Ген. Кирчо Киров: Важно за България е на кого и как се подчинява и форматира ислямското вероизповедание

Ген. Кирчо Киров, началник на Националната разузнавателна служба от 2002 до 2012 г., в интервю за седмичния обзор на Радио „Фокус“ „Метроном“

Водещ: Сръбската агенция за разузнаване и сигурност BIA е задържала 35-годишен джихадист-единак, който е търсил контакт с ислямските организации и е подготвял терористични нападения на територията на страната. По какви канали навлиза ислямизацията на Балканите? Събеседник е ген. Кирчо Киров – началник на Националната разузнавателна служба от 2002 до 2012 г. Ген. Киров, известна е информацията, че радикални ислямистки организации планираха – и продължават да го правят – до 2020 г. да ислямизират Балканите, за да им послужат за „самолетоносач“, с който да отворят врати за навлизане на исляма в Европа. Въпросът е, по какви канали се случва и по какъв начин може да се, ако не предотврати, то поне ограничи?

Кирчо Киров: Да, действително вие сте права – такава информация прониква и прониква нееднократно, включително в средствата за масово осведомяване. Какво може да се каже – и което е важното – тук, за региона на Балканите, в това число и за нашата страна? Преди всичко, на Балканите съществува голяма ислямска общност, в различните държави – по различен начин структурирана, изповядваща различни течения на исляма, в това число и салафитското течение, което е най-радикалното. Особено характерно е това за страни, които са в близост до нас, в региона на Югоизточна Европа, или т.нар. „Западни Балкани“. Тук става дума преди всичко за Македония, за Албания, част от Черна гора, за Босна и Херцеговина, за част от Сърбия, областта Санджак или областта Рашка, както е известна също. По какви канали прониква? Каналите са най-различни. Аз не бих се наел да ги изброявам всичките, защото те имат строго специфичен и строго индивидуален характер, но бих формулирал най-малко три вида канали. На първо място, това са каналите на връзките на ислямските общности в региона на Балканите с ислямски структури от екстремен характер, от терористичен характер. На второ място, разбира се, това са центровете, ислямските центрове, които съществуват в държавите на Балканския полуостров. На трето място, безусловно това е каналът на бежанците и мигрантите. И в тоя ред на мисли биха могли да се изброят поне още няколко канала, по които прониква това течение. Например, каналът на завръщането на бойци от Балканите, които са участвали в сраженията по военните полета на Сирия и на Ирак. Известно е, че голяма част от лица, които произхождат от държави на Балканския полуостров, като Албания, като Косово, като Македония, взеха и продължават да вземат активно участие в бойните действия в Близкия изток. Един от изявените военни командири на „Ислямска държава“, който беше убит в сраженията, беше от албански произход, човек, който произлиза от Косово. Преди около половин година излезе голяма статия на „Ню Йорк Таймс“, която човек, като я четеше, имаше усещането, че чете оперативни документ на специалните служби. В нея много ясно и много конкретно се посочваха данни за наличие на ислямски ядра, на ислямски клетки в този регион, който аз посочих, и особено се акцентираше върху територията на Косово. Така че ето това са каналите. Аз тук бих могъл да отворя една скоба и да кажа: особено важно за България е на кого и как се подчинява и форматира ислямското вероизповедание, защото известно е, че в България има голяма ислямска общност и в подавляващото се мнозинство тя се състои от етнически турци, но съществуват канали на транзитно преминаващи през страната и незнайно къде отсядащи хора, свързан и с терористични структури. И разбира се, че когато говорим за България, не можем да подминем явлението в Пазарджик – ислямизацията на една част от ромската общност, която продължава да бъде обект на особено внимание и на специалните служби, и на съдебните власти. И естествено, трябва да се има предвид, че това е – което е особено – част от опитите за разединяване на нашата нация, за дезинтеграция на българската нация и внасяне на разкол и на противоречия между различните части на етнически общности и части на българската нация, което е особено опасно.

Водещ: Ген. Киров, тук искам да приложа като илюстрация пример от моето летуване, от моята отпуска преди седмица. На плаж в Северна Гърция под една шатра – голяма група хора, около 8-10 човека, бяха облечени в традиционно ислямско облекло. Жените бяха с бурки, с фереджета или хиджаб – различни, по различен начин, но всички бяха облечени от глава до пети. Седяха си под шатрата при горещина от 35-36 градуса. Но най-интересното в случая беше, че те разговаряха на български. Правеха си селфита сред заобикалящите ги и гледащи деликатно изумено почиващи по бански костюми. Говореха на български, снимаха се от различни ъгли на плажа и т.н., очевидно предназначени за по-голяма информационна демонстрация. Ето този случай на българското Черноморие би бил невъзможен. В Гърция, обаче, българи, изповядващи ислям, демонстрират на плажа традиционно облекло, срещу която документирана със снимки демонстрация вероятно очакват да получат някакви бонуси.

Кирчо Киров: Това е пример как процедират ислямските структури и хората, които те са успели да привлекат на своя страна. Аз нееднократно, пък и мои колеги експерти сме подчертавали, че голямата битка с радикалния ислям всъщност се води не толкова на територията на Сирия, на Ирак и на Близкия изток, най-общо казано, пък и в Пакистан, и Афганистан, и други страни на Далечния изток. По-скоро голямата битка с „Ислямска държава“, „Ал Кайда“ и техните производни предстои тепърва и тя ще бъде продължителна. И нейният край е трудно да се прогнозира, но това е битка с идеологията на „Ислямска държава“, на върха на която стои радикалният ислям. Тази идеология, този радикален ислям са до такава степен разпространени по света. Особено активно се използват социалните мрежи, в които работят и в които общуват помежду си маси от млади хора, които са в повечето случаи и криминално проявени, и недообразовани, и неразбиращи същността на това, което ги обхваща като мрежа, и те се саморадикализират. Ето, аз пропуснах да кажа, че един от каналите за проникване на радикалния ислям, това е процесът на саморадикализация на млади хора, и то хора, които са изповядвали преди това друга религия. Както е случаят в Сърбия – вероятно този човек е изповядвал християнска религия.

Водещ: Да, християнин, бил е етнически сърбин.

Кирчо Киров: И това е също една от големите опасности, защото едно е да се бориш на бойното поле, където виждаш противника пред себе си, съвсем друго е да се бориш с враг, който е енигматичен, който не се вижда, който е лепкав и обхваща сърцето, душата, психиката на хората от всички страни. Ето това е нещото, което аз считам, че е може би най-опасно и към което трябва да се насочени усилията на всички, които се борят с това явление – радикален ислям. Защото радикалният ислям какво е по същество? Това е политическата доктрина на екстремните структури, на екстремистите, които изповядват ислямска религия. Всъщност борбата с това явление, пак подчертавам, ще бъде най-дълга и най-труда.

Водещ: В какво ще се състои тя и каква конкретно работа трябва да извършат съответните структури за сигурност, и по-специално – какво трябва да прави и България?

Кирчо Киров: Знаете ли, аз мисля, че борбата с радикалния ислям и с неговите представители преди всичко трябва да се води на политическо и на държавно ниво. Разбира се, че специалните служби са тези структури, които са оторизирани да водят в конкретика тази битка, но създаването на условия за пълноценна интеграция, за нормален живот на различните етнически общности, особено на ислямските религиозни общности, това е въпрос на държавна политика – на държавна политика в образованието, в духовността, в културата; на държавна политика, която да създава условия за развитие, за просперитет на младите хора, да не ги оставя в ръцете на проповедници, на „месии“, изповядващи ислямската религия. Особено в западните страни, нашите съюзнически държави от Европейския съюз и в НАТО особено характерни са центровете, които са създадени около молитвените домове. И ние всички сме свидетели как голяма част от радикализиралите се млади хора са тези, които са посещавали системно подобни религиозни центрове. Т.е. в този смисъл произтича задължението и на специалните служби, и на държавите от една страна, да създават условия за нормално развитие на религията, на религиозните общности. Но от друга страна, да се стремят максимално да контролират дейността на тези центрове, на подобни структури, за да долавят отрано и превантивно признаците, симптомите за развитие на екстремизъм и за планове, намерения на лица, усвоили радикалния ислям и попаднали под неговото влияние в посока тероризъм и екстремални действия.

Водещ: Казахте нещо много важно в началото – в каква посока ще се форматира традиционното мюсюлманско вероизповедание в България и какво ще бъде поведението на неговите духовни водачи. Това как би могло да се наблюдава?

Кирчо Киров: От една страна, това е много важно – развитието, подпомагането, създаването на условия за развитие на нормалното ислямско вероизповедание, подкрепата за хората и за лицата, които го изповядват, и за представителите на това вероизповедание. От друга страна, много е важно това вероизповедание да се развива в унисон с цивилизационните ценности, които са възприети от основната част на българската нация в случая. И тревожното – аз искам да подчертая това – за мен и за много хора тревожното се състои в това, че голяма част от българските мюфтии и от хората, които ръководят ислямската общност, са подчинени на органи на чужда държава, на Дианета на Турция, че те са получили не само своето образование, но те получават и своите заплати от там. И това води до смесване на религиозното вероизповедание, религиозното обучение и убеждаване на хората, които изповядват ислямска религия до смесване с политическия интерес. И оттам една крачка, не, една стъпка е до прокарване на чужди интереси. Ето това е нещо, което подлежи на контрол от държавата и на първо място със специфичните методи и средства на специалните служби, тъй като те са на първата линия на защитата на националната сигурност и това е тяхно конституционно задължение.

Цоня Събчева