Ген. Кирчо Киров: Албанският фактор желае да влезе в Европейския съюз не просто като съставна част от отделни страни, а като единна национална общност

Ген. Кирчо Киров, началник на разузнавателната служба в периода 2002-2012 г., в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: След проведената на вечерта на 29-ти  декември, събота, миналата година, церемония по подписването на Споразумението между Тирана и Прищина за въвеждане на съвместен контрол на границата между Албания и Косово, косовският премиер Рамуш Харадинай обяви, че през следващите месеци ще се работи за цялостното премахване на границата между двете държави на шенгенски принцип. Албанският премиер Еди Рама даде друга посока на възторга на косовския си колега. Според Рама, отваряне на границата с Косово и съществуването й на шенгенски принцип е само началото. В бъдеще подобен сценарий ще се обяви за Гърция, Македония и Черна гора. Какви са прогнозите пред осъществяването „Шиптърския Шенген“ и до какви процеси той може да изправи Балканите – въпросът е към ген. Кирчо Киров, началник на Разузнавателната служба в периода 2002-2012 година. Добър вечер и за много години, г-н генерал.

Кирчо Киров: За много години на вас и на слушателите на Радио „Фокус“.

Водещ: Ген. Киров, засега е факт, че от първи януари по границата между Косово и Албания е въведен контролът на едно гише. От първи април се очаква пунктовете да заработят по правилата на Шенгенската зона. Какво всъщност ще се промени?

Кирчо Киров: Това е новина, която на пръв поглед само изглежда като новина, а всъщност това е резултат от последователно и систематично изпълнение на програмата и на двете правителства – в Тирана и в Прищина, и на договорености, които имат не само двустранен, но и по своя смисъл, и регионален характер вътре в албанския етнически фактор като цяло. За да поясня мисълта си напомням само, че преди около 2-2.5 години, може би 3 в Тирана се проведе среща под егидата на ръководството на същия Еди Рама, който сега е лидер на Албания, министър-председател на Албания. И в тази среща участваха кметовете на най-големите общини не само в Албания, но и в Косово, в Македония, в Черна гора, и ако не ме лъже паметта, и от Босна и Херцеговина. Какво искам да кажа с това? Искам да онагледя нещата, че сред албанските етноси от албанския етнически фактор от много години текат – нека да не прозвучи силно, но интеграционни, обединителни процеси. Това от една страна. Практическото премахване на границата, което ще се случи след няколко месеца, беше оповестено миналата година още, когато Рамуш Харадинай заяви, че от Нова година границата между Албания и Косово практически ще падне. Всъщност, ето това е нещото, на което трябва да погледнем с уважение, а именно тази последователност и систематичност в действията на албанските ни съседи. Какво ще се промени? Ще се промени това, че първо, икономическите отношения между Албания и Косово, които имат значение и за двете страни, ще се интензифицират. Ще се даде добър пример на албанските общности в другите балкански страни, там, където те съществуват. И в същото време ще даде и се дава вече практически сигнал към Европейския съюз, кандидати за членство в който са и Албания, и Косово, и в напреднала фаза Белград и Черна гора – и Подгорица, в преддверието на подготовката се намира и Македония, че албанският фактор желае да влезе в Европейския съюз, да влезе не просто като съставна част от отделни страни, а като единна национална общност. Защото това е възможно.

Водещ: Г-н генерал, но доколко сценарият „Албанци без граница“ би бил възможен с Гърция, Македония и Черна гора? И щеше ли албанският премиер да го огласява без предварителни сондажи с правителствата на тези страни?

Кирчо Киров: Това във всички случаи е съгласувано с някого. Този някого, аз визирам и Европейския съюз, и преди всичко САЩ, защото публична тайна е, че зад всички действия на албанския етнически фактор преимуществено и с цялата си сила стоят САЩ. Що се отнася до това, дали е съгласувано с представители и правителствата на тези страни, които вие споменахте, възможно е да са водени сондажни разговори. Нямам информация за това. Но аз съм по-склонен да мисля, че това е демонстрация на привързаност към европейската интеграция, защото интеграцията, обединението на албанския етнически фактор е възможен единствено и само при падане на границите, а това е възможно единствено и само в условията на покриване изискванията на „Шенген“, тоест, т.нар. „шенгенски условия“, и само и единствено тогава. Иначе, това предполага, такова обединение предполага насилствена промяна на границите, което на този етап не се приема от никого, най-малко от сериозните фактори в Брюксел и във всички останали столици на великите сили – САЩ, в това число и в Москва, която е най-яростният противник на промяната на границите в тази част на региона.

Водещ: Г-н генерал, прави впечатление, че от страните-членки на реалния „Шенген“ няма реакция на този опит на подобие. Защо?

Кирчо Киров: Трудно ми е да отговоря конкретно защо, но съм склонен да смятам, че водещите страни от Европейския съюз, особено тези, които са в Шенгенската зона, досега като че ли изчакват малко. Въобще Европейският съюз по отношение на тази част от света, която е конкретно част от нашия регион, е в по-бавна, по-пасивна позиция, въпреки че е домакин на разговорите и се явяваше по някакъв начин медиатор на разговорите, които се водят в Брюксел между представителите на Прищина и Белград. Мисля си че те очакват да видят какви са резултатите, какви конкретни резултати ще има, очакват да видят реакциите на двете най-големи сили, които са заинтересовани, които са в директен сблъсък тук, на Балканите, поради голямото вече преимущество, което придобиха САЩ, а именно САЩ-Русия. Засега като че ли се правят преценки, доколко и как това ще се отрази на преговорния процес в Брюксел между албанците и сърбите, между техните ръководители, защото тук има един такъв момент, който има малко вътрешен характер за самото Косово – това са личните взаимоотношения между Хашим Тачи и министър-председателя Рамуш Харадинай. Защото видно е, известно е, че определен от Косово да води преговорите със Сърбия е Хашим Тачи, но ясно е и се знае, че между двамата съществуват известни различия по отношение на това как да се водят тези разговори и какви цели да се преследват. Така че Европейският съюз засега заема изчаквателна позиция, която е в стила на европейските институции от самото начало на започване на преговорите между Прищина и Белград.

Водещ: Щом САЩ засилват присъствието си в Западните Балкани, каква е цената?

Кирчо Киров: Цената е висока. Цената е на първо място преди всичко изтласкване на Русия във възможна максимална степен от региона, което е всъщност стратегическа цел на САЩ за завземане на колкото се може повече и по-силни позиции в региони, където руските интереси са доминирали в един период от историческото им развитие, но сега те са в глобалния кръг на интересите на САЩ. Нашият регион като цяло попада под тези интереси, в сферата на тези интереси. Цената е висока. И най-високата цена ще плати Русия, защото Русия е в защита, глуха защита на своите интереси в района на Балканите, и бавно и мъчително отстъпва позиция след позиция. Но Русия не се предава – историята го е доказала. И ние все още нямаме увереност и трудно може да се прогнозира, каква ще бъде реакцията на Русия в следващия период в обозримото бъдеще. Би могло да се хвърли връзка и между нашия регион и малко по-далечния, макар и също в опасна близост до нас регион на Близкия Изток, където САЩ започнаха да изтеглят своя контингент – Сирия. Възможно е и е логично да се предположи, че всичкото това се случва и в една договореност или най-малкото в една информираност на руснаците и другите фактори, които играят в Турция, които играят в Близкия Изток, в Иран за намеренията на САЩ. Но забележете, тук има и един вътрешноамерикански политически фактор, а именно малко хора вече си спомнят, че в началото на своето представяне като кандидат-президент днешният американски президент Доналд Тръмп заяви, че ще изтегли американските войски от Сирия, и това като че ли някак си се забрави. Той тогава каза: „Какво ще правят нашите момчета там?“ Така че възможно е да се търси логическа връзка в тази релация. Но пак подчертавам, основното е Русия тук, в европейската част на нейната територия да бъде затворена, да бъде заобиколена от съюзници на САЩ, от НАТО и от Европейския съюз, и регионът да бъде доминантен на техните интереси, в които сме включени и ние, защото ние сме членове на НАТО и на Европейския съюз.

Водещ: А каква е връзката с предстоящото официално посещение на руския президент Владимир Путин в Белград на 17 януари?

Кирчо Киров: Аз бих свързал нещата с усилията на Русия за запазване на своето влияние в региона и с реалните възможности, които Русия има за влияние по отношение на Сърбия. Путин не си позволява да ходи къде да е  и как да е. Във всички случаи тази договорка ще бъде подплатена с някакви допълнителни анекси или отношения, и договорености, на които може би няма  да бъде даден публичен характер, но пристигането на Путин в региона е знаково по отношение подкрепата му и лично за президента Александър Вучич, и за Сърбия, като единственият може би оставащ тук фактор на руско влияние, на руски интереси в региона.

Водещ: Каква съдба ще има идеята за размяна на територии между сърби и косовари?

Кирчо Киров: Аз мисля че тази идея ще продължи да съществува така, както в годините до момента съществува, но тя ще продължи да бъде предмет и напрежението, както посочих вече между Хашим Тачи и Рамуш Харадинай, защото Харадинай не е привърженик или поне не се е изявявал силно като привърженик на тази идея. Но аз мисля че най-важното в случая за позициите и на двамата ще бъде как САЩ преди всичко и в частност донякъде и Европейският съюз, ще подходят към перспективите за възможно развитие на такава идея от една страна, от друга страна зависи как сърбите ще възприемат въпреки някои сигнали от страна на Вучич в средата на миналата година и през втората половина на изминалата година на благосклонно посрещане на подобна идея. Но как ще се договорят те с руснаците и как това ще отговори на интересите на Руската федерация, защото те са свързани – съдбата на Косово е свързана и се интерпретира еднозначно от руска страна и от самия президент Путин…

Водещ: Да, свързвайки я с Украйна.

Кирчо Киров: Да, свързвайки я с Украйна, свързвайки я с Крим, свързвайки я с двете кавказки републики – Абхазия и Осетия. Така че ще трябва да изчакаме малко да видим какво, и не малко – какво развитие ще има тази идея, и дали изобщо ще има развитие, защото мисля си, че това по-скоро би довело до политическата смърт на Александър Вучич като президент и политик в Сърбия, тъй като в замяна би трябвало по исканията на албанците, на косовските албанци да бъде отстъпена долината на Пешево, което е отстъпване на сръбска територия и за него е равнозначно, пак повтарям, на политическа смърт.

Водещ: При обединение, дори виртуално, на албанските етноси, коя е най-уязвимата държава на Балканите?

Кирчо Киров: Знаете ли, това е многоаспектен, многопосочен въпрос, и аз мисля, че всички ние, които сме на Балканите, сме уязвими. Уязвими сме, защото трудно е да се приеме, че нереализирала се Съюзна Република Югославия от мотото на Милошевич „Всички сърби в една държава“ ще бъде приета като оправдание на албанците да бъде създадена единна чисто етническа албанска държава или албанска територия. Така че техният стремеж към обединение, към интегритет ще се развива в други условия, и той е тясно свързан със съдбата на самия Европейски съюз, тъй като това би могло да се случи единствено и само в рамките на единен Европейски съюз, при който има мащабно и повсеместно действие на шенгенските принципи, което е в полза и за нас по отношение на Македония. Но конкретно в обозримото бъдеще е трудно да се прогнозира, кога и как това ще се случи.

Водещ: Г-н генерал, вие познавате много добре региона в неговите и национални характеристики, говори ли ви нещо песента „Тамо далеко“?

Кирчо Киров: О, да. Това е песен на сръбските войници, избягали от бойните полета на остров Корфу и на други места, където сръбската армия се е изнесла след провала й на Южния фронт. Тя е една прекрасна по мелодика и съдържание песен, особено ако човек знае нейната история и проникне в дълбокия националистическия характер на всичко това, което се е чува…

Водещ: Адекватна ли е ситуацията днес като съдържание към текста на песента?

Кирчо Киров: Донякъде е адекватна дотолкова, доколкото Сърбия беше основният основополагащ фактор на голямата държава Югославия и на последващата след това Съюзна Република Югославия. И всъщност, Сърбия загуби всичко, остана само „уж за Сърбия тясна Сърбия“, както казват сърбите, след като загуби и Косово. Реално погледнато Сърбия е една средноевропейска държава. Така че Сърбия загуби много. От разпада на Съюзна Република Югославия Сърбия загуби най-много. Случилото се със сърбите е историческото предупреждение за албанците

Цоня Събчева