всички нас, ни се налага да правим и редица други неща, извън написаните на хартия длъжностни характеристики. Това е така, защото дейността на Читалището не може да бъде поставяна в някакви граници и работата в него не е производствен процес. Напротив, Читалището е динамична и адаптивна институция, която се изправя пред различни предизвикателства. Това налага и хората, които работят тук, да имат редица допълнителни, освен основните задължения.  Читалищата са истински народни институти – те произлизат от народа и служат на народа.

Фокус: Вие поддържате редица състави – танцови, певчески групи, театрална трупа. Как се развиват те и достатъчно ли е финансирането, което получават?

Геновева Танчовска: Ще отговоря отзад напред, като ще използвам цифри. Стандартът за една субсидирана бройка за Читалищата през 2009 година беше в размер на 7 130 лв., а минималната работна заплата тогава беше 240 лв. В средата на 2010 година стандартът беше намален на 5 776 лв., а минималната работна заплата отново беше в размер на 240 лв. За 2016 година стандартът за една субсидирана бройка беше в размер 7 080 лв., т. е. под нивото от 2009 година, а минималната работна заплата беше 420 лв., т. е. нарастването и спрямо нивото от 2009 – 2010 година е със 75%. Субсидията за една бройка, обаче, не включва само работната заплата и дължимите осигуровки, но и издръжката на работното място – консумирани ел. енергия, телефон и вода, ремонтни дейности, канцеларски материали, разходи за абонамент и за закупуване на нова литература и така нататък. С други думи, за издръжката на едно работно място през 2016 година се полагаха 590 лв./месец. За какво по-напред да са достатъчни тези пари? Не само, че не достатъчни, но са и крайно недостатъчни. Как да говорим за извършване на текущи или ремонтни дейности, каквито постоянно се налагат? За пътувания на съставите, за костюми? Като изключим големите градове, читалищата изпитват недостиг на тясно специализирани кадри. Няма как да имаме състави, без да имаме ръководители на тези състави и няма как да ги има тези ръководители, без да ги мотивираме да ги задържим при нас. За съжаление, обаче както вече се убедите от цифрите, които Ви цитирах, държавата заделя все по-малко пари за читалищата. Единственото, което можем да направим за съставите си, е да се стараем да им осигуряваме що-годе нормални условия за репетиционна дейност. Пътуванията във връзка с участия в конкурси и фестивали са немислими, ако Общината не ни помага и подкрепя, за което сме изключително благодарни. Често пъти се налага участниците в съставите да вадят пари от джоба си, за да се реализира съответното пътуване и участие. Много боли всичко това, защото и децата и възрастните имат желание да идват в Читалището, за разлика от близкото минало, когато не можехме да  отделим младежите от компютрите и лошите улични навици. При нас няма професионален състав, всички са самодейци. Това са хора, които отделят от свободното си време и от личния си живот в името на традициите и изкуството, в името на българската духовност и култура. Но за да не е толкова песимистичен този мой отговор, ще се върна към онази част от Вашия въпрос, отнасяща се до развитието на съставите ни. В тази връзка показателен е фактът, че някои от тях скоро ще навършат век и половина. Сред тях са  Първия българския хор, за чиято годишнина вече споменах и Драматичния ни театър, който ще навърши 150 години през 2020 година. Това, обаче, не ги прави архаични. Щом и до ден днешен съществуват, значи са актуални и съумяват да задоволят изискванията и да отговорят на очакванията на съвременното ни общество.   Други от съставите ни са на значително по-крехка възраст, но те по нищо не отстъпват на столетниците и дори ги изпреварват в някои отношения. Както културният ни календар е отворен за изменения и допълнения, така сме отворени и към разкриване на нови дейности. Въпреки трудностите, пред които сме изправени, ще продължим да правим всичко възможно, за да разширяваме дейността си, да задоволяваме очакванията и потребностите на обществото, да сме актуални. В тази връзка, ще търсим по-широка подкрепа от страна на местния бизнес. Ясно е, че със собствени сили няма да се справим, но и не трябва и не може да разчитаме единствено на местната власт, която винаги ни помага, но има и много други отговорности.

Фокус: Да се върнем отново към миналото и историята. Кои всъщност са Еленка и Кирил Д. Аврамови?

Геновева Танчовска: Еленка и Кирил Д. Аврамови са дарителите за построяване на сградата, която от 1908 година до днес е дом на Първото българско читалище. Ако трябва да бъдем точни, дарението е направено от Кирил Димитров Аврамов след смъртта на неговата съпруга Еленка Димитрова Аврамова, с която не са имали наследници. Кирил Димитров Аврамов е роден на 10 февруари 1850 година в Свищов. Той е син на видния търговец Димитър Шейтанов, приел фамилното име на вуйчо си Генко Аврамов. Едно дете на заможните си родители, Кирил прекарва безгрижно и охолно детство. Завършва класното Петропавловско училище при свищовския учител Петър Ангелов. След смъртта на баща си, едва 15 – 16 годишен, е принуден да заеме неговото място във фирмата на Генко Аврамов, занимаваща се с търговия на сол – твърде доходоносно начинание за онова време. По-късно създава самостоятелна фирма, пак свързана със соларството. Бързо натрупва голямо богатство, бил е предприемчив и вещ в търговските дела. Честите пътувания до Влашко по работа му помагат да се самообразова. Владее много добре френски и румънски език. Винаги изискан и елегантен, прави впечатление на високоинтелигентен и образован човек. Народен представител във Великото народно събрание през 1899 г.  През 1879 година всъпва в брак с дъщерята на свищовския търговец Димитър Караначев – Еленка, негова другарка от безгрижните детски години. Следват години на щастлив семеен живот. Двамата са дарители на икони и църковна утвар за храма „Св. Троица“. След смъртта на Кириловата майка, Еленка за почва да боледува. Въпреки големите грижи, които Кирил полага за лечението на съпругата си, тя умира през януари 1901 година във Виена. Погребана е в двора на манастира „Св. Апостоли Петър и Павел“ в Свищов, където е и гробът на Димитър Апостолов Ценов. Съкрушен от тази втора загуба, Кирил предчувства, че животът му няма да продължи дълго. Повлиян най-силно от благотворителността на Димитър Хадживасилев, с чието дарение е построена първата търговска гимназия, у Кирил назрява идеята за построяване на сграда за театър и читалище. На 22 март 1904 той подписва Дарителски акт, с който дарява на Свищовската община 200 хил. златни лева за изпълнение на неговата воля. Основният камък за бъдещия театър и читалище се полага на 11 май 1904 година на място в горния край на градската градина, съгласно волята на дарителя. Няколко дни по-късно, на 21 юни, Кирил Д. Аврамов умира, недочакал да види великолепната читалищна сграда, построена благодарение на неговото дарение. Сградата е завършена през 1908 година. Читалището се открива официално на 14 септември. В съответствие с волята на дарителя, Първото българско читалище носи името „Еленка и Кирил Д. Аврамови”. Голям любител на европейските театри и на просветата, съдействал за преуспяването им в родния му град, Кирил Д. Аврамов е вписан в „Златната книга на дарителите за народна просвета“.

Фокус: Почитат ли и днес свищовлии паметта им?

Геновева Танчовска: Категорично да! Този отговор не се отнася само за Еленка и Кирил Д. Аврамови, но и за всички свищовски дарители. Към тях гражданите на Свищов се отнасят с много респект, с голямо уважение, възхищение и признателност. Не напразно през 2005 година в нашия град беше открит първият и единствен в България паметник на Дарителите.

Луиза ТРАНЧЕВА