Ген. Кирчо Киров: Дано България със своите колебливи движения във външнополитическата област не е докрай разрушила доверието към себе си в руското ръководство

Ген. Кирчо Киров, началник на Разузнавателната служба в периода 2002-2012 година, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Завърши двудневното посещение на министър-председателя на Руската федерация Дмитрий Медведев. Каква е равносметката? Въпросът е към ген. Кирчо Киров – началник на Разузнавателната служба в периода 2002-2012 година. Добър вечер, г-н генерал.

Кирчо Киров: Добър вечер.

Водещ: Ген. Киров, имаше ли фокус това посещение? Каква бе целта на руския министър-председател?

Кирчо Киров: Задавате ми труден въпрос. Трябва да призная в самото начало, че въпросът е труден. Аз бих отговорил по следния начин: най-напред да погледнем има ли полза от това посещение и как да го оценим – позитивно, негативно. В този смисъл, струва ми се, че посещението трябва да бъде оценено позитивно. В крайна сметка то се явява продължение, развитие на контактите на високо ниво между държавните ръководства на България и Руската федерация, и продължение след посещението на президента и на премиера миналата година в Русия, които не донесоха някакъв конкретен резултат. И като говорим за конкретен резултат, тук вече идвам до отговора на вашия въпрос – трудно е да се изведе от това посещение конкретен резултат. Оставам настрана там няколко документа и разменени пожелания в сферата на туризма. Обаче, оттук нататък като че ли въпросителните стават все повече, а неяснотите подпомагат задаването на такива въпроси. В този смисъл, струва ми се, че посещението нямаше някакъв точен фокус, някаква точна концентрирана и формулирана задача, най-малкото поради обстоятелството, че в стратегическите за България теми, особено в сферата на енергетиката, не бяха подписани никакви документи, а същевременно бяха увеличени въпросите какви проблеми има да се решават в тази сфера. И останахме за пореден път в сферата на пожеланията.

Водещ: Енергийните проекти бяха основна тема в разговорите между двамата премиери – българският и руският. Но докато българският премиер, и досега всъщност българската страна твърди, че Русия ще бъде основен доставчик за хъба „Балкан“, то президентът на „Газпром“ Алексей Милер го опроверга.

Кирчо Киров: Ето, за това говоря, че се увеличават въпросите и неяснотите покрай тях, как ще съществува хъбът „Балкан“ без диверсифициран приход на газ към него. Тоест, как само с руски газ ще съществува  хъбът „Балкан“. Известно е, че Третият енергиен пакет на Европейския съюз предвижда известно съотношение между собствениците на газоразпределителната мрежа и присъствие на газови доставки по тях от различни източници. На този етап не се вижда какъв различен, освен руски газ, би могъл да постъпва в хъба „Балкан“. Ние загубихме доста години във вътрешни битки и спорове за едно или за друго на тема „Газ и газови енергийни доставки за България“. Ние, като се започне още от може би забравения вече от българските слушатели и публика въпрос за тръбата, която трябваше да се строи към  България преди още „Южен поток“, и която зави и отиде в Турция. „Южен поток“ беше спрян, на всички ни е известно как и защо. Сега идва „Турски поток“, но ето, възниква и другият въпрос – съгласно плановете за „Южен поток“ България трябваше да транслира около 60 или 64-65 милиарда куб. м газ, сега тук говорим за 1/5 запълване на тръба, която ние тепърва трябва да строим. И въпросът е в това, че не е ясно кой ще финансира строежа на тази тръба. Едно ще е, ако се строи и финансира от руската страна, друго е, ако се строи и финансира в размер до 3-3.5 милиарда, както се говореше, от българска страна. Така че отново нещата опират до това – реши ли някакви въпроси посещението и разговорите на премиера Медведев с премиера Борисов или въпросите се увеличиха. Всъщност, трудно е да се даде конкретен отговор и поради обстоятелството, че много малко е официалната информация за проведените на четири очи разговори. Това, което аз коментирам и говоря, е на базата на официалната информация, която излезе в средствата за масова осведомяване.

Водещ: Отделни елементи от нея обаче наистина поставят повече въпроси, отколкото са наличните отговори, а именно формулираната от руския премиер позиция, че „Турски поток“ може да продължи през българска територия, ако получи твърди гаранции от Европейския съюз, нещо, за което от българската страна нямаше отговор, нито коментар.

Кирчо Киров: Ето това е един от въпросите, който съдържа голям обем неяснота. И той всъщност опира до архиважното обстоятелство: доколко българската страна имаше готовност за такова посещение на втория човек в Руската федерация, на тази огромна световна велика сила.

Водещ: Според вас, ген. Киров, беше ли готова българската страна?

Кирчо Киров: От това, което излиза в средствата за масово осведомяване, аз оставам с впечатлението, че този въпрос остава да виси във въздуха. Иначе, ако ние си бяхме подготвили домашното, нямаше премиерът Борисов да прибягва до уверението, че той се е разбрал с Юнкер. Юнкер днес го има, утре го няма, но ние нямаме собствена позиция, извоювана позиция в Европейския съюз, така, както Германия си извоюва своя собствена позиция и постави ребром въпроса за дострояването на „Северен поток 2“. Ние такава позиция нямаме. И аз се питам: при положение, че България не подкрепи построяване на „Северен поток 2“ в Европейския съюз, кой нас ще ни подкрепи при желанието и усърдието ни да говорим, и то не винаги особено убедително, че „Турски поток“ трябва да премине през територията на България?

Водещ: Според вас, какво трябва да направи министър-председателят и като цяло страната ни, за да защити максимално нашия интерес в проекта „Турски поток“?

Кирчо Киров: Е, опазил ме Господ да давам съвети аз на министър-председателя при наличието на специални служби, при наличието на толкова органи, при наличието на смесена българо-руска икономическа комисия и на толкова специалисти в сферата на енергетиката особено, които са с доказани качества и експертиза. Но струва ми се, в нашата политика по тези въпроси до момента преобладават емоциите, и не толкова хладният разум, здравият разум, който да доведе до прагматични решения, които биха имали смисъл, и от които българската страна, българската енергетика, българският народ биха имали полза.

Водещ: С приемането на руските оферти за строителството на „Турски поток“ и АЕЦ „Белене“ на българска територия какво получава страната ни?

Кирчо Киров: Трудно ми е да отговоря на такъв  въпрос, защото действително няма конкретна информация, какво е договорено и дали изобщо нещо е договорено. Ако ние се вгледаме в нещата по-дълбоко в тази посока, очевидно ще ни стане ясно, че приемем ли руски фирми с руско финансиране да участват и да построят тръбата, която трябва да преминава през България, със сигурност тези техни инвестиции, инвестиции на руската страна, ще трябва да бъдат компенсирани по някакъв начин. Не виждам друг начин за компенсация освен чрез евентуалните в някаква перспектива, тъй като не е ясно за какви срокове става дума, как може да бъде построена тази тръба от 400 и кусур километра, дали това ще става за сметка на транзитните такси. Въобще неяснотите са толкова много, че аз наистина не бих могъл да отговоря конкретно на този въпрос.

Водещ: Г-н генерал, как ще съвместим руските енергийни проекти у нас с евроатлантическото ни членство и с процесите, които текат в евроатлантическата общност?

Кирчо Киров: Аз не виждам проблем за съвместяване, стига да имаме яснота за нашите собствени национални интереси във всички тези сфери и особено за сферата на енергетиката, за която говорим. Но аз не виждам яснота в поведението на държавното ни ръководство в лицето на правителството преди всичко, защото всичко, което чуваме до момента, се свежда до общи приказки, общи формулировки, до надежди, които дай Боже, да не останат излъгани, и до обещания, които дай Боже, да бъдат изпълнени.

Водещ: С какво да си обясним, че правителството няма ясни формулировки по тези национални интереси?

Кирчо Киров: Моето обяснение е, че ние загубихме твърде много години в тежки вътрешни битки на тази тема и в усилията си да балансираме между, и не толкова да балансираме, колкото да заемаме позиции, които да са в унисон с позициите на този или онзи силен на деня, и главно на големите сили. Не може да се получи конкретен и полезен резултат тогава, когато си непрекъснато в ролята на гледащия да оцелее, на този, който няма собствена позиция и силата, и куража да отстоява тази позиция. И ето, според мен, на това се дължат тези резултати – усилията да се балансира между САЩ, Европейския съюз, Русия, да се балансира всъщност е силно казано – да се угоди на силните фактори в САЩ, в Русия, в Европейския съюз. Ето това показва отсъствието на ясна, национално отговорна позиция по тези всички тези стратегически проблеми, за които говорим.

Водещ: Как в съвременните условия да преведем принципа „Винаги с Европа, никога срещу Русия“?

Кирчо Киров: Това е стар принцип, още от времето на, казал го е цар Борис Трети, ако не ме лъже паметта.

Водещ: Точно така, цар Борис Трети.

Кирчо Киров: Който е казал: моите генерали са за Германия, моите политици и бизнесмени са за Англия и САЩ, българският народ е руско настроен народ, като че ли само аз съм единственият българин. Звучи като шега, разбира се, но е твърде горчиво за признание и за оценка на ситуацията.

Водещ: А как да преведем този принцип в момента за страната ни, в съвременните условия?

Кирчо Киров: Ами трудно е да се преведе, трудно е да се преведе, освен при едно-единствено условие – трябва да има здрав гръб, да има голяма воля, сила в отстояването на националните интереси на страната и позиции. И това при условие, че тези национални интереси, национални позиции са формулирани ясно, точно и категорично.

Водещ: Един въпрос, една тема остана от полезрението на това посещение. Не се чу нищо за Балканите. Допускате ли, г-н генерал, че тази тема е подмината, вие сте специалист по балканските въпроси.

Кирчо Киров: Аз мисля, че вероятно тази тема не е намерила широко поле за обсъждане и коментар поради обстоятелството, че на преден план бяха изведени други теми, които като че ли в двустранните отношения намират приоритет. А иначе може би и двете страни умишлено са се въздържали да я засягат в дълбочина. Не мога да си представя, че такава животрептяща тема е останала без внимание, но очевидно отделеното време и разпределението на програмата на премиера Медведев е било така направено, че да бъде отделено преимуществено внимание на останалите теми, за които се написа в средствата за масово осведомяване.

Водещ: Какво място заема България в руската стратегическа позиция на Балканите?

Кирчо Киров: Откровено казано, от това, което се вижда наяве от посещението на премиера Медведев, не става ясно. Очевидно е, че Русия ще се съобразява с обстоятелството, че България е член на Европейския съюз и на НАТО и че в голяма степен България е с доброволно отстъпен суверенитет в полза на тези организации, което е нормалното и естественото в такава ситуация. Така беше и в миналото, когато България беше член на Варшавския договор. Така че много ми се иска да мисля, че в Русия, не толкова в руския народ, защото отношението на руския народ към българския народ винаги е било позитивно, както и обратното. Но в днешното руско ръководство, което го виждаме да бъде същото и води подобна политика и в обозримите няколко години занапред, да се надяваме, че България със своите колебливи движения във външнополитическата и външноикономическата област не е докрай разрушила доверието към себе си в руското ръководство и не е изгубила възможността да постига конкретни резултати в полза на своите интереси в двустранен план.

Цоня Събчева