Ген. Валентин Цанков: България би могла да въздейства със собствена национална позиция  Черноморският регион да бъде зона със снижена степен на милитаризация

Ген. Валентин Цанков, бригаден генерал от резерва, експерт в Центъра за изследване на отбраната и сигурността и заместник-председател на Асоциацията на сухопътните войски, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Започнаха съвместните учения на самолетоносачите „Ейбрахам Линкълн“ и „Джон Стенис“. Според секретни военни сценарии, целта е интеграцията на двете авиационни подразделения с надводните кораби с ключови съюзници и партньори в европейския театър на военните действия.

Това е първият случай на съвместна работа на два американски самолетоносача от 2016 година, когато в региона са били разположени корабите „Дуайт Айзенхауер“ и „Хари Труман“. В съпровода на самолетоносача „Ейбрахам Линкълн“ влиза испанската фрегата „Мендес Нунес“, което демонстрира ангажираността със САЩ на съюзниците от НАТО, включително испанския флот.

От лятото на миналата година Русия разгърна няколко военни кораба в Средиземно море, включително „Адмирал Григорович“, фрегатите „Адмирал Есен“ и „Питиви“, заедно с десантният кораб „Николай Филченков“ и ракетният кораб „Вишни Волочок“. Вестник „Известия“ съобщи през август, че Русия е събрала най-голямата военноморска група в Средиземно море от 2015 г. насам, включително 10 кораба, повечето от които са въоръжени с крилати ракети „Калибър“, като са изпратени и две подводници. В края на годината през ноември Русия изпрати нова фрегата с далекобойни крилати ракети „Калибър“ в Средиземно море – „Адмирал Макаров“.

На какво се дължи военното подсилване на НАТО и Русия в Средиземно море? Следва анализът на Валентин Цанков, бригаден генерал от резерва, експерт в Центъра за изследване на отбраната и сигурността и заместник-председател на Асоциацията на сухопътните войски, завършил Генералщабната академия в Гърция.

Валентин Цанков: Всяко нещо си има своя причина, разбира се. В конкретния случай във връзка с приключването на войната в Сирия или поне на мащабните операции, които се водеха от страна на сирийската армия срещу терористичните групировки, Русия продължава усилията си да закрепи своите позиции, които има в източната част на Средиземно море, именно в района на Сирия. Там в последните няколко месеца беше придвижена и приключена процедурата по сключване на договор между Руската федерация и сирийското правителство за наемане или продължаване по-скоро на базата, която се намира в Тартус, в това число военновъздушната й част, в това число и пристанището, за 49 години. Разбира се, тази база беше използвана, и в момента се ползва, и предвид дългосрочното й ползване – почти 50 години оттук нататък, Русия ясно показа, че в този регион ще има сериозна военноморска групировка и тя ще бъде базирана основно именно в тази база. От друга страна знаем, че след края на Втората световна война и началото на Студената война САЩ поддържат в Средиземно море Шести американски флот, който през различните години е бил с различна големина, различна численост, брой кораби и т.н., и във всеки един случай, когато е имало някакъв конфликт и са били засилени противоречията в отношенията между Изтока и Запада, по онова време, разбира се, по време на Студената война между Варшавския договор и НАТО, тази групировка беше усилвана. От тази гледна точка и във връзка със събитията в Либия, не беше неочаквано появата на още една авионосна група, начело с втория авионосец, така че в Средиземно море в момента се намират двете авионосни групи, които са с два самолетоносача. Привличането, разбира се, на испански кораб е демонстрация, че ученията не са единствено на военноморските сили на САЩ, а е привлечен и един съюзник, който е от региона, разбира се, ако говорим за Испания. Както казва Карл фон Клаузевиц, войната е продължение на политиката с други средства. В случая това нарастване на групировките от двете страни, струпването, както казахте, на по-голям от обичайния брой бойни кораби в Средиземно море е свързано именно с продължаване на политиката с други средства. Знаем, че имаме всички доказателства за това, че се намираме в начален стадий на нова Студена война. Ние всички помним, с какво беше свързана тя – с едно сериозно противостоене, с една сериозна готовност за започване на война, която може да прерасне в глобален мащаб. Така че основните причина са от икономически, политически характер и запазване на влияние в региона.

Водещ: Ген. Цанков, идва ли след Сирия битката за Средиземно море?

Валентин Цанков: Да, в този смисъл може да се каже, че това е продължение на противоборството между Русия и НАТО, в този регион имам предвид, Средиземно море, тъй като на практика американските войски бяха изтеглени по нареждане на американския президент от Сирия. Очевидно там режимът не беше сменен, независимо от сериозните усилия, които най-вече от американската страна бяха показани. Но тъй като може да се счита, че битката за Сирия беше изгубена, тя продължава в прилежащия морски регион – в Средиземно море. Искам тук да отбележа нещо, което е по-скоро напомняне, отколкото нова информация, но когато става дума за акватория и морски регион, какъвто е Средиземно море, знаем, че една съществена част от него представлява международни води и пространството над тези води също е международно въздушно пространство. От тази гледна точка, влиянието на различните сили в един такъв регион е от съществено значение както за поддържане на комуникациите, така и за поддържане на търговските връзки, за оказване на влияние и за оказване на натиск в някои случаи. Така че да, може да се каже, че битката в Сирия за надмощие, за съперничество, постепенно като че ли се изнася и продължава с по-висок темп в Средиземно море.

Водещ: Само за военно съперничество ли можем да говорим или двете страни – НАТО и Русия, крият по-сериозни замисли?

Валентин Цанков: Военното съперничество като правило е следствие на провеждана политика. Знаем, че в последните може би десетилетия, може би 10-12 години, НАТО беше разширено в посока на изток, тоест в непосредствена близост до границите на Русия, така че съперничеството придоби доста по-различен характер от този, който е бил в по-далечното минало или в началото на времето, когато Варшавският договор прекрати своето съществуване. Сега военното съперничество е по-скоро следствие на всички онези икономически и политически противоречия, които възникват, включително подсилени са всякакви дипломатически и икономически средства, в това число и санкциите, които се налагат, ангажирането на европейските съюзници от страна на САЩ за налагането на тези санкции, за удължаването им. И като цяло, разбира се, крайният резултат от това съперничество придобива друг вид и той е вече в сферата на военното съперничество.

Водещ: Според посланика на САЩ в Русия Джон Хъндсмън всеки самолетоносач в Средиземно море представлява сто хиляди тона международна дипломация, която трябва да демонстрира на Русия, че държавата трябва да прекрати дестабилизиращата си дейност по целия свят. Съществува ли опасност нов световен конфликт да започне от Средиземно море?

Валентин Цанков: Отговора си ще започна отзад напред. По-скоро не. Нов световен конфликт означава може би на всички грамотни хора, в това число и на тези, които управляват великите сили, те са наясно, че един такъв конфликт би довел до глобално унищожение на земята, на човечеството и може би на цивилизацията. Така че да се говори за това, че може да бъде предизвикан, да, по принцип е възможно. По-скоро ме изненадват твърде непремерените думи на американския посланик в Москва, че всеки самолетоносач представлява сто хиляди тона международна дипломация. Да се измерва международната дипломация и въобще дипломацията в хиляди тона изместване на самолетоносач, е бих казал твърде войнствен подход и поглед към международните отношения или двустранните отношения, ако щете, както е в конкретния случай. Даже оправдан или прикрит по някакъв начин с основната цел да бъде прекратена дестабилизиращата дейност, която се приписва на Русия по целия свят. Аз тук бих искал да приведа едни известни по принцип цифри, но като потвърждение на това кой каква дейност развива – дали тя е дестабилизираща и в каква степен. Русия има около 20 бази извън своята територия, докато например САЩ имат между 180 и 200 бази, даже говори се и за повече като бройки. Нещо повече, те са разположени по цялата повърхност на земното кълбо и практически от всяка една точка може да се реагира. Така че кой и в каква степен дестабилизира света, може би трябва да се прецизира и по някакъв начин да се оцени от друг ъгъл този въпрос.

Водещ: Ген. Цанков, още един казус се появи в този регион. Турция купува руския зенитно-ракетен комплекс с голям и среден обсег на действие, предназначен за противоракетна отбрана С-400 и първата партида от системите трябва да бъде доставена на страната през юли. САЩ твърдят, че руските системи за тази противовъздушна отбрана са несъвместими със стандартите на НАТО. Заплашват със санкции за евентуалното им придобиване и многократно повтарят, че могат да забавят или да отменят продажбата на най-новите самолети F35 за Турция. При лош сценарий за развитие на събитията какво може да се очаква?

Валентин Цанков: По този въпрос има доста сериозна доза спекула и тя е свързана най-вече с американско-турските отношения. Знаем, че те се влошиха особено след опита за преврат срещу Ердоган, тъй като по сведения на турските служби, а и впоследствие в голяма степен бяха показани доказателства, че специалните служби на САЩ имат сериозен пръст в организирането на този опит за преврат, неуспешен в крайна сметка. Това беше и началото на силно влошени отношения и в резултат на тях, разбира се, в много други сектори, в това число и във военната промишленост, в снабдяването на въоръжените сили с нови въоръжения настъпиха сериозни промени. Турция успя да преговаря успешно и да сключи договор с Руската федерация за придобиване на такива дивизионни С-400, които са най-вече за противоракетна отбрана, и в интерес на истината са доста технологично добре представени. Нещо повече, тази система е предназначена да разкрива чужди самолети, тоест в случая самолети, които принадлежат на НАТО, и от тази гледна точка те са доста сериозен стимул и сериозно оръжие в ръцете на турското управление в случай, че то промени по някакъв начин отношението си към САЩ или към съюзниците, или в случай, че на Турция й бъде по някакъв начин осъществена на нейна територия агресия. Това е хипотеза, която към момента не се потвърждава, но така или иначе натискът на САЩ спрямо Турция стигна до там да се поставя под въпрос доставката на F35. Само да отбележим, че това е всъщност най-новият самолет, на който се предвижда сериозно бъдеще, многоцелеви, пето поколение и т.н., от научна гледна точка доста добър. Но да не забравяме, че Турция участва в този проект, участва с пари, сключено е споразумение, така че не е много ясно, как ще бъде отстранена от производството на този самолет и съответно част от бройките да отидат за Турция. Винаги има вариант и всъщност ответната реакция на Турция е, че в случай, че не им бъде предоставена съответната бройка, която се полага, и която са подписали, F35, те ще потърсят други източници на съвременни оръжия. И тук неслучайно и в пресата, и в медиите се споменава за СУ57, руско производство, което е във всички случаи съвместимо с С-400. Така че можем евентуално да видим в близко бъдеще страна членка на НАТО, и то точно на южния фланг, която разполага с противоракетна отбрана на базата на С-400, и изтребителна, и разузнавателна, и всякаква друга авиация, на базата на съвременен руски самолет.

Водещ: В такъв случай стабилен ли е южният фланг на НАТО?

Валентин Цанков: Към момента нямаме индикации за това, че не е стабилен. Имайте предвид, че Турция по собствено желание няма да напусне НАТО. Тя е една от първите членки, всъщност от 1952 година. Но има и друг един тънък момент: тя не може да бъде изгонена. Защото решенията в политическите органи на НАТО се вземат с консенсус, тоест всяка една страна би следвало да е съгласна с напускането на Турция, а самата Турция не би гласувала. Даже всички други да са „за“, тя би гласувала „против“. Тоест такова решение не може да мине от чисто политическа гледна точка.

Водещ: Съществува ли вероятност напрежението и струпването на бойната техника от най-високи класове в Средиземно море да се прехвърли и към Черно море?

Валентин Цанков: Мисля, че към този момент това не е възможно и не е приложимо, тъй като и към момента действа спогодбата и договорът от Монтрьо  от 1936 година, който налага сериозни ограничения по отношение на тонажа, на бройките, на престоя – 21 дена. Виждате, че руската страна строго, внимателно следи дали тези срокове се спазват от страни членки на НАТО, чиито кораби пребивават в акваторията на Черно море. От друга страна, например самолетоносач там не би могъл да пребивава, тъй като е с доста по-голям тонаж, в пъти повече, отколкото е позволено. Освен това двата пролива – Дарданелите и Босфорът, са естествена преграда, която не би позволила оставането за дълго време в Черно море и рискът от влизане на такава групировка от военна гледна точка е огромен.

Водещ: Каква е готовността на България за участие в такива сценарии?

Валентин Цанков: От военно-техническа гледна точка България е с твърде скромни възможности, за да дава сериозен принос именно в това отношение – прехвърляне и т.н. Знаем, че повече от 15 години се води сериозна борба за построяването и снабдяването на военноморските сили с поне два кораба. В крайна сметка, от 11, 8, 7 и т.н. стигнахме до 2 кораба, за които съвсем наскоро, преди няколко дни беше отложено всъщност вземането на решение. По-скоро България би могла да бъде сериозен фактор и да въздейства със собствена сериозна национална позиция, аргументирана, в полза на това, че Черноморският регион би следвало да бъде зона, която да бъде с снижена степен на милитаризация, а в перспектива за демилитаризация. Това със сигурност е в интерес на България.

Цоня Събчева