Ген. Кирчо Киров: Не изключвам възможността животът на потърсилите убежище турски офицери да бъде изтъргуван срещу пренасочването на „Турски поток“ към Гърция

Ген. Кирчо Киров, началник на разузнавателната служба в периода 2002-2012 г., в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Какво се крие зад раздвижването на Балканите? Ципрас в Анкара, Заев в София, кметът на Косовска Митровица с предупреждение за война. Следва анализът на генерал Кирчо Киров, началник на разузнавателната служба в периода 2002-2012 г. Добър вечер, г-н генерал.

Кирчо Киров: Добър вечер на вас и на слушателите на Радио „Фокус“.

Водещ: Коментатори очертаха предварително дневния ред на разговорите между гръцкия премиер Алексис Ципрас и турския президент Реджеп Тайип Ердоган по следния начин: съдбата на осемте офицери, които получиха убежище в Гърция след неуспешния опит за преврат срещу Ердоган през лятото 2016-а г.; въпросът за намиращите се под гръцки суверенитет острови в Егейско море Имия, на турски – Кардак; продължаващите почти без прекъсване нарушения на гръцкото въздушно пространство в Егейско море и разделянето на природните ресурси в Средиземно море. Това са темите от дневния ред. Въпросът е, какво реално могат да договорят Ципрас и Ердоган?

Кирчо Киров: Има още няколко теми, които бяха презентирани – енергетиката и използването на природните ресурси. Що се отнася до темите на енергетиката, струва ми се, че тук, въпреки че не е изведено на преден план, като че ли доминантно значение ще има случаят с „Южен поток“. Мисля си, че Гърция е заинтересована страна да премине през нея тръбата на „Южен поток“, а не през България и на подобна тема беше посветено и посещението на Ципрас само преди месец в Москва. Така че аз не изключвам на фона на всичко онова, което се изприказва и което има висока медийна и пропагандна стойност, все пак като най-реалистично и най-важно за Гърция да бъде договарянето с Турция, откъде ще мине тръбата на „Турски поток“. Мисля си, че  в този аспект ние с Гърция сме много големи конкуренти и в зависимост от това, коя страна с какви козове, образно казано на езика на хазарта, разполага, ще бъде решен и въпросът с по-нататъшното полагане на тръбата, която трябва да отиде за Централна Европа. Да мине през България или през Гърция, през Сърбия и по-нагоре през Унгария и Австрия. Мисля, че това ще бъде една от основните теми, която ще разглеждат Ципрас и Ердоган. Защото реално погледнато, ако се вгледаме в смисъла и съдържанието на всички останали теми, те нямат тази икономическа и политическа тежест, която би изиграла изключително голяма роля  и за съдбата на Ципрас, и за тежестта на Гърция в региона.

Водещ: Това ли всъщност е истинската цел на посещението на премиера Ципрас? Договарянето на разширяването на тръбопровода „Турски поток“ през Гърция и срещу какво ще го договори?

Кирчо Киров: Аз мисля, че всички сме наясно, че гърците са изключително прагматична нация и едно посещение на Ципрас в момент, който не предполага някаква бързина, някакви екстремни решения, трябва да има по-сериозно обяснение и аз намирам това по-сериозно обяснение именно в този въпрос. Защото на Ципрас му предстоят избори. Неговата партия изостава с около 10-ина процента от лидиращата „Нова демокрация“, но той би могъл да се превърне и е на път да се превърне в национален герой на Гърция в няколко аспекта. Първо, той успя да реши въпроса с гръцкия дълг, като насрещно решение това беше решението за признаването на името на Република Македония, един от основните фактори, който изигра роля за решаване на въпроса с гръцкия външен дълг. Ако Ципрас сега преди изборите успее да се договори с Ердоган „Турски поток“ да премине през Гърция, а не през България, това би наклонило изключително силно везните в негова полза и при едни предстоящи избори това би изиграло решаваща роля. Така че от прагматично политическа гледна точка, ако мога така да се изразя, струва ми се, че това е една от най-реалните теми, един от най-реалните проблеми, които Ципрас си е поставил като задача да решава с Ердоган. Иначе ни в клин, ни в ръкав е едно посещение, което е в момент, в което другите теми не предполагат бързо решение. Те са интересни, те са важни, но те могат да бъдат решавани в течение на следващите години. Докато тука имаме изправени конкретни проблеми пред самия Ципрас в много кратък срок за решаване.

Водещ: Срещу какво гръцкият премиер ще договори „Южен поток“ през страната си? Какво ще предложи на Ердоган, така че и двете страни да са доволни, и двете страни политически да са печеливши?

Кирчо Киров: Има един, аз бих го определил като много тревожен момент, това е съдбата на турските офицери, които при опита за преврат избягаха в Гърция и на базата на решението на своите съдебни власти Гърция отказа да ги върне на Турция. Но само преди два или три дена имената на тази група офицери, които в момента се намират в Гърция, от турска страна бяха вписани в списъка на терористи, за които турската страна еднозначно желае да й бъдат върнати, да бъдат изправени пред турския съд. Би било много тежко от човешка гледна точка, не искам да кажа много жалко, защото за човешката съдба това е непремерена и неточна оценка, но би било много тежко от човешка гледна точка, ако гръцката страна реши всеки пак като политическо решение, на политическа основа да предаде на Турция тези турски офицери, които намират в момента временно убежище на нейна територия. И това би било много силен политически знак и в известна степен и политическа победа и на самия Ердоган, защото удовлетворява неговите амбиции, неговото желание да нанесе тежък удар по организацията „Фето“, по нейния ръководител. В този смисъл наистина би било много тежко и много жалко, защото изведнъж, не за първи и не за последен път се изправяме в ситуация, в която е видно как в сериозни исторически моменти по своята същност човешката съдба като че ли губи своята стойност, човешкият живот губи своята стойност и не изключвам възможността съдбата и животът на тези турски офицери, извинявам се за грубия израз, да бъдат изтъргувани срещу един голям политически и икономически ход: пренасочването на „Турски поток“ от турска страна към Гърция в момент, в който отгоре на всичко гръцката страна е и далеч по-платежоспособна от нас и изправена пред перспективата за изграждане на такъв колосален инфраструктурен проект.

Водещ: В контекста на вашия анализ, генерал Киров, как да разглеждаме посещението на македонския премиер у нас? Тъй като такъв газопровод ще мине, ако тръгне през Гърция, той ще мине и през Македония. И на практика ще си върви успоредно по западната българска граница, но не през наша територия.

Кирчо Киров: Да, да, точно така. Македония е печеливша в тази ситуация, ако през нея мине такъв сериозен инфраструктурен проект. Това би донесло сериозни позитиви на самия Заев и на неговата политическа сила след толкова трудно и  тежко извоювани политически победи като въпроса с двата договора с България и с Гърция, като въпроса с промяната на името и т.н. Но що се отнася до посещението на Заев, знаете ли, много би ми се искало да го тълкувам като посещение, което ще доведе след себе си сериозни последствия в едно по-динамично развитие на българо-македонските отношения главно и основно в икономическата област. Защото ние говорим много за постижението посредством договора, който подписахме, за известни промени в македонската политика, но едва ли все още някой в България може да си представи със значителна дълбочина и прозорливост, какви биха били реакциите на Македония при едно реално решаване на въпроса с нейното стъпване в НАТО, а в по-далечна перспектива и в ЕС. Ние трябва да сме наясно, че с решението за името Северна Македония, с което ние се съгласихме прибързано и бих казал недалновидно, това на практика ограбва част от нашата история. Защото ако тази република Северна Македония е действително Северна Македония, то каква Македония е тази част от областта Македония, която попада в границите на нашата страна, на Република България. Това от една страна. От друга страна, ние сме свидетели колко трудно и с голямо скърцане върви процесът по изясняване на проблемите на общата ни история и колко тежко и тегаво вървят заседанията на тази обща комисия, която е съставена. Може би е прав проф. Ангел Димитров, който от българска страна оглавява комисията, че проблемите между Гърция и Македония бяха по-лесни, дотолкова доколкото Македония много лесно можеше да се откаже и на практика се отказа от антиквизацията в своя съвременен период. А е много по-трудно да се  преодоляват проблеми от обща история, която история по същество е българска, защото нека не си кривим душата, признаването на българските позиции по проблемите на общата ни история изведнъж дезавуира основната македонска теза, а тя е, че македонците, днешните македонци не са наследници на българите и че българската държава едва ли не не се е простирала по земите на днешна Македония. Това е много тежък проблем. И решението, което тук се предлага за премахване на митническите тарифи, безспорно е позитивен ход, но то няма някаква решаваща историческа стойност, която да преобърне психологията, начина на мислене на голяма част от македонския народ и главно на неговия политически елит. Защото този политически елит, в това число и самият Заев, който в момента управлява и другата част от елита – опозицията в Македония, това е политически елит, който носи наследството на бивша Югославия, който носи тежестта на антибългаризма в политиката на бившата социалистическа федеративна република Югославия и по-късното развитие на Македония като самостоятелна държава от времето на Киро Глигоров, да не говорим за 9-годишния период на Никола Груевски. Всичко това са проблеми, които трябва да бъдат решавани. И много бих искал посещението на Заев да е положителна стъпка към решаването на тези проблеми, към тяхната истинност, към тяхната достоверност, а не възприемане на някои македонски тези, които са в ущърб на българската история.

Водещ: Генерал Киров, казвате, че много бихте искали, но ако разглеждаме това посещение и във връзката в Анкара между гръцкия премиер и турския президент за съдбата на „Южен поток“ лайт, на тръбата през Гърция, която би могла да мине и през Македония, няма ли това посещение за цел да ни поуспи?

Кирчо Киров: Извън всякакво съмнение това посещение цели по някакъв начин българската страна да бъде поуспокоена. Не успокоена, а поуспокоена. По една проста причина. Аз мисля, че и Македония, македонското ръководство, самият Зоран Заев, днешното македонско ръководство, много се надявам и днешното българско ръководство да са наясно, че договорът, който ние подписахме, се различава съществено от договора, който подписаха Македония и Гърция и който за разлика от договора между Македония и България е изпълнен с конкретно съдържание, с конкретни поставени от гръцката страна изисквания, които Македония принудително изпълни. Докато ние на практика подписахме и потвърдихме с подписа си една декларация, която съществува от времето на Иван Костов и Любчо Георгиевски. И тази декларация, която има твърде общ характер и не поставя за решаване конкретни проблеми, като езика на омразата, като проблемите на историята, като премахване претенциите за македонски малцинства на чужди територии, и т.н., претенции към нашата история най-вече, ние тези въпроси ги изтървахме. Тези въпроси не ги решихме с договор, който би трябвало да има далеч по-конкретен и по-ангажиращ характер  и преди всичко задължителен за самата Македония, характер по начина, по който го направиха гърците. Така че тук какво имаме? Имаме демонстрация на едни братски в кавички емоции, прегръдки и  потупвания по рамото, имаме едни малки позитивни стъпки, като общо честване в конкретния случай на годишнина от рождението на Гоце Делчев и присъствие на един бутиков концерт, проведен отгоре на всичко в салона на Македонския културен център. Мисля си, че това са недостатъчни по своя характер, по своята стойност и по своята тежест действия, които като цяло имат позитивен характер, но те не носят онази тежест, която носи един подписан междудържавен документ, изпълнен с конкретни задължения към страните.

Водещ: И докато погледите са втренчени в сделките около големия стратегически проект „Турски поток“ лайт, какви процеси продължават в Западните  Балкани?

Кирчо Киров: В Западните Балкани продължават тихомълком на фона на тези гръмки процеси, ако можем така да ги определим, за които говорихме до момента, продължава тихомълком процесът на една интеграция на албанската етническа общност. На една интеграция, за която лелеят, ако мога да употребя този термин, всички албанци от всички територии, на които е разположена албанската национална общност. Това от една страна. От друга страна, ние имаме конкретните действия, конкретните ходове на днешното албанско ръководство, на държавата Албания, ръководена от Еди Рама, и от друга страна, на част от ръководителите, и то немалка част от ръководителите на самото Косово, които правят първи стъпки не просто за движение, а и към по-нататъшно обединяване и интеграция на Косово и на Албания. Ще бъдем тепърва свидетели, аз смятам, че можем да го  прогнозираме това, на действия на албански етнос и на територията на Македония, и на територията на Черна гора, и на територията на Сърбия. Ще бъдем свидетели на действия, които са свързани с решаване на проблема между Косово и Сърбия. Но в основата на всички тези въпроси стои неистовото желание на албанския етнос да бъде интегриран, да бъде обособен на територия от чисти етнически албански територии.

Цоня Събчева