Ген. Валентин Цанков: Непохарчени са за отбрана заделените 400 милиона лева в бюджета за тази година и се спекулира, когато се казва, че те били приходи

Валентин Цанков, бригаден генерал от резерва, експерт в Центъра за изследване на отбраната и сигурността и заместник-председател на Асоциацията на сухопътните войски, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Френският президент Еманюел Макрон призова за създаването на истинска европейска армия, която да защити континента от Русия, и която да не зависи от САЩ. Макрон настоява за обща европейска отбрана още от избирането му за президент през 2017-та година и това е втората му изява в тази посока. Първата е през миналата година, когато на 25-и юни 9 европейски държави обявиха създаването на европейска група  за военна интервенция – Германия, Белгия, Дания, Испания, Естония, Холандия, Португалия, Великобритания и Франция. България не е сред поканените. Прави впечатление, че президентът Макрон не казва и сега армия на ЕС, а европейска. Припомням, че председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер предложи през март 2015-та година създаване на обща европейска армия, но срещна съпротивата на Великобритания. Въпреки това призивите за действие в областта на отбраната доминираха дискусиите в ЕС, за да се стигне през миналата година до подписването на документа ПЕСКО – Постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната. Съдържа 17 инициативи: от подобряване на мобилността на съюзническите армии до бюджет за военни изследвания. Подписан е от 25 от 28-те страни-членки тогава, включително от България. Какво цели сега френският президент с вкарването на дискусията за европейска отбрана в познатата схема за създаване на обща европейска отбрана. Това е стара песен. Но защо се запява на нов глас? Обърнахме се за анализ към бригаден генерал от резерва Валентин Цанков, експерт в Центъра за изследване на отбраната и сигурността и заместник-председател на Асоциацията на сухопътните войски. Г-н Генерал, френският президент не крие, че идеята за обща европейска армия се възражда след обявеното от президента Тръмп намерение САЩ да излезе от договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие. Въпросът е, тази идея действително ли излиза на дневен ред или е само реакция по повод?

Валентин Цанков: Тази идея, както знаем, беше един от основните стълбове в предизборната борба за спечелване на президентското място на Макрон във Франция в областта на отбраната, разбира се, в областта на сигурността и тя по никакъв начин не излиза от неговите намерения той заема лидерското място в тази област в Европа от гледна точка на това, че Европа иска сама да се справя с предизвикателства в областта на отбраната. Разбира се, това че американският президент обяви всъщност, то още официално не се е случило излизането от този договор, който е на повече от 30 г. и който засяга много важния сегмент от ракетните съоръжения на големите страни, в т.ч. Русия, САЩ, Китай и т.н., това е сериозно изменение в баланса на силите. И понеже става дума за ракети, които са със среден или междинен обсег, в зависимост от това как се гледа от какъв ракурс, те засягат предимно Европа. Защото с такъв обсег, именно среден обсег, те разбира се не са междуконтинентални и могат да бъдат използвани там, където е съприкосновението им или по време на война с реални противници. Затова от тази гледна точка това допълнително натоварва темата и допълнително я усложнява. Така или иначе френският президент потвърждава линията, която е поел в областта на сигурността, а именно отделянето на Европа от опекунството или прекалено голямата мощ, която САЩ предоставя на НАТО. Доста добре известен е фактът, че всъщност близо две трети от военните способности в НАТО се предоставят от една държава, от САЩ. И останалите една трета се предоставят от всички останали страни-членки на Алианса. Разбирате за какъв дисбаланс става въпрос: от една страна между самите членки и от друга страна за каква огромна тежест в рамките на НАТО, включително вземане на политически решения.

Водещ: Ген. Цанков, как ще се свърже идеята за създаване на нова европейска армия с членството в НАТО? Няма ли да се препокрият действията и на двете структури? Ако трябва и на двете места финансиране – откъде пари?

Валентин Цанков: Въпросът е резонен и той засяга най-вече финансирането – от една страна. От друга страна, правилно разпределение на оперативните и военни способности на двата съюза. Той възникна след закриването на Западно-европейския съюз, това беше военната организация преди години на ЕС и беше заместена от така наречената в началото Обща европейска отбрана и впоследствие само Европейска отбрана заради несъгласието на част от страните членки, в т.ч. Дания, Великобритания да бъде наричана общоевропейска. Затова отиде към вариант да се нарича единствено само европейска отбрана. Въпросът със съгласуването на действията от една страна за време на операции и от друга страна като планиране на отбраната, е урегулирано по някакъв начин в Брюксел. Знаете, че там са централите и на двете организации на НАТО и на ЕС. Разбира се, нивото на амбиция за участие и провеждане на операции извън ЕС най-вече, е доста по-ниско в сравнение с това, което е в НАТО. Именно поради тази причина и поради тази разлика, че в едната организация участва една огромна мощ, най-мощната във военно отношение страна в света САЩ, а в другата остават единствено европейските съюзници и то част от тях, като, разбира се, към тях са добавени още няколко, които са страни членки само на ЕС.  Процесът със съгласуването е на доста високо ниво и за провеждането на една и съща операция се иска най-малкото съгласие или най-малко се уведомява другата организация. Тук обаче опира въпросът и до комплекта от войскови поделения и техника, които се използват или които са предвидени за едни и същи операции. Там е проблемът. Един вид, ако бъдат използвани тези средства за операциите на една от организациите, то другата не може да провежда поради това, че вече техниката и личния състав са заети. Т.е. въпросът със съгласуването е задължителен в такива случаи.

Водещ: Ако ЕС и САЩ от съюзници се трансформират в противници, процесът чии геополитически интереси би обслужил?

Валентин Цанков:  Аз мисля, че такова трансформиране, както казахте от съюзници в противници и де юре и де факто е невъзможно. Няма как супер силата САЩ да допусне в единия случай да играе ролята на водач в едната организация и след това да бъде противник на същите тези страни, с които е съюзник. Така че по принцип това е невъзможно, не би могло да се случи. А ако говорите за конфликти вътре, неразбирателства или някакви други проблеми, които възникват в рамките на ЕС по повод изтеглянето или намеренията, които бяха посочени от американския президент за излизане от европейския театър и насочване на вниманието към тихоокеанския театър на военните действия, това е друг въпрос. Това е въпрос на интереси, защото някой трябва да покрие и останалите празни места на излезлите от отговорност американски войски с европейски сили. За това обаче знаем, че има доста сериозни съпротива на някои от страните членки, които не желаят или публично поемат ангажимента, но на практика не изпълняват решенията, които бяха взети в Уелс за достигане на 2% от БВП на всяка една от страните на тези средства, които се отделят за отбрана. Този процес аз лично предвиждам и предвиждах и преди, че ще продължи доста дълго време. Ние сме също в числото на страните-членки, които са поели този ангажимент, но така или иначе във финансови измерения и изражение, този процент не се достига и нещо повече, не се залага реалната посока за достигането му. Просто визирам едни решения на правителството, които се изпълняват от министрите на финансите в планиране на средства например за модернизация в рамките на около 400 милиона лева за тази година, които са планирани за отбрана, но се поддържат и се държат в централния бюджет и ако до 31 декември не бъдат усвоени, а то всъщност вече сме започнали м. ноември, така че вероятността да бъдат усвоени клони към нула, те ще бъдат върнати обратно и няма да бъдат използвани за целта, за която са планирани и предвидени. Така по този начин се заявяват всяка година едни средства, които са значително по-голям процент от БВП, разбира се, недостигащи до 2%, но впоследствие реално при отчета през следващата година за похарчените средства за отбрана, се оказва че тези средства са просто останали в бюджета и даже, нещо повече, се спекулира в известен смисъл като се казва,  че те са приходи, всъщност те са непохарчени средства и отбраната е пострадала от това, че не са похарчени, защото не са закупени нови въоръжения.

Водещ: Кого лъжем в случая – НАТО, себе си, бюджетът, данъкоплатците?

Валентин Цанков:  Когото и да лъжем в крайна сметка не правим добро нито на себе си, нито на НАТО, защото ние все пак имаме някакви съюзнически задължения, поети ангажименти, имаме отделни сили, които са предвидени за участие в операции. Част от тях са планирани да участват в операции на собствена, на наша територия. И когато тези ангажименти не са изпълнени, всичко това е в ущърб на собствената национална сигурност.

Водещ: С какво да си обясним, господин генерал, липсата на интерес у нас към дискусиите за взаимоотношенията в отбраната? Те доминират в международната общност, у нас няма никакъв интерес?

Валентин Цанков: Бих казал, че ние доста добре сме затънали в блатото на собствения си проблем и ще ви кажа, ще ви изброя няколко примера, които красноречиво показват, за какво става дума. Например, става дума за това, че вече повече от 12-13 г. упорито се говори за закупуване на самолети, които да подменят тези, които са на въоръжение. Така или иначе този въпрос в продължение на тези 12-13 г. не се решава. Нещо повече, даже планираните тази година средства за закупуване на самолети няма да бъдат използвани – говоря за първия транш, защото най-малкото не е подписан договора, не е избран самолет. По същия начин стои въпросът с патрулните кораби във Военноморските сили, по същия начин стои въпросът с бронетанковата техника в Сухопътни войски. Ето тези наши проблеми са извадени или изведени на преден план в нашето публично пространство, те се обсъждат в медиите. Всичко останало, което е извън контекста на собствените проблеми, не се разглежда, защото то не е интересно.

Водещ: То и тези проблеми, които са изведени, те и те не се решават. Само се говори.

Валентин Цанков: Да. Дотук сме го докарали: до приказки, до обещания от типа, че дойде време да купуваме вече самолети, а всъщност ние помним какви обещания даваше сегашният министър-председател през предишни мандати, че самолети за бойната авиация на България ще бъдат закупени, чак след като бъдат построени магистралите. Магистралите не са построени.

Водещ: То и затова самолетите не са купени.

Валентин Цанков: И самолетите не са купени, разбира се. Като се има предвид, че това не са плодове или зеленчуци, които човек може да мине през пазара да си купи, а е бойна техника, която трябва да бъде поръчана, да бъде произведена. Междувременно трябва да бъдат обучени екипажите, резервни части, поддръжка. Един процес, който трае години наред.

Водещ: Какво  може да се направи?

Валентин Цанков: Моето виждане е, че с този въпрос трябва да се занимава правителство, което има истинските намерения да работи за собствената национална сигурност като елемент от общата сигурност от Алианса.

Цоня Събчева