Генчо Генчев, композитор: Дико Илиев създаде преди 80 години Дунавското хоро – широко като равнината и буйно като живота в нея

Разговаряме с Генчо Генчев, композитор и дългогодишен ръководител на ансамбъл „Дунав” – Видин

Радио „Фокус”: Навършват се 80 години от написването на прочутото Дунавско хоро, какво може да се каже за това хоро?

Генчо Генчев: Това е най-популярното хоро в България, най-обичаното хоро. То се свири от оркестри в цяла България. Пристъпвайки с неговата музика посрещаме Нова година и така 80 години. На партитурата на Дунавското хоро Дико Илиев е отбелязал датата на неговото създаване – 18 април 1937 година.

Радио „Фокус”: Тази годишнина ни дава повод да си спомним и за Дико Илиев, освен като автор на Дунавското хоро, какво друго може да се каже за него като композитор?

Генчо Генчев: Бай Дико Илиев, така както го наричахме ние музикантите е уникален, той е явление в музикалния живот на България. Той е създател на жанра – хора за духов оркестър. Това са авторски хора, композирани за духов оркестър, в които личи майсторството на познавача на фолклорната ни музика. Бай Дико Илиев започва да твори музика много млад – на 18 години създава своето Искърско хоро. Той е автор на много хора – Добруджанското хоро е една уникална творба, хорото, което посвещава на своята починала дъщеря – Александрийското хоро е много весело, игриво и в музикално отношение пъстро хоро. Не мога да не спомена известното негово Дайчово хоро, както и еленините хора „Край чешмата“ и „Буйна младост“, пайдушкото хоро „Народна душа“, дайчовото хоро „Веселите близнаци“. Композира над 20 военни маршове, като един от най известните е „Сливенци при Драва“. С този марш дълги години радио София откриваше сутрин своята програма. Дико Илиев е роден през 1898 г.в луковишкото село Карлуково и едва тринадесетгодишен, родителите му го изпращат като ученик по музика в Орханийския военен духов оркестър.Дико Илиев е четиринадесетгодишен, когато тръгва по пътищата на започналата Балканска война, като член на духовия оркестър на 16-ти Ловчански полк от състава на Първа българска армия, той взема участие в сраженията на Серетския фронт. През 1919 г постъпва на работа в оркестъра на Военното училище, където близо половин година свири на баритон. През 1931 г. в Оряхово се създава военен духов оркестър, в който Дико Илиев свири баритоновите партии. Започва един от най-активните периоди в творческата дейност на музиканта. В този период от живота си той свири по сватби в много села във Врачанско, започва да пише много от хората си, маршове и други композиции. През 1947 г. музикантът работи като временен командир на военния духов оркестър в Оряхово. В селата Хайредин, Септемврийци, Бърдарски Геран, Мадан, Лехчево, Бързине, Рогозен, Ботево, Мизия, Гложене създава духови музики, някои от които още ги има в тези села. Това е бай Дико Илиев – непрекъснато работи, създава детска музикална школа в Оряхово, участва в читалищни фестивали и непрекъснато пише музика. Феномен. Много млади композитори се учат и от него сега, аз самия съм написал Еленино хоро за духов оркестър.

Радио „Фокус”: Защо точно за духов оркестър, защо твори такава музика?

Генчо Генчев: Като дете той става музикант в духов оркестър, той вижда света на музиката през духовия оркестър. Това е музика, която се харесва много от хората по това време – чува се силно, ясна, отривиста и точна музика.

Радио „Фокус”: Какво отличава Дунавското хоро от другите хора на Дико Илиев?

Генчо Генчев: Дико Илиев работи и твори в Оряхово, в равнината. Посещава села в този регион и гледа и слуша хората, които по това време се играят по мегданите – широки и буйни хора. Такова е Дунавското – широко като равнината, буйно като живота в нея. На Дунавското хоро се опитват да подражават много оркестри с различни вариации. Това е добре, това означава, че Дунавското хоро е познато и обичано и другите оркестри се опитват да подражават на него. И да не забравяме – в Монтанско, във Врачанско бай Дико Илиев създаде духовите музики по селата. Духовите музики, които ги имаше и във видинските села, но лека по лека отмряха. В Монтанско още са живи, там където живя в последните си години бай Дико Илиев и където истави диря след себе си тези музики.
Анна ЛОЗАНОВА