Ген. Кирчо Киров: Дестабилизирането на Иран означава ограничаване на възможностите му за участие в процесите в Близкия Изток

 

Ген. Кирчо Киров, началник на Националната разузнавателна служба /2002-2012 г./, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Какво се случва, генерал Киров, в Иран, дали е дошло време за промяна? Иранският народ е гладен за свобода, както го формулира президентът на САЩ, или зад случващото се крие дългата ръка на саудитския принц Мохамед Бин Салман, или Ем Би ЕС, както го наричат?

Кирчо Киров: Знаете ли, може би трябва да започнем с това, че Новата година започва с една нова гореща точка и тя е важна и с особен статут и тежест в международните отношения, да не говорим пък за региона, в който се намира, държава като Иран. И затова аз мисля, че всички ние, които наблюдаваме подобни събития, трябва с особено внимание да следим това, което се случва в Иран, тъй като това е държава с много висока тежест и с много висока стойност в най-различни аспекти. Мисля, че това, което се случва в  Иран, има значение не само за региона на Близкия и Средния изток, а и за света като цяло. И от тази гледна точка вниманието наистина трябва да бъде приковано към събитията в Иран. Какво се случва? На пръв поглед случват се нормални неща, тоест стихийни бунтове, вълнения на гражданите, на обществеността, които обаче са съпроводени с много жертви. Първопричина на първо четене излиза недоброто материално финансово състояние на по-бедните слоеве на обществото. Но дали това е така, бъдещето ще покаже. Всъщност в този конфликт, който по никакъв начин не изглежда да е само вътрешен на Иран, са въвлечени много интереси и намират своето приложени много интереси. Извън всяко съмнение това са интересите на една част от играчите в Близкия изток и Средния изток, като Саудитска Арабия. Защото азбучна истина е, че Саудитска  Арабия и Иран, едната като сунитска държава, водач на сунитския фактор, така да се каже, другата като шиитска, водач на шиитския фактор, са държави, които поддържат известен баланс помежду си и в този баланс се крие всъщност балансът в региона като цяло. Но няма никакво съмнение, че от дестабилизацията на Иран са заинтересовани САЩ, Саудитска Арабия и емиратите, другите сунитски държави. В този смисъл от обратното състояние на нещата, от стабилизация, от стабилното положение на Иран са заинтересовани пък шиитските кръгове, шиитските срещи и в Близкия изток, и особено, разбира се,  в Сирия. Така че от подобна гледна точка можем основно да видим дългата ръка не само на младия принц на Саудитска Арабия, но и на среди, които са извън Саудитска Арабия, и на среди, които са извън Иран. Защото, забележете, дестабилизирането на Иран означава изваждането му от една коалиция или омаломощаването му, ако мога да употребя този популярен израз, свеждането до по-ниско участие, възможности в процесите в Близкия изток. Тъй като през Иран минават основните снабдителни линии за руските бази в Сирия. Иран е третата основна сила, която участва в регулирането на конфликта в Сирия и Ирак. Включително с военен контингент. Иран заедно с Турция и Русия е основната движеща сила в процеса в Астана за умиротворяване на Сирия. Така че нарушаването на едно такова статукво във всички случаи би било в полза на едната от играещите страни. Това са Саудитска Арабия, емиратите, въобще сунитският свят, САЩ и Израел.

Водещ: Има ли връзка, можем ли да търсим връзка в дестабилизацията на Иран и оттеглянето на Русия с част от военния й контингент от Сирия?

Кирчо Киров: Аз мисля, че Русия направи един тактически ход с изтегляне на част от военния си контингент. Защото по същество военното присъствие на Русия в Сирия се запазва на ниво, което е от решаващо значение за развитието на Сирия оттук нататък и особено развитието на процеса по омиротворяването на страната като следвоенен период. Но желанието на Саудитска Арабия на всяка цена да изтласка Иран от присъствие в Сирия…

Водещ: Да, тя го атакува непосредствено след изтеглянето на този контингент, това прави впечатление.

Кирчо Киров: Именно. И изказването на израелския министър-председател Натаняху, че Израел по никакъв начин няма да допусне военно присъствие на Иран в Сирия, това са неща, които могат да бъдат един от жалоните, по които се набелязва развитието на обстановката на сегашния етап. В този смисъл дестабилизацията на Иран очевидно се очертава като едно от направленията в дейността на държави като САЩ, като Саудитска Арабия. Тъй като по същество това отслабва или би отслабило в значителна степен възможностите и позициите и на Русия, а донякъде и на Турция, разбира се. Дотолкова, доколкото в троен формат тези три държави играят важна роля в процеса Астана. Който е равностоен, или най-малкото полагат се усилия от тези три държави да бъде равностоен, на процеса на преговорите в Женева, които се водят под егидата на ООН.

Водещ: Генерал Киров, не сме ли свидетели на един своеобразен политически карамбол? Удряш една страна, за да паднат другите две. Като в билярда.

Кирчо Киров:  Това безусловно е така. Въпросът е, че в този карамбол са заложени много интереси, много стратегически и геополитически интереси. За съжаление в този карамбол са заложени съдбите и живота на милиони хора и не е без значение, разбира се,  че в този карамбол са заложени също така и много интереси, да го кажем откровено, от чисто енергийно-ресурсен характер. В този смисъл преплитането и противопоставянето на такива интереси е предназначено да играе роля за придобиване на по-силни позиции от едната или от другата страна.

Водещ: От това какво произлиза, какво произлиза за нас, първо, и, второ, друг важен въпрос, те са свързани и двата може би, наблюдаваме пълно отсъствие на ЕС, на европейската дипломация на тая маса. Пълно. Какво то означава за нас?

Кирчо Киров: Реално погледнато, това изглежда някак си естествено, бих го нарекъл естествено в кавички, от гледна точка на обстоятелството, че ЕС не е в състояние да действа като единен геополитически, единен геостратегически фактор. Всяка страна има своите интереси и всяка страна ги защита и няма единна европейска позиция по всичко това, което се случва. Едни страни участват в коалицията, водена номинално от САЩ. Имам предвид Франция, имам предвид Великобритания, Дания, други по-малки страни. От друга страна, няма единна позиция на ЕС като единна организация. ЕС не е по същество единна организация, тъй като продължава да бъде в състоянието на отечество на нациите, така както е замислен от своите първооснователи. И оттук нататък големите проблеми ще бъдат в тежест на ЕС дотолкова, доколкото не е в състояние да действа като единен фактор. Така че какво за нас? Ние поехме председателството на ЕС и очевидно ще ни се налага да съгласуваме позиции по такива остри, горещи проблеми, каквато е обстановката в Близкия изток, по-глобално погледнато, и каквато би се развила обстановката в една такава важна за региона държава, каквато е Иран. Оттук нататък вече това предполага една много голяма, висока степен на подготовка на нашето държавно ръководство, на нашите първи държавни ръководители, за да вземат отношение по такива многопосочни, многоаспектни проблеми, които касаят не една или две страни и в които са замесени стратегическите и политическите интереси на великите сили.

Цоня СЪБЧЕВА