Ген. Кирчо Киров: Политиката на ЕС не е съобразена с реалностите на Балканите

 

 

Ген. Кирчо Киров, бивш ръководител на НРС /2003-2012/, в интервю за предаването „Метроном“ ва Радио „Фокус“

 

 

Водещ: Ще се стигне ли до прекрояване на границите на Балканите заради съвременните измерения на идеята за Велика Албания? Генерал Киров, как коментирате темата? Преексплоатира ли се от сръбските медии и политици или по-скоро се неглижира от другите балкански страни? Какъв е Вашият коментар?

Кирчо Киров: Темата за Велика Албания присъства отдавна в публичното пространство и с особена болезненост се интерпретираше в бивша Югославия и днес в Република Сърбия. Тя по същество има и своето основание, защото е свързана с голямата болка на Сърбия – отделянето на Косово. Но аз бих погледнал на нещата от малко по-различен ъгъл. Е, ли възможна темата за Велика Албания или  всъщност тук става дума за Голяма Албания, което само по себе си означава обединяване на всички части на албанския етнос, които днес са разпилени в няколко държави в една държава? Т.е. ако перифразираме тезата на Милошевич „всички сърби в една държава“, сега звучи буквално „всички албанци в една държава“. Така изглежда през заплахите, които албанският министър-председател Еди Рами отправи, че ако Албания и Косово не бъдат приети в ЕС, то те ще се обединят. Така изглежда през заплахата на един от лидерите на сръбските албанци, т.е. на албанците от Южна Сърбия – долината на Прешево, на Медведжа и Буяновац, че сърбите едва ли не трябва да бъдат благодарни, че албанците не са проявили претенции за територии, включително до Ниш. Струва ми се, че това са едни така пробни да го нарека изявления, които тестират общественото съзнание, публичното съзнание и в самата Сърбия, и в Косово, и в Албания по посока на едни такива действия на албанския етнос. Но трябва да имаме предвид, че тук става дума не само за тестване, а тук става дума и за конкретни реални действия. Защото споменете си само преди няколко месеца имаше събиране на кметовете на основните албански общини от Албания, Косово, Черна гора, Македония под ръководството на същия този Еди Рама. Всъщност днес Еди Рама се явява ментор на обединението на албанския етнос и всичко това под диригентската палка на Албания, на Тирана, защото забележете само така наречената албанска платформа, която се налага в Република Македония. Така че действията на албанските лидери от различно естество – от Еди Рама през Хашим Тачи и през ръководствата на общините, които бяха събрани, трябва да се наблюдават много внимателно. И аз считам, че тук всичко това се случва главно и основно преди всичко поради обстоятелството, че на Балканите няма решен така справедливо нито един национален въпрос. А албанската нация е най-младата нация и там средната възраст е 23-24 г., 25 преко сили. И албанската нация като цяло е разделена в Албания, в Косово, в Македония, в Черна гора, в Сърбия, не е изживяла своя процес на държавност. Т.е. с изключение на албанците в Република Албания, албанският етнос не е ферментирал през своя процес на държавност и от тази гледна точка ми се струва, че тези призиви, тези заявени амбиции изглеждат естествени. Далеч съм от мисълта да ги оправдавам, но на мен ми изглеждат естествени.

Водещ: Сръбски издания предричат ефекта на доминото на Балканите, ако се стигне до промяна на границите между Косово и Албания. Сърбия и Македония ли основно биха били потърпевши от едно такова прекрояване на границите?

Кирчо Киров: Извън всякакво съмнение Сърбия в южната си част, Македония като цяло, защото албанците имат претенции вече  почти за половината от македонската територия – цяла западна, северозападна Македония по същество е албанизирана. По някакъв начин биха били засегнати границите и на Черна гора, защото и в южната част на Черна гора живее компактна маса албанско население. Така че едно прекрояване, една промяна на границите би засегнала няколко държави и това във всички случаи би довело до кръвопролития, които по никакъв начин не са желателни, най-малко се вписват в концепцията на ЕС. От тази гледна точка ми се струва, че политиката на ЕС е слаба, неориентирана, несъобразена с реалните действителности на Балканите и това като че ли способства или подклажда тези амбиции от албанска страна.

Водещ: В каква степен това, което се случва на запад от границата ни, би трябвало да бъде в центъра на вниманието на нашите разузнавателни служби?

Кирчо Киров: Във всички случи то трябва да бъде приоритет. Както трябва да бъдат приоритет процесите в Турция и в Близкия Изток, така и преди всичко тези процеси, които се развиват на югозапад от нас трябва да бъдат приоритет на нашите разузнавателни служби, защото не бива да се изключва при едно екстремално развитие на обстановката и промяна на границите, към България да се отправи една голяма маса хора от Македония, да речем например, защото там живеят най-близките ни хора, най-близките наши братя и сестри. Едно ожесточаване на отношенията, напрягане на отношенията, довеждането им до невъзможност за съвместно съжителстване с албанците, неминуемо би рефлектирало в такава посока.

Водещ: Разработвана ли е темата за Велика Албания в годините назад от нашите служби?

Кирчо Киров: Темата за Велика Албания присъства в българското външно разузнаване още преди настъпването на процесите на демократизация. Самият аз съм работил 4 г. в Албания и зная добре, че тази тема присъстваше и тогава в темите, в проблемите и приоритетите на българското разузнаване. С особена острота обаче тя се появи вече след разпада на бивша Югославия и след заявените още в онзи период амбиции на албанците от Косово, на Албания като държава, на албанското население в Македония, Черна гора към своето обособяване като етническа общност, като национална общност.

Водещ: Има ли основание в настоящата ситуация службите на отделните европейски държави да работят в тази посока, да обединят усилията си?

Кирчо Киров: Аз съм сигурен, че има основание  и нашите служби трябва да поискат това съдействие, това взаимодействие и координация по отношение проблемите в Югозападна Европа от своите партньори преди всичко и съюзнически служби в ЕС и НАТО, защото всичко това кореспондира с необходимостта от заостряне вниманието на ЕС към тези процеси, които се развиват в посочения регион като цяло.

Росица АНГЕЛОВА