Ген. Кирчо Киров: Възможно е преначертаване на границита на Балканите, заради засилването на албанския фактор

 

 

 

Ген. Кирчо Киров, бивш ръководител  на Националната разузнавателна служба в интверю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Македония е пред формиране на правителство между ВМРО-ДПМНЕ и най-голямата партия на етническите албанци Демократичен съюз за интеграция (ДСИ). Това правителство обаче може да се случи с цената на една договорка – за пълно въвеждане на двуезичност на цялата територия на Македония. Какви биха били политическите, но и етническите и социални последици от въвеждането на албанския език като официален в Македония? Означава ли това разделение на страната и трябва ли България да се тревожи от едни такива процеси? Говорейки за Балканите, ще коментираме и срещата в Брюксел за потушаване на напрежението между Косово и Сърбия.  Наш събеседник е ген. Кирчо Киров, бивш ръководител  на Националната разузнавателна служба.  Ген. Киров, едно въвеждане на двуезичност в цяла Македония, не само там, където има 20% албанско население, това означава автоматично и обслужване на албански език във всички общински администрации, може ли това въвеждане да доведе до някакъв вид фрагментация, до разделяне на Македония?

Ген. Кирчо Киров: Аз съм убеден, че това е част от процеса за разделяне на Македония и смея да прогнозирам, че в някаква степен поставя под въпрос самото съществуване на държавата Македония. С  интерес наблюдавам действията на Груевски и неговата партия по отношение на този момент, защото, както е известно, Груевски само до преди месеци, до преди изборите беше категорично против въвеждането на албански език като втори официален език в държавата. Нормално е албанският език да се възприеме добре като втори език в западните части на Македония, която по същество е албанизирана. Това е районът на Кичево, на Тетово, Струга, това са райони, които почти изцяло са албанизирани. С много голяма тревога ще бъде възприет този момент от населението от източните части – Титово, Велес, в които райони почти няма албанско население. А дотолкова, доколкото в този смисъл албанският език се приближава към нашата граница, трябва наистина да наблюдаваме с тревога тези процеси, защото неминуемо на тази база аз считам, че ще възникнат огнища на напрежения и моменти. Това ще се отрази на цялостната обстановка и стабилитет на Република Македония.

Водещ: Говорим за едно засилване определено на албанското влияние в целия регион. Каква трябва да бъде българската позиция и за какво трябва да внимават най-вече службите?

Ген.Кирчо Киров: Службите трябва да наблюдават тези процеси много внимателно, защото по същество това са процеси на сепаратизъм. В основата си те имат сепаратизъм. Забележете действията на албанския фактор. Ние сме свидетели на едно самообособяване, самоопределяне на албанския фактор на три различни територии под ръководството, под мантрата на Тирана. Тирана се оформя като център, който ръководи това самообособяване на албанския етнически фактор. В никой случай не бива да се счита, че срещите на кметове от Косово, Черна гора, Македония и самата Албания  под ръководството на Еди Рама, получаването на наставления от Тирана как да бъде провеждана политиката за въвеждане на двуезично обучение в Македония, са неща случайни. Това е част от общия стремеж на албанския фактор за едно по-плътно обособяване и е част от усилията на албанския фактор към една единна държавност, която единна държавност вероятно те виждат в рамките на един Европейски съюз (ЕС). От тази гледна точка ние сме свидетели и на известна разлика в политическите виждания на албанските партии и на македонските партии, които са най-настоятелни в това Македония да полага усилия за приемане в ЕС и в НАТО.

Водещ: Казвате, че това е идеята за национално, държавно самообосябаване на албанския етнос.

Ген.Кирчо Киров: Да, аз отдавна считам така.

Водещ: Докъде може да продължи този процес? Какви могат да бъдат най-лошите, най-крайните сценарии? Допускате ли преначертаване на граници?

Ген.Кирчо Киров: Най-лошият сценарий е преначертаване на границите в Югозападната част на нашия полуостров и аз считам, че албанският етнос последователно се стреми към това. Спазвайки натрупания опит от своите действия по отношение разпадането на бивша Югославия, на бившата голяма Социалистическа Федеративна република Югославия и на последвалата я Съюзна република Югославия, които доведоха до обособяването на Косово като самостоятелна държава, мисля, че албанският етнос, който е най-младият етнос на територията на Балканите и който не е изживял в своята цялостност своето държавно обособяване, чувството за държавност, по този начин трябва да се реши албанският национален въпрос. Дотолкова, доколкото на територията на Балканите нито един по същество национален въпрос, в това число и българският, и сръбският и албанският не са решени докрай, очевидно е, че тежненията на албанския етнос са насочени към едно такова развитие. В този смисъл представляват една сериозна заплаха за стабилността на региона.

Водещ: Казахте колко внимателно трябва да се следят тези процеси от българските служби, но когато говорим за едно преначертаване на граници, каква трябва да бъде позицията на международната общност към този проблем?

Ген. Кирчо Киров: Аз мисля, че международната общност трябва да насочи усилията си към едно успокояване на албанския етнос и към едно насочване на неговите усилия в по-нормално русло и недопускане на ексцесии, включително военно-сепаратистки действия, до възстановяване на различните паравоенни и парамилитаристични формирования на албанците, на които бяхме свидетели в 90-те години на миналия век. Световната и в частност европейската общност трябва да положи усилия за поставяне под контрол на тези процеси и очевидно тези усилия трябва да са насочени към това регионът да бъде час по-скоро приет в ЕС. С подобни сложни, нерешени национални въпроси, от друга страна, приемането в ЕС като че ли се отдалечава и Македония е пример за това, защото Македония има своите нерешени въпроси и на двустранна основа – и на границата с Черна гора, и границата с Косово, и двустранните отношения с България.  Аз считам, че в обозримото бъдеще близо до нас се очертава едно сериозно огнище на напрежение и поради тази причина считам, че нашите специални служби, нашите дипломатически служби трябва да бъдат нащрек и много внимателно да наблюдават тези процеси. Трябва да се опитваме да влияем, доколкото е възможно, като активна страна, член на ЕС и НАТО, да влияем върху тези процеси в посока, отговаряща на българските национални интереси, а българските национални интереси са свързани с това да не бъде допускано ново разделение на територии или обособяване на територии и нова промяна на границите в нашия регион, въпреки че като че ли тези процеси водят към това.

Водещ: Казвате „огнище на напрежение на Балканите“. Такова напрежение в последните седмици има и по линията Косово-Сърбия, в контекста и на срещата в Брюксел, която уж трябва да нормализира тези напрегнати отношения. Можем ли, ген. Киров, да очакваме реални резултати от подобни срещи? Обратим ли е изобщо процесът на конфликт, на дестабилизация по тази линия?

Ген. Кирчо Киров: Разглеждайки възможностите на подобни формати на такава една среща, която се организира в Париж, може би трябва да направим една реминисценция по отношение на процесите преди обособяването на Косово, т.е. на разговорите, които тогава се водиха в Рамбуйе и с какъв резултат завършиха те. В конкретния случай имаме две различни изходни позиции. Косово вече е  самообособено и признато от голям брой държави като самостоятелно държавно формирование, Сърбия вече е самостоятелна държава, не е в рамките нито на СР Югославия, нито на по-старата СФР Югославия. Така че тези изходни позиции трябва да са насочени към постигане на споразумение за мирно съвместно съществуване. Дотолкова, доколкото и двете държави се стремят към своето утвърждаване, но имат нерешени въпроси, усилията на международната общност трябва да бъдат насочени към това да бъдат подпомогнати двете държави към решаването на тези въпроси. Това решаване е твърде трудно и вероятно ще продължи дълго, защото историческата памет на сръбската нация е сериозно обременена от проблема „Косово“. Вие знаете, че Косово се счита за „люлката на сръбската цивилизация“, на територията му има голям брой етническо сръбско население, голям брой сръбски манастири, отношението на албанците и към сърбите, и към техните духовни средища е отрицателно, агресивно-отрицателно и всичко това затруднява, спъва, стагнира процеса на разбирателство между двете държави и усилията на Косово да бъде признато и от Сърбия като самостоятелна държава.

Водещ: Значи можем да очакваме и още провокации като тези с влака?

Ген. Кирчо Киров: Определено. Определено трябва да очакваме, всички те са насочени и във вътрешен план към своето собствено население от страна на Сърбия към повдигане градуса на национализма сред сръбското население и укрепване на  позициите на местното сръбско ръководство. По аналогичен начин постъпва и албанското ръководство, така че с интерес ще наблюдаваме това, което се случва под формата на преговори във Франция.

Албена ИВАНОВА