Ген. Кирчо Киров: Зад регионалните интереси на Сърбия и Косово, стоят интересите на Русия и САЩ

Информационна агенция "Фокус"

Водещ: Ген. Киров, защо ситуацията на Балканите се усложнява, а не се успокоява след декларацията на Европейския съюз с българското посредничество да се засили интеграцията на Западните Балкани?

Кирчо Киров: Балканите отново започват да утвърждават своето реноме на буре барут и в този смисъл това не е радващо. Обстановката на Балканите се усложни динамично след разстрела на сръбския политик в Косово Маркович и отказа на Прищина да допусне съдействие и участие в разследването на сръбските органи за сигурност и обществен ред. На базата на една стара вражда между албанския етнос и сърбите, сме свидетели днес на тази ситуация, в която се намираме. Последвалият арест на Марко Джурич ескалира тази ситуация между Косово и Сърбия и това се видя и в действията на сръбската страна, главно на сръбския президент Александър Вучич и в неговите остри призиви и заплахи, че сръбската армия отново може да „навести“ Косово, както и в спешно проведеното военно учение, демонстриращо именно възможностите на сръбската армия да осъществи операция на косовска територия. Втората причина за усложняване на ситуацията – това е желанието на сърбите в десетте сръбски общини в Северно Косово да обособят една своя общност на сръбските общини, която властите в Прищина всячески забавят, както и желанието на общините, да обявят такава общност на 20 април, също служи като един катализатор на напрежението. Това по отношение на местните, на локалните настроения и отношения между Прищина и Белград. Това влоши, разбира се, процеса на преговори, практически ги прекрати между Прищина и Белград и влоши перспективата на Белград за европейска интеграция за постъпване в Европейския съюз. Зад действащите на локално ниво сили стоят и по-големи международни сили. Зад албанската страна стоят американците, зад Белград стоят руснаците и всичко това се проектира в действията на Сърбия и на Прищина. Разбира се, че за Москва, която губи своето влияние в региона на Балканите, е особено важно да запази Сърбия като свой представител в региона на Югоизточна Европа. И от тази гледна точка, подкрепата, която е изразил вербално президентът Владимир Путин на Александър Вучич в техния разговор, има своето обяснение. Москва е заинтересована Сърбия да остане такава, каквато е, да се запази статуквото и не е съвсем заинтересована от перспективата Сърбия да продължи усилията си за членство в Европейския съюз. В този смисъл, напрежението на южната граница на Сърбия с Косово се явява един от факторите, които препятстват това влизане, това приемане на Сърбия в Европейския съюз, защото възпрепятстват изпълнението на критериите за членство в Европейския съюз и руските интереси се оказват защитени в някаква степен. В същото време, от страна на САЩ подкрепата за Прищина способства за едно възмъжаване на косовското ръководство, за демонстрация на сила, на мускули от страна на Прищина по отношение на Белград и това също се явява един фактор, който катализира напрежението между двете страни.

Водещ: Казахте, че Русия не е съгласна Сърбия да влезе в Европейския съюз. Докъде би могла да стигне тя в своите действия?

Кирчо Киров: Русия демонстрира пълна подкрепа на Сърбия включително и да защити с военна сила сръбското население в Косово. Това е една безпрецедентна демонстрация в новите времена още повече, че във военен план Русия не присъства в Косово след изтеглянето си преди години, когато руска военна част направи  забележителен демарш от Босна и Херцеговина и завзе летището в Прищина. Впоследствие руснаците се изтеглиха, но демонстрациите на сила и от страна на Сърбия, и от страна на Русия не са за подценяване, защото известна е емоционалната слабост на сърбите към Косово. Те считат Косово за люлка на своята цивилизация. Там са разположени голяма част от сръбските манастири, от сръбските свещени места. И в този смисъл, не изключвам нервите на някои сръбски политици, в това число и на президента Вучич, при определена по-сложна ситуация да не издържат и да предприемат по-рисковани действия. Трябва да се надяваме, че разумът ще надделее и от двете страни, още повече, че много държавници, в частност президентът на Турция Реджеп Ердоган призоваха към хладнокръвие, към мирно решаване на проблемите и възстановяване на диалога между Белград и Прищина. България трябва да е особено внимателна, защото като председателстващи Европейския съюз и предприетата  линията за ускоряването на интеграцията на Западните Балкани в Съюза, ни се налага една особена отговорност. Сериозната опасност е в това че напрежението е близо до нашите граници. И едно такова напрежение неминуемо ще се отразява на региона като цяло. То спира желанията  за инвестиции, възможностите за икономическо развитие и в този смисъл се отразява негативно и върху България.

Водещ: Да се върнем отново на Русия. Има ли разделителна линия на Западните Балкани по отношението на Москва?

Кирчо Киров: Извън всякакво съмнение. По отношение на Москва има разделителна линия и тя е желанието на повечето страни в региона като Македония, Албания, Босна и Херцеговина и самата Сърбия – да членуват в Европейския съюз, а Македония да членува и в НАТО. Но съществуват възпрепятстващи, стагниращи фактори. Това е Сърбия, която се явява проводник и защитник на руската политика на Балканите. Това са усилията на някои политически сили, главно на загубилата властта в Македония ВМРО-ДПМНЕ да играе по руските интереси и да ги защитава. Това са и сърбите в Босна и Херцеговина, начело със своя лидер Мирослав Додик, които твърде енергично и последователно подкрепят Русия и желаят влиянието на Русия на Балканите да не намалява. Разделителната линия е в това кой желае да бъде проводник и защитник на руските интереси и кой желае да се интегрира в евроатлантическите структури. В този смисъл ситуацията на Сърбия е най-сложна, защото практиката показва, че всяка една страна, особено на Балканите, показва, че най-напред обикновено те биват приети в НАТО и след това стават членове на Европейския съюз. Сърбия твърдо декларира нежелание да влиза в НАТО, да запази неутралитет, което е обяснимо, защото преди години бомбардировките на НАТО над тогавашна остатъчна Югославия, най-много пострада Сърбия и това е въздържаща сила за сръбските политици. Всяко едно действие, което би приближило Сърбия до НАТО, би било самоубийствено за днешния политически елит в Белград.

Водещ: Държавният глава на Сърбия Александър Вучич каза, че перспективите за влизането на Сърбия в Европейския съюз зависят от много фактори и че един от тях е искането на Брюксел за промяна на политиката на Белград по отношение на Москва. За каква промяна говори  президентът?

Кирчо Киров: Президентът по този начин признава, че върху него и върху сръбското ръководство като цяло се оказва натиск за промяна на отношенията в Москва в посока преориентация на Белград към Запад, към Европейския съюз, към САЩ. И това е един натиск, който в конкретика е свързан с натиска върху Белград да признае Косово като независима държава, за да може да изпълни критериите за членство в Европейския съюз. Това е натиск, който е свързан с днешната политика на Европейския съюз и на САЩ по отношение на Русия, усилията Русия да бъде ограничена навсякъде, спрямо нейното развитие да бъде ограничено нейното влияние в региона на Балканите в конкретен план. Това е нормално и естествено, при желанието на Сърбия да стане член на Европейския съюз. Но това е трудно постижимо и затова Сърбия се намира в най-сложна ситуация, предвид декларирания си неутралитет и нежелание за членство в структурите на НАТО.

Водещ: На фона на това, което казахте, стават ли Западните Балкани по-близо да Европейския съюз и съответно до развитието на преговорните процеси на заявилите членство Сърбия и Черна гора?

Кирчо Киров: С евентуалното приемане на Сърбия и Черна гора към 2025 г., както им беше дадена някаква относителна перспектива, като че ли на пръв поглед Балканите се доближават повече до Европейския съюз. Но със задържането на Сърбия в орбитата на Русия и стабилното стъпване на Русия в Сърбия и в икономически,  политически и военен план, са налице фактори, които влияят забавящо и задържащо на този процес за интеграция в Европейския съюз. Балканите продължават да остават една невралгична точка на кипене и затова обстановката във всички страни на Балканите трябва да се наблюдава много внимателно, от гледна точка на тяхното вътрешно развитие, на процесите и тенденциите и това поставя много сложни и много отговорни задачи пред нашите дипломатически и разузнавателни органи.

Водещ: Тогава възможно ли е действията на партията на сръбското малцинство „Сръбска листа, което има 10 депутати в парламента в Косово, да е продиктувано от външни интереси и сили?

Кирчо Киров: Извън всяко съмнение, действията на партията „Сръбска листа“ са продиктувани от Белград, а Белград, без всякакво съмнение се е съобразил и с интересите на Русия в региона. В двустранния проблемен диалог между Косово и Сърбия, зад регионалните интереси на двете държави стоят интересите на двете велики сили Русия и САЩ.

Водещ: Според вас на какво се дължи изявлението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, че дните на Рамуш Харадинай като премиер на Косово са преброени? Може ли да бъде свалено правителството?

Кирчо Киров: Правителството може да падне с излизането на сръбските депутати от парламента на Прищина и излизането на неговите представители от правителството. Гневът, ако можем така да го определим, на Реджеп Ердоган по отношение на Харадинай може да се възприеме и по отношение на другите представители-  президента Хашим Тачи и на председателя на парламента и е свързано преди всичко с разкриване и депортиране на групата на т.нар. „гюленисти“ от Косово, което действие на прищинските органи за сигурност не допадна на турския президент. И по всяка вероятност е било съгласувано с американската страна, където се намира Фетхуллах Гюлен. В този смисъл, опитите на тримата големи в прищинското ръководство – Хашим Тачи, Рамуш Харадинай и председателя на парламента, образно казано, да си измият ръцете, да снемат отговорността от себе си за този акт, като хвърлят отговорността изцяло върху ръководството на специалните служби. Рамуш Харадинай като министър-председател поиска оставката на ръководителя на прищинските специални служби. Това разминаване между ръководствата на специалните служби и на тримата големи в държавното ръководство на Косово показва едно силно вътрешно напрежение в албанския фактор, така че това напрежение може да се яви като допълнително обстоятелство за усложняване на обстановката в Косово и предприемане на действия, които биха довели или до предсрочни избори, или до някакви други политически събития.

Водещ: Ген. Киров, каква трябва да бъде позицията на България в тази сложна ситуация на Балканите?

Кирчо Киров: Аз мисля, че до момента позицията на България е правилна и балансирана. България трябва да продължи да подкрепя балканските страни, които не са членове на Европейския съюз и НАТО в тяхното желание за членство в тези евроатлантически структури, но при всички случаи – с ясното съзнание, че те трябва да покрият критериите, които са необходими за членство в Евросъюза и в НАТО.

Елеонора ЧОЛАКОВА