Ген. Кирчо Киров: От срещата във Варна ЕС-Турция следва да се очаква умерен, балансиран резултат, но не и благоприятен завършек

Ген.-Кирчо-Киров-1

Ген. Кирчо Киров, началник на Националната разузнавателна служба в периода 2002-2012 г., в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: За геостратегическите предизвикателства пред срещата Европейски съюз – Турция разговаряме с ген. Кирчо Киров, началник на Националната разузнавателна служба в периода 2002-2012 г. Към този момент по всичко изглежда, че срещата ще се състои. Въпросът е, какво да очакваме от нея?

Кирчо Киров: Очевидно това е добрата новина, бих казал – че срещата ще се състои, най-малкото, поради обстоятелствата, че премиерът уточни, че се е договорил с Доналд Туск и са уточнили начина на посрещането, мястото, деня и часа на посрещането. Малко с тъга бих казал, че интересен е моментът, интересна е датата, на която Ердоган ще присъства в България, ще посети България и ще разговаря с върха на Европейския съюз, защото всички знаем, че 26-и е денят на Тракия и на тракийските бежанци и това е особено важна страница в историята на българо-турските отношения. Но да отидем към същността на въпроса. Мисля, че това е изключително важна среща, изключително важна поради няколко гледни точки. Разбира се, че двете страни – и Турция, и ръководителите на Европейския съюз – ще дойдат тук с подготвени, шеговито казано, опорни точки, но опорни точки, в центъра на които се намира и нашата страна, поради близкото си, непосредствено съседство с Турция. В този смисъл срещата би могла да бъде твърде успешна за България и като председател на Съвета на Европейския съюз, да бъде успешна за България и като страна, която е непосредствен съсед, от гледна точка на това, че на територията на Турция е концентриран огромен масив, огромна маса от бежанци, за които до този момент Турция изпълнява своите задължения да задържа на своя територия. Едва ли и двете страни ще излязат от тази среща удовлетворени, но аз искрено се надявам, че това, което премиерът си пожелава, ще се осъществи, а то е може би най-важното – да бъде подновен, реновиран и подновен диалогът между Европейския съюз и Турция. С оглед на това, което става в момента, каквато е международната ситуация, е трудно да се прогнозира до какви резултати ще стигне срещата между Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер, заедно с делегацията на Ердоган. Но аз мисля, че вероятно основният фокус на Турция ще бъде акцентиран върху най-малко три момента. Първо – това е ситуацията в Турция и разминаванията на Европейския съюз с турската позиция по нейните действия в Сирия. На второ място – това е желанието на Турция или бъдещото демонстрирано желание на Турция да бъде отворена нова глава или нови глави в преговорите с Европейския съюз. Разбира се, че за турската страна с важност стои въпросът за премахване на визите и за облекчаване на визовия режим. Ето това са въпроси, които ще бъдат обсъждани неминуемо по дневния ред на тази среща. Нямам съмнение, че турската страна е изключително заинтересована да бъде обсъден и въпросът за митническата спогодба, за митническите споразумения, които в момента съществуват, и това е особено важно за турската икономика, тъй като Европейският съюз е най-големият икономически партньор на Турция.

Водещ: В този труден дневен ред дали ще намерят място и проблемите на Турция с Гърция и Кипър?

Кирчо Киров: Нямам съмнение, че този въпрос също ще бъде обсъден под някаква форма, тъй като в последните дни „сблъсъкът“ между Турция и Гърция и Кипър, свързан с островите в Източното Средиземноморие и Егейско море – безусловно сблъсък, който не е породен толкова от това, кой да владее няколко скалисти острова, колкото от природните богатства, които се крият в шелфа в тези райони – средиземноморския и егейския шелф, а именно газовите находища. Това е нещото, което най-вероятно ще намери място в разговорите, защото все пак Гърция и Кипър са членове на Европейския съюз и нормалното, естественото положение на нещата е ръководителите на Европейския съюз да защитят своите членове в такава ситуация.

Водещ: Очаква се на провеждащият се в четвъртък и петък Европейски съвет да бъде приета с доста остър текст предупредителна декларация към Турция именно за поведението й спрямо Гърция и Кипър. Тази декларация няма ли да втвърди тона на турския президент във Варна?

Кирчо Киров: Тази декларация най-вероятно ще се отрази точно в такъв вид – ще втвърди вероятно тона на турския президент, но не само тази декларация, а и спорните моменти във всички аспекти на отношенията на Турция и Европейския съюз. Аз бих могъл да разширя малко темата, като посоча още един аспект на тези взаимоотношения, и това са отношенията на Турция с Русия. Ние всички знаем, че Европейският съюз поддържа сериозен режим на санкции спрямо Русия, докато Турция развива с Русия приоритетни партньорски и стратегически, бих казал, отношения на сътрудничество в много сфери, във военната сфера включително. По отношение на сътрудничество в много сфери, във военната област включително, и по отношение на Близкия Изток и в частност на Сирия. Така че вероятно при обсъждането на проблема „Сирия“ неминуемо според мен ще бъде засегнат въпросът за отношенията на Турция с Русия.

Водещ: А може би и за отношенията на Турция със САЩ, които са и стратегически партньор, макар и напоследък труден за Европейския съюз.

Кирчо Киров: САЩ са стратегически партньор и за Турция, като водеща страна-член на НАТО, защото вие знаете, че турската армия е втората след армията на САЩ по численост и по капацитетни и функционални възможности в НАТО след армията на САЩ и сложните отношения на Турция със САЩ неминуемо ще намерят отношение и върху отношенията на САЩ с Европейския съюз, и върху отношенията на Европейския съюз с Турция. Вероятно – аз вече споменах за митническите спогодби – вероятно във всички аспекти на отношенията Турция – Европейски съюз ще лежи отгоре сянката на САЩ и на взаимоотношенията, които те имат на този етап, с цялата им сложност, и с Турция, и с Европейския съюз.

Водещ: Ген. Киров, от една страна европейските лидери остро критикуват Турция за отстъплението от демокрацията и човешките права, особено след проваления опит за преврат през 2016 г. Но от друга, европейските държави все още разчитат на Турция като партньор в НАТО на европейския южен фланг, а сделката, която спря масовия наплив на сирийски бежанци, означава, че турският лидер все още е карта в европейската игра, в европейската външна политика. Въпросът е, тази карта във Варна как ще се изиграе?

Кирчо Киров: Тази карта има две страни. На едната страна е Европейският съюз, на другата е Турция. И мисля, че позициите на Турция върху тази карта са сериозни, са силни, бих казал, и Турция ще настоява решително и много силно да бъдат изпълнени докрай ангажиментите на Европейския съюз главно във финансовата част на споразумението, което беше сключено преди две години между Европейския съюз и Турция, и турската страна ще настоява, освен тези 800 милиона евро, за които става дума тук последните дни, че са изплатени на държавата Турция от Европейския съюз, Европейският съюз да изпълни докрай своите ангажименти по траншовото разплащане на договорените суми, които варират някъде – аз не мога в момента да цитирам точни числа, но мисля, че между 6,5 и 10 милиарда евро.

Водещ: Да, три транша по 3 милиарда приблизително.

Кирчо Киров: Да, в този порядък. И аз съм сигурен, че Ердоган, възползвайки се от обстоятелството, че все още може да размахва емигрантската и бежанската карта, ще настоява тези траншове да бъдат изпълнени, да бъдат преведени по съответния начин, така, както са договорени, съгласно споразумението.

Водещ: Ген. Киров, какви са последиците след вероятните сценарии от срещата във Варна? При какви условия тя би завършила с успех, при какви ситуацията ще е патова и при какви – провал? И какво ще се случи след тези три сценария е следващият въпрос?

Кирчо Киров: Аз мисля, че само по себе си осъществяването на тази среща е успех и за двете страни и безусловно е успех за България като председател на Съвета на Евросъюза в момента. Безспорно е личен успех и на нашия министър-председател Бойко Борисов. Това, което си мисля, че ще се получи като резултат, ще бъде някъде от порядъка на 50:50 в реализацията, някъде около 50 на 100 ще бъдат удовлетворени изискванията и на двете страни, защото нито Турция ще отстъпи на исканията на Европейския съюз в сферата на правата на човека, в сферата на това да намали преследването на хората, които са обвинени в Турция, че са участвали в опита за преврат, нито Европейският съюз ще отстъпи по отношение например на визите или на натиска на Турция в бърз порядък да бъдат изплатени тези траншове. Така че следва да се очаква умерен, балансиран резултат от тази среща. Не очаквам благоприятен завършек в нея, най-малкото поради обстоятелствата, че тази среща се готви дълго време, че в нея участват най-отговорните лица – ръководители от страна на Европейския съюз, президентът на такава огромна и с изключително значение държава и за НАТО, и за Европейския съюз в нашия регион и в района на Близкия изток.

Водещ: Дали след тази среща ще продължи политиката на Анкара на извиването на ръце със сирийските бежанци?

Кирчо Киров: Нямам съмнение, че този коз ще продължи да бъде действан в ръцете на Ердоган, но всичко ще зависи от договореностите, които ще се постигнат в този момент по отношение на изплащането на траншовете, договорени със споразумението между Турция и Европейския съюз. В най-голяма степен може би от това ще зависи.

Водещ: Темата със Западните Балкани – другият „горещ картоф“, който България се зае да вади в своето председателство – дали ще намери място на масата на разговорите или старателно ще се избягва, за да не утежни и без това не лекия  дневен  ред.

Кирчо Киров: Не, не мисля, че ще бъде избягната, но не мисля, че ще бъде и основна тема. Турция има своите интереси и те са дългосрочно установени, нееднократно декларирани и демонстрирани, включително и с последните – да не ги споменаваме в детайли – сърдечни откровения на Ердоган.

Водещ: За Македония и за границите на сърцето.

Кирчо Киров: Да, за Македония, за Кърджали, за Комотини и т.н. Но така или иначе, географски и исторически т.нар. „зелен коридор“ на ислямизма, който изповядва турското ръководство и лично Ердоган, географски той съществува и той протича през южните части на България, през Македония, Албания, част от Южна Сърбия, това е областта Санджак, Косово и стига до Босна и Херцеговина. Това са региони, които Турция исторически е смятала и смята за своя зона на влияние, България включително. И във всички случаи Турция ще продължи да полага усилия, може би в една по-умерена, по-цивилизована форма, но да полага усилия да запази своето влияние върху тази част от региона във вида на Западните Балкани.

Водещ: Ще бъде ли отворена темата за тракийските бежанци? Дали изобщо ще ни остане време и сили да я поставим?

Кирчо Киров: Да, точно това си мисля и аз. При глобалните по своя характер теми, които ще бъдат разглеждани и ще бъдат център на вниманието на тази среща, много ми се иска от българска страна да бъде поставена и тази тема, но тази тема е преди всичко предмет на двустранните отношения и аз не съм оптимист, че на такава среща, на такъв форум ще успеем в дълбочина да защитим нашите позиции по този въпрос.

Водещ: Това е! Разорението на тракийските българи винаги се избутва назад.

Кирчо Киров: Да, да. Въпреки че за нас, за България това е въпрос от първостепенно значение.

Водещ: Това е въпрос за чест и достойнство.

Кирчо Киров: Абсолютно, абсолютно сте права.

Цоня Събчева